Спасяваме европарите за бизнеса с тройно вдигане на аванса за фирмите

Фондът за растеж по “Джеръми“ е прекратен заради несъбран капитал, казва Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката

Ирена Младенова, сн. БГНЕС

Колко средства трябва да се договорят до края на годината по оперативна програма “Конкурентоспособност”, за да не загуби България пари от еврофондовете?

 

Бюджетът на програмата е 1.162 млн. евро, като от него европейската част е 988 млн. евро. От тях са договорени 830 млн. евро, което е 84% от ресурса. Това означава, че до края на годината трябва да договорим още 158 млн. евро. Амбицията е не само да се договори целият ресурс, но и да има наддоговаряне, за да могат да се усвоят всички пари в случай, че някои от бенефициентите се откажат по различни причини.

 

За последните четири години схемите за иновации и клъстерите по първа ос на програмата бяха проблемни и нямаше интерес към тях от страна на бизнеса. Какви са гаранциите, че в оставащите месеци ще бъдат подписани договори за тях?

 

Общият бюджет по първа ос, където се финансират иновации и клъстери, е 211 млн. евро, като договорените средства са 68%. Към момента остават недоговорени 68 млн. евро. В момента има една процедура в оценка - за развитие на приложните изследвания в изследователските организации (10 млн. евро), и една, по която продължава договарянето - за иновации в стартиращи предприятия (12 млн. евро). Миналата седмица отвори още една нова схема за иновации за 45 млн. евро, по която крайният срок за кандидатстване е 10 юли.

 

По схемата за изследователските организации има голям интерес и планираме да договорим всички добри проекти, т.е да има наддоговаряне на средствата. Очакваме да има голям интерес и по новата схема за иновации, защото коментарите на бизнеса и на консултантските компании са, че е много опростена.

 

Действително разплатените средства по схемата за иновации са едва 6% от целия ресурс. Стойността на прекратените договори е близо 8% от договорения ресурс. Причината компаниите да се отказват от проектите си, е липсата на средства за съфинансиране от тяхна страна, както и утежнените като начин за изпълнение процедури . Някои фирми поискаха удължаване на срока за изпълнение с 6 до 12 месеца. В момента, в изпълнение по първа ос на програмата, договорите са на стойност от 131 млн. евро. От тях през тази година ще приключат своето изпълнение договори за едва 6 млн. евро. Останалите ще завършат проектите през 2014 г. Т.е., тогава можем да очакваме и отчетите от компаниите, въз основа на които да извършим плащанията.

 

Подобна е ситуацията и по втората ос на програмата за технологичната модернизация на предприятията, но там различното е, че винаги е имало интерес към нея от страна на бизнеса.

 

По тази схема прекратените договори дори са по-висок процент – 15, и също много от тези, които се изпълняват, поискаха удължаване на срока за изпълнение и и ще бъдат разплатени след 2013 г.

 

Това, което може да предприемем на този етап като мярка, за да помогнем на компаниите да изпълняват проектите си, е увеличаване на авансовите плащания от 20 на 65%. Решението се очаква да бъде разгледано от правителството в сряда.

 

Общият бюджет по втора ос на програмата е 529 млн. евро. От тях остават за договаряне 114 млн. евро от процедурата за енергийна ефективност, която е отворена, и схемата за подкрепа на клъстерите, която е в оценка.

 

Към схемата за енергийна ефективност също няма интерес от страна на бизнеса. Какви промени направихте, за да тръгне?

 

Другата седмица започва масирана информационна кампания за схемата. Основното облекчение е начинът за избор на изпълнител. Ако преди фирмите трябваше да изберат изпълнител, който да извърши енергийно-ефективните мерки, с процедура подобна на тази в Закона за обществените поръчки, сега се дава възможност чрез набиране на три оферти. Така компаниите могат да поканят три фирми чрез обаждане по телефона или имейл, например, и да изберат най-изгодната за тях. Нужно е само да обосноват защо избират този изпълнител: например офертата е по-евтина, дава по-добра гаранция или обучение след закупуване на машината.

 

Другата промяна е свързана с допустимите дейности, по които се признават разходи на компаниите. Досега, при закупуване на оборудване по списъка на допустими материали, като например котле, помпа и т.н, за разход на фирмите се признаваше само този за основното оборудване. Сега вече ще бъдат включени и разходите по монтиране и пускане в експлоатация на оборудването.

