Споразумение в последната минута спаси Протокола от Киото

Вчера светът реши да продължи с Протокола от Киото за климатичните промени без участието на американския президент Джордж Буш, след като министри от 180 страни постигнаха договореност, която ще позволи Протоколът да се ратифицира през следващата година.

След повече от 48 часа преговори без прекъсване в Бон Европейският съюз изглади различията, които до последния момент пречеха да се постигне съгласие, и договориха окончателните правила, от които ще се ръководи Протокола, подписан 1997 година.

Споразумението зависеше от компромис, предложен на Япония, Русия и Австралия, според който наказателната отговорност на държавите, недостигнали договорените съкращения на емисиите от вредни газове, ще започне да тече от по-късна дата. Официални британски представители настояха, че такъв компромис в никакъв случай не означава своеобразно излизане на приелите го държави от договора, тъй като те ще се сблъскат с много силен дипломатически натиск да се съобразят с договорените съкращения.

Страните, които подкрепиха Протокола, и зелените активисти се съгласиха, че сам по себе си той ще направи твърде малко за спиране на глобалното затопляне. Протоколът от Киото, съгласно който емисиите на вредни газове трябва да намалеят със средно 5,2 на сто до 2010 година, ще окаже почти незабележим ефект върху климата.

Привържениците на Протокола обаче смятат, че Киото е важната първа стъпка от серия договори, които в крайна сметка ще ограничат вредните емисии значително - от 60 до 70 на сто и така ще доведат до реални придобивки.

Пробивът, постиган вчера означава, че достатъчно на брой страни ще ратифицират договора през следващата година и той ще влезе в сила въпреки позицията на САЩ. Споразумението, което бе посрещнато с възгласи и овации на крака, бе приветствано като историческа стъпка в усилията за борба с глобалната затопляне. Британският държавен министър на околната среда Майкъл Мийчър заяви, че това е "лъчезарен ден за природната среда". Постигнатата договореност показва, че американските изявления, че протоколът от Киото е мъртъв, са били прибързани. Тъкмо напротив, посочи Мийчър, споразумението е не само живо, но и мърда.

Споразумението оставя САЩ изолирани като единствената индустриално развита страна, която няма да вземе участие в мерките за овладяване на промените в климата. Паула Добрянски, която оглавяваше американската делегация, бе освиркана от някои министри и служители, когато заяви, че нейното правителство все още смята, че протоколът не провежда "трезва политика" и че САЩ няма да се включат в него.

Европейският комисар по въпросите на околната среда Маргот Валстрьом заяви, че следващото предизвикателство е да се осигури участието на САЩ. "Разбираме, че този протокол не е съвършен и че той е дори по-несъвършен без участието на САЩ, но ние слагаме началото и се надяваме, че ще САЩ ни последват," допълни тя.

Японският министър на околната среда Йорико Кавагучи заяви, че партиите трябва да "насърчат всички наши приятели да се присъединят към общите ни усилия да се справим с глобалното затопляне." Подкрепата на Япония за споразумението висеше на косъм, тъй като тя не бе склонна да действа без САЩ. Представителите на природозащитните организации посочиха, че протоколът от Киото е бил разводнен от компромиси, но че те са били цена, платена за постигането на споразумение-пробив. Според Кейт Хемптън от организацията Приятели на Земята това, че Протоколът все още е жив е само по себе си триумф. "Ние обаче предупреждаваме правителствата по света: Имате да изминете още дълъг път," заяви Хемптън.