СО2- квотите може да се използват за спекулативно вдигане на цените

СО2- квотите може да се използват за спекулативно вдигане на цените
Парниковите квоти с разрешените за изхвърляне във въздуха въглеродни газове, които се разпределят между големите промишлени инсталации, може да се използват спекулативно от индустрията за повишаване на цените на продукцията им, като най-чувствителна е темата със стойността на електроенергията.

При нейното производство се изхвърлят 40 на сто от разрушаващите озоновия слой газове и фактически електроцентралите в България ще имат най-голяма нужда да купуват спестени от други оператори СО2-квоти, за да се вместят в годишния си лимит.

Същевременно обаче те имат възможността по одобрени от Европейската комисия механизми за търговия с емисии да ги заменят, да сключват сделки за инвестиции срещу редукция на квоти и реално не само да не се наложи да купуват, но дори и да реализират печалби.

Самата търговия с парникови газове, която трябваше да тръгне през тази година, но по-скоро някакво оживление сред операторите ще има догодина, е доста сложна. От нейната специфика в дълбочина разбират малко държавни експерти у нас, специалистите са предимно в частния сектор. Затова съществува опасност електроцентралите да калкулират нереални квоти в цената на тока, която се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това стана ясно по време на национална конференция, посветена на енергетиката и климатичните промени, която се проведе в София.

Недостигът на въглеродни емисии в България, след като националният план за периода 2008-102 г. бе орязан от ЕК с 37 на сто, се изчислява на 10 млн. т. годишно, сочат данни, представени от зам.-председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Според него това ще струва на индустрията 600 млн. лв., с които да се купят спестени квоти от други европейски държави. В противен случай предприятята ще бъдат санкционирани със 100 евро за всеки тон СО2, изхвърлен над разрешените им обеми.

Сходни са и изчисленията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), според чийто експерт Щерьо Ножаров, зам.-председател на Междуведомствената комисия по изменение на климата, средногодишният недостиг на парникови квоти за втория период от търговията им се изчислява на 146-312 млн. евро

Проблемът, според БСК, обаче не е само в орязването на количествата от Брюксел, но и в новото разпределение на квотите в намаления от ЕК национален план за 2008-2012 г., който между впрочем още не е одобрен от кабинета и не е пратен за съгласуване с Брюксел.

В плана МОСВ е предвидило едва 10 на сто резерв от общия обем СО2-емисии за нови инсталации, въпреки че само към момента има заявления за изграждане на 130 нови инсталации, които ще имат нужда от квоти.

Успокоението на Щерьо Ножаров е, че те няма да имат нужда от големи квоти, тъй като ще са нови инсталации и би трябвало да отговарят на най-новите наложили се екостандарти и техните обеми вредни газове ще се изчисляват според най-ниския емисионен фактор за сектора.

Всички тези фактори ще доведат до оскъпяване на продукцията, предупредиха от БСК, а съветникът на парламентарната комисия по енергетика и столичен общински съветник Атанас Тасев изчисли, че заради закупуването на СО2-квоти електроенергията ще поскъпне двойно – до 80 евро за мегаватчас.

"Хипотетично е възможно цената на електроенергията, особено на произвежданата от централите на лигнитни въглища (б.а. - каквито са ТЕЦ-овете в комплекса "Марица Изток", да поскъпне дори над посочените 80 евро/МВтч", каза Иванка Диловска, директор на дирекция "Енергийна стратегия" в Министерството на икономиката и енергетиката.

По думите ѝ обаче е възможно подобно поскъпване да се окаже спекулативно.

"Опитът от европейската търговия с парникови квоти ( в ЕС тя тръгна през 2005 г., като първият период бе до края на 2007 г.) сочи, че централите си включват в цената на тока цената на емисиите, независимо дали са купували такива", каза Диловска.

Още от миналата година чешката компания CEZ, която у нас притежава ТЕЦ "Варна" и електроразпределителната мрежа в Западна България, предупреди, че малкото квоти, които са ѝ отпуснати, ще доведат до повишаване на цената на тока. Подобно предупреждение, но относно цената на топлоенергията, отправи това лято и Валентин Терзийски, председател на Асоциацията на топлофикациите в България и шеф на "Топлофикация-Плевен", която е собственост на бизнесмена Христо Ковачки.

Между впрочем, според източници от компании за парникова търговия, които вече работят в България, именно фирмите на Ковачки, сред които са и ТЕЦ "Марица 3", Димитровград, ТЕЦ "Бобов дол", брикетната фабрика "Брикел", са най-напред в материята и работят по реални сделки. След тях са "Лукойл", а останалите изостават и предимно се оплакват, твърдят СО2-брокери.

Пред форума Диловска посочи още, че именно заради неяснотите с калкулирането на цената на въглеродните емисии в стойността на електроенергията, България настоява за отпускането на безплатни квоти за инсталациите в третия период на търговия с парникови газове през 2013-2020 г., който обаче още е предмет на дискусии между ЕК и страните членки на общността.

Обсъжданият пакет механизми за СО2-търговия за времето до 2020 г. се различава значително от предишните два. Предвижда се инсталациите да не получават както сега квоти, в които трябва да вместят своето производство, а да ги купуват от държавата, която на свой ред ще има общо количество, определено от ЕК, извън което не трябва да излиза, ако не иска санкции. Въпросното количество ще се обявява от държавата на търг и операторите трябва да си купуват квоти.

България настоява пред Брюксел да има безплатни квоти, които за 2013 г. да са 80 на сто от нужните обеми, а останалите количества да се купуват. Ежегодно се предлага безплатните квоти да се намаляват с по 10 процента и така след 2020 г. да има само платени квоти. Очакванията са дотогава бизнесът вече да е вложил достатъчно в инсталации за намаляване на емисиите и да не е толкова голям проблемът с недостига на квоти.

"Иначе с калкулирането на разходите за СО2-квотите в крайните цени на продукцията, има опасност да се повишават цените, без да се стимулира пестенето на въглеродните газове и опазването на околната среда, каквито са целите на ЕС", заяви Диловска.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?