 

Отделно много компании смятаха, че по тази схема се дават средства, само за да си изолираш сградата или да си смениш дограмата. Когато имаш финансови трудности, едва ли санирането на сградата е на първо място. Фирмите трябва да знаят, че схемата реално е насочена към купуването на енергийно-ефективно оборудване.

 

Освен това никога не е било изискване по схемата кредитът за реализиране на проекта да се тегли само от банките-партньори. Това също е едно неразбиране от страна на бизнеса. Ако компанията има собствени средства или работи с друга банка, то тя може да си вземе удостоверение от нея, което трябва да се приложи като част от документацията по проекта и само да бъде заверено от някоя от банките-партньори по проекта. Не можем и не искаме да влияем на компаниите при избор на обслужващата ги банка.

 

Техническата оценка на проектите по тази схема се прави от консорциум от Техническия университет в София и фирма “Рувекс”. До момента има сключени 6 договора по проекта за 1.1 млн. евро, като половината от сумата е безвъзмездната помощ. В момента асистентът разглежда още около 100 проекта за около 60 млн. евро, от които половината са безвъзмездните средства.

 

Това означава, че схемата е много рискова и тези 150 млн. евро е малко вероятно да бъдат договорени до края на октомври?

 

Има риск за изпълнение на схемата, макар че очакваме поне 100 млн. евро да бъдат договорени. Затова имаме резервен вариант. Той предвижда обявяване на още една процедура за технологична модернизация на малките и средните предприятия, където има голям интерес. Дали ще се стигне до план Б, ще стане ясно през лятото.

 

Възлагаха се големи надежди на финансовия инженеринг, но фондовете по инициативата “Джеръми” се оказаха една голяма нула, с изключение на тези за стартиращи предприемачи, където има голям интерес и най-важното - работят. Какво става с останалите фондове?

 

Проблемът с първите три фонда – рисков, за растеж и смесен, се оказа в набирането на капитала. Те имаха малшанса да стартират във време на финансова криза и ограничен ресурс от страна на инвеститорите. Това беше причината ангажиментът с фонда за растеж да бъде прекратен и предвидените 30 млн. евро бяха прехвърлени към банковите инструменти по “Джеръми”.

 

Фондът за рисков капитал също имаше трудности с набирането на капитал. Той трябваше да осигури 9 млн. евро от инвеститори, а по “Джеръми” се отпускаха останалите 21 млн. евро. За да не се бави процесът, се взе решение да започне работа с по-малък капитал. Очаквам всеки момент фондът да започне да работи.

 

При смесения фонд, т.нар. мецанин, фонд мениджърът е финализирал преговорите с инвеститорите, но има въпроси, които подлежат на обсъждане. Този фонд е с капитал от 60 млн. евро, като половината от средствата идват от “Джеръми”, а останалите са от инвеститори. В близките дни ще стане ясно дали този фонд ще се случи.

 

Безспорно фондовете за предприемачи (seed fund) имат успех. Единият от тях с бюджет от 9 млн. евро се управлява от Eleven, а другият с бюджет от 12 млн. евро - от LAUNCHub. Към края на април те са инвестирали общо над 3 млн. евро в 36 стартиращи високо технологични компании. Около тях се завъртя много енергия и България все повече се позиционира като регионален хъб, където се случват и финансират иновативни проекти.

 

Идеята беше след като се види кои са устойчивите проекти от акселераторите, новите компании да получат финансиране от другите фондове по “Джеръми” и да захранят бъдещия “София тех парк”. Виждат ли се вече такива проекти?

 

Това е отворено като възможност. Двата фонда на няколко пъти направиха представяне на компаниите, на които присъстваха всички инвеститори в страната, включително и фондове за рисков капитал. Очакваме интересно развитие и последващи инвестиции за някои от тях.

 

Какъв е интересът към банковите инструменти по “Джеръми”?

 

Малките и средните предприятия проявяват голям интерес към двата банкови инструмента. Гаранционният фонд, който стартира първи с капитал от 300 млн. евро, вече е отпуснал кредити на над 2600 малки и средни компании на обща стойност около 310 млн. лв., което означава, че половината от ресурса е изразходван. Средно месечно се отпускат над 200 нови кредита за около 40 млн. лв., по данни на банките.

