Софийската филхармония с 28 концерта за европредседателството

Културната програма тръгна с музиката на Арво Пярт

Сн. Софийска филхармония

Софийската филхармония откри културната програма на българското европредседателство с "Музиката на Европа" с препълнена камерна зала на 2 януари.

В партньорство с Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" ще бъдат представени 28 концерта с музиката на 28-те страни членки на Европейския съюз. Проектът е един от стойностните, финансирани от фонд "Култура" с 83 000 лв.

Първият концерт беше посветен на страната, от която България пое председателството – Естония.

Музиката на Арво Пярт

Арво Пярт е един от най-изпълняваните живи композитори. Носител е на много престижни отличия. Сред тях са Classical Brit Award, музикалната награда на Америка "Композитор на годината", Европейската награда за църковна музика и Премиум империале, която се сравнява с Нобелова награда в сферата на изкуствата. "Неговото творчество се отличава с мощна духовна аура", е един от мотивите на журито при присъждането на международната награда.

Житейският път на Пярт тръгва от естонския град Пайде, където е роден на 11 септември 1935 г. Израства в градчето Раквере край Талин, където учи в музикалното училище, а след това завършва и Консерваторията в естонската столица, която по това време е част от Съветския съюз.

Още по време на следването си Пярт пише първото си оркестрово произведение, което е възпоменание за жертвите на Холокоста – "Некролог". В този период на творчеството си музиката му е вдъхновена от Шостакович, Прокофиев и Барток.

Продължава със сериализма до средата на 60-те години в Първа и Втора симфония, както и в "Перпетуум мобиле". След това се връща към техниката на колажа с творби като "Колаж на тема BACH".

В началото на 70-те Пярт се насочва към музиката на минали епохи - XIV - XVI век - Гийом дьо Машо, Якоб Обрехт, Йоханес Окегем, Жоскен де Пре. Тогава пише няколко творби в духа на ранната европейска полифония, като Симфония № 3 от 1971.

Следва период на мълчание, който завършва през 1976 г. с радикална стилова трансформация. Техниката, която измисля или открива и на която остава верен до днес, Пярт нарича "тинтинабули" (от латинската дума за малко звънче).

"В основата си концепцията "тинтинабули" може да се представи като нещо сравнимо с това, което става, когато човек започне да учи пиано - с лявата ръка се свири винаги един и същи акорд, докато дясната развива мелодията", казва Пярт. "В моя случай има една мелодия и три тона, всяка нота от мелодията е свързана с всеки от трите тона по точно определени правила, като, разбира се, това важи и в обратна посока. Появяват се неочаквани дисонанси, но във водещата мелодия има логика, както има и логика, макар и скрита, в трите тона, които я съпровождат. Това е мелодичната дихотомия, за която казвам, че е "1+1=1", обяснява композиторът за компанията, която го издава - Universal Edition, през 2010 г.

Арво Пярт емигрира от Съветския съюз през 1980 г. и оттогава концентира предимно върху религиозни текстове. Това е причината някои да определят музиката му като религиозна, докато други го наричат съвременен мистик.

Пярт се установява във Виена, а след това се мести да живее в Берлин. Сред най-известните му произведения са "Фратрес", "Табула Раза", "Берлинска меса", "Магнификат", "Мизерере", "Канон на покаянието", "Те Деум", "Стабат Матер", "Ориент & Оксидент", "Ламентате", "In Principio", "Кантус", Симфония № 4 "Лос Анжелес", "Миса бревис", "Плачът на Адам".

Изпълнителите

Изпълнителите в първия концерт от "Музиката на Европа" бяха водени от пианистката проф. Борислава Танева, която е зам.-ректор на НМА "Проф. Панчо Владигеров".

Един от най-ярките представители на младото поколение български цигулари Павел Златаров, концертмайстор на Софийска филхармония, представи увлекателно творчеството на Пярт.

Участваха още и младата пианистката Маргарита Илиева, която е не само виртуозен клавирен музикант, но се изявява и като сопранова певица.

На виолончелото беше Иво Александров.

Именно такава е идеята за концертите - да участват утвърдени родни музиканти и таланти, които все още развиват своя потенциал, каза проф. Танева.

Концертите – всеки понеделник от 19 часа

Всеки понеделник от 19 часа в камерната зала на концертен комплекс "България" ще звучи музика от композитори на една от 28-те страни членки на ЕС. Входът е свободен и интересът е голям.

Не очаквах такъв интерес, призна проф. Борислава Танева пред Mediapool. Някои от почитателите на класическата музика бяха дошли час по-рано, за да заемат места. Десетки гледаха концерта прави, а поне още толкова не успяха да влязат в залата.

За съжаление цикълът от концерти е от камерна музика и не предполага тя да бъде свирена в голямата зала, обясни проф.Танева.

Програмата за останалите концерти до 30 юни включва както шедьоври на класическата музика, така и съвременни музикални образци.

Следващият концерт ще бъде на 8 януари и е посветен на Румъния.

За България е отредена датата 3 март - Националният празник на страната. Тогава 24 часа ще звучат произведения на български композитори.

Последният концерт в цикъла е посветен на Австрия – страната, която ще приеме Председателството на съвета на ЕС от България.

Още от Европредседателство

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?