Споразумението с МВФ е добра новина за международните инвеститори

Каква е реакцията на одобреното от МВФ споразумение с България?

Като цяло това е една много добра новина, която потвърждава на първо място успехите на България през последните години, но също така показва и ангажимента на българското правителство и парламента да продължат политиката на икономическа стабилизация и структурни реформи. Успехите са неоспорими и този ясен знак за ангажимент на България към една целенасочена икономическа политика е в основата на положителното виждане на големите международни инвеститори към България. Така че като цяло една много добра новина.

Знаем, че са се обсъждали различни опции по споразумението.

Да, от гледна точка на финансирането бих казал, че последните данни, които НСИ показа - за значително увеличаване на търговското салдо, на дефицита по търговското салдо, ясно показва, че България все още има нужда от финансиране. Така че една опция дали България да има програма с МВФ с финансиране или без финансиране - мисля, че тук отговорът е еднозначен. България има нужда от финансиране и мисля, че тази програма с МВФ е една добра програма и предоставя възможност за България да се финансира при по-изгодни условия, отколкото от международните капиталови пазари.

Да, но, от една страна, държавата емитира еврооблигации, а в същото време иска 300 милиона заем. Това какъв знак е за стратегията и управлението на дълга?

Мисля, че в действителност в това нещо няма противоречие, тъй като управлението на дълга в една държава може да се осъществява с различни инструменти. Разбира се, най-добре е да се използват инструменти, които предоставят най-изгодни финансови условия, каквито са програмите с МВФ или финансиране от Световната банка и други международни банки. А същевременно, ако това финансиране не е достатъчно, разбира се, една държава може да използва условията на международните капиталови пазари. В действителност последният или първият бон на България, който беше издаден, евробон, беше много успешен.

Разбрахме, че избраната опция всъщност позволява България, ако няма нужда от пари, да откаже, примерно да вземе само 200 милиона или 100.

Да, точно така. Това е, разбира се, една възможност, която съществува както по отношение на МВФ, така и по отношение на капиталовите пазари.

Кои според вас са горещите области оттук нататък?

Горещите области остават в областта на структурните реформи и на второ място или може би на първо място, повишаване на жизнения стандарт на населението. Да си призная честно, балансът между тези две направления на икономическата политика не е лесно да бъде постигнат. Но бих искал да отбележа няколко основни неща.

По отношение на преструктурирането на икономиката много важно е да се разбере, че държавата трябва да намали ролята си в икономиката и най-вече да създаде благоприятни условия за производство на услуги и за производство на различни потребителски стоки. В крайна сметка да се предостави една зелена улица на инициативността на хората както в България, така и на чужди инвеститори. И тук като че ли успехите са по-малко. Ясно е, че трябва да се ускори приватизацията на големите обекти, също така и на останалите предприятия, ясно е, че трябва да се намали намесата на държавата, и за съжаление последните развития, може би дори през последната седмица не говорят много добре в тази насока.

Бих искал да цитирам само две-три допълнителни пречки. Доста се говори в българската преса за т.нар. златна акция, която да запази държавното участие в определени области, в определени предприятия. Това е едно голямо ограничение за чуждите инвеститори, което в крайна сметка ще намали техния интерес към една или друга компания. На второ място поддържането на определено ниво на трудова заетост, която българското правителство иска да постави като условие, също е едно ограничително условие. На трето място, разбрах, че цените на телефонните услуги могат да бъдат замразени отново, което е отново намеса на държавата и ограничаване правата на един потенциален инвеститор.

А коментарът ви за банковата несъстоятелност? Единайсет от 19 фалирали банки са в процес на ликвидация от 1997 година...

Да, точно така, това е още един въпрос, който показва, че или законодателната система не работи много добре, или законовите основания, като например закон за банковата несъстоятелност все още не е приет и все още поставя под съмнение възможността на един инвеститор да инвестира и след това евентуално да си вземе парите обратно и да спечели нещо от възможностите си за инвестиция в България.

Достижим ли е според вас икономическият растеж, заложен в параметрите по споразумението, 4,5 процента, инфлация - 3,5 до 4 процента?

Да, мисля, че като цяло икономическите параметри са добре и България ще постигне един значителен, така, растеж от между 4 и 5 процента в един средносрочен аспект от 2-3 години. Дай Боже, да нямаме големи проблеми с нашите съседи, разбира се, или да има значително намаляване на растежа в Европа, но мисля, че такъв растеж е постижим. Въпросът наистина е, че такъв растеж не е достатъчен за България да расте бързо и да постигне дори и половината от европейските стандарти. Мисля, че растежът трябва да бъде 6 до 7 процента, а затова именно са нужни всички тези структурни реформи и освобождаване на инициативността.

По Дарик радио