 

Вторият продукт, който е за нисколихвени кредити, стартира в началото на годината със силна информационна кампания и се радва на огромен интерес. Той е с бюджет от 360 млн. евро, половината по “Джеръми”, останалата част идва от банките. До момента са отпуснати над 100 заема за около 20 млн. лв., при средна лихва около 4%.

 

Схемата с участието на българските фирми по панаири, която се изпълнява от агенцията за малките и средните предприятия попадна в същото положение като това на фирмите – липса на оборотни средства и невъзможност за изпълнение. За да не се загубят парите, сега за една година трябва да усвои толкова средства, колкото за три години преди това. Как ще се случи това чудо?

 

Всички институционални бенефициенти по тази ос на програмата имат същите проблеми с намирането на оборотни пари, както и фирмите. Като бюджетни организации, те също са засегнати от кризата. За да приключим проекта успешно, удължихме срока за изпълнение с една година. Другото, което ще направим, е увеличаването на аванса от 20 на 65%, както при фирмите. Освен това агенцията фокусира усилията си върху по-малко на брой изложения, но с по-силни щандове и повече участници.

 

Ако гледаме по ИСУН, “Конкурентоспособност” е отличник по усвояване на европейските средства с над 46% разплатени пари спрямо останалите шест оперативни програми, където средно усвояването е 38%. Колко от тези средства обаче реално са стигнали до бизнеса, защото основната причина за отличния резултат се дължи на фондовете по “Джеръми”?

 

Не знам защо се смята, че парите по “Джеръми” не са стигнали до бизнеса. Нещата се променят от началото на годината и от ресурса от 350 млн. евро може да се каже, че една пета вече е стигнала при малките и средните предприятия. .Парите по първите две оси на програмата, които реално са изплатени към бизнеса, са също малко над една пета от общия бюджет на тези две оси.

 

По правилото n+2 очертава ли се загуба на средства в края на годината?

 

За да се предотврати загубата на средства, в края на годината, трябва да имаме одобрени от Европейската комисия 520 млн. евро с натрупване. До момента са сертифицирани 407 млн. евро, което означава, че ни остава да разплатим и сертифицираме още 113 млн. евро. Проблемът е, че няма достатъчно искания за плащания от фирмите. За да намалим риска от загуба на средства, предприехме стъпката с вдигането на авансите от 20 на 65%. Това със сигурност ще помогне на бенефициентите, но не можем да кажем, че ще разплатим всички средства. Под въпрос остават около 10-15 млн. евро.

 

Новата оперативна програма не закъсня ли със старта?

 

Новата оперативна програма “Конкурентоспособност и иновации” закъснява и затова се опитахме да ускорим подготовката ѝ. На 26 април беше първата междуведомствена работна среща по програмата, като до края на седмицата ще обобщим постъпилите предложения по нея и ще подготвим следващата чернова, която ще бъде представена.

 

Новата оперативна програма има ясни приоритети във връзка със стратегията за интелигентна специализация. Идеята не е да се разпилява ресурс, а да се съсредоточим върху три важни неща, с които да обърнем колелото на икономиката, а не да покриваме дупки навсякъде. Целта е да се използват европейските средства не като последен източник за финансиране, а като средства, които могат да мобилизират още повече частен ресурс, чрез който да се осигури растеж на икономиката.

 

Предвиждаме намаляване на броя на приоритетните оси до три. Едната е иновации и технологично развитие. Втората - конкурентоспособност и продуктивност, където ще бъдат технологичната модернизация и енергийна ефективност. Третата ще са финансовите инструменти, които да обслужват първите два приоритета. Не се предвижда отделна ос за институционални бенефициенти, както е сега; техните проекти трябва изрично да са свързани с подкрепата за бизнеса по някоя от осите..

 

Целта е максимално опростяване на процедурите, като изместваме фокуса от формата върху потенциала нещата да се случват и да има резултати.

 

Мандатът ви изтече, идва ново правителство, ще останете ли в министерството? Една от причините да не върви тази програма са и честите смени на ръководството на програмата.

 

Екипът в министерството е амбициозен и работи добре. Смяната в политическото ръководство не бива да попречи да се довършат важните неща – както по настоящата, така и по подготовката на следващата оперативна програма. Това е и фокусът ни в момента – да не допуснем забавяне, докато се избере новият кабинет и новото ръководство влезе в министерството.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта