"Ако имахме повече шанс, всички щяхме да говорим за блестящо представяне", каза в понеделник премиерът Бойко Борисов по повод българското участие на Олимпийските игри в Лондон. То приключи с два медала и 63-то място в класирането по нации – най-лошото от 60 години насам.
"Ако Тервел беше спечелил, ако волейболистите бяха взели медала, ако гимнастичките мъничко късмет не им беше изневерил, щяхме да казваме, че е прекрасно представянето. Станка, просто тази грешка, която направи момичето, и я тушираха, това са неща, които ги има обаче в спорта", обясни Борисов.
Според него, след като 22 години в България нямало абсолютно никаква база, това е едно прекрасно класиране.
"В рамките на тези три години аз понесох огромни критики, че започваме със спортни зали и резултатът от доброто представяне на отборите в неиндивидуалните спортове идва от това, че вече базата е сравнително добра", каза министър-председателят.
"Най-големите градове на България – София и Пловдив, нямаха зала. Какъв спорт да правят?! Оттам като добавим стотиците игрища и комплекси, и това, което възстановихме – аз мисля, че в следващите години ще бъдат още по-добри. На базата на 22-годишно безхаберие, и тези, които ме упрекваха, се надявам сега да се извинят, че залите и спортните съоръжения всъщност са доста важни, защото на всеки четири години целият свят вперва очи в представянето на спортистите", заяви министър-председателят.
По думите му, цитирани от "Фокус", правителството прави много за колективните спортове и резултатите в бъдеще ще бъдат по-добри.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
67 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
И много прост премиер е причината.
In Our Defense
В коя страна чифутофилството не е на мода,
господа съдебни заседатели?
Анонимен 11:12 | 14.08.2012
Иво Инджев:
“Футболното първенство започва без телевизионно излъчване, което не се е случвало от времето на първите телевизионни приемници.
Докато се провеждаха мачовете, които никой не можеше да гледа,
Вожда спретна поредната си литургия за собствена възхвала. Самият Йордан Йовчев беше доведен за целта от Лондон да „награди Бойко Борисов с плакет за заслугите му към спорта.
Не, …
няма грешка Данчо Йовчев награждава Бойко за заслуги към спорта, не обратното.
Понеже Вожда решил да пренасочи там едни пари от държавна компания (Порт Варна), за да имат трениращите гимнастика и баскетбол съвременни условия. На края на репортажа Сашо Диков само въздъхна и не успя да каже нищо.
Аз също вече не знам какво да кажа. Как звучи само, а?
Данчо Йовчев награждава Бойко Борисов.
Освен това хиляди българи чуха от устата на своя любимец и идол да казва:
„Бойко Борисов е номер едно”. Чуха и кметът на Варна от ГЕРБ да казва „опитахме се сами,но се провалихме, признавам си”.
Един дядка пък с треперещи ръце прегръщаше и целуваше по бузките героя при неговото посрещане. Героят в случая беше Бойко въпреки, че там беше и един друг герой, току що завърнал се от рекордно участие на олимпииски игри, където въпреки всичко, въпреки посивелите си коси, се класира сред най-добрите осем в света. Но той не беше посрещнат като герой. Изобщо не беше посрещнат дори. Той беше само част от една хвалебствена, благодарствена церемония.
Той беше просто един нисичък мъж, занимаващ се с гимнастика, дошъл да благодари и да връчи плакет.
Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев, в тази маниакална церемония. Дори се чуваше присмех от тълпата щом посегнеше към микрофона, защото е нисичък, а микрофонът е висок.
Така го посрещнахме в България. С унижението да връчва плакети и с присмех затова,че е нисък.
Достойно
Нека не си кривим душите и признаем, че
Българските олимпийци се представиха Много Достойно.
Гимнастици, гимнастички, волейболисти, борци, лекоатлети...
Било е труд, труд, труд, усилия и надежди, и да,
постигнаха Изключително Много в
Юбилейна Световна Олимпиада, 30та,
в "световната столица" Лондон, Великобритания.
Въпреки знайна и незнайна българофобешка съпротива, недоброжелателство, лоялно или нелоялно съперничество,
и Корупция.
Емоционалният стрес е огромен и се справиха много …
добре:
Златева, гимнастичките... Всички.
Гимнастичките са деца играещи за първи път
на толкова специална Световна сцена.
Естествено е всеки участник да се опасява, че такъв изключителен шанс е последен. Да се чувства основателно или не ощетен.
Справиха се чудесно!
Поклон.
Несметни благодарности към Борисов за двата медала в Лондон.Спортистите ни постигат успехите въпреки държавата.
На кого ли щяха да благодарят спортните ръководители, ако Тервел Пулев и Станка Златева не бяха захапали противниците в битката за медалите като на живот и смърт?
След най-скромното ни присъствие на форума под петте преплетени кръга от 60 години се търси причината защо спортните ни ръководители благодарят за всичко на премиера Бойко Борисов.
На фона на твърде скромното българско представяне …
на Олимпийските игри в Лондон спортните началници организирано благодариха “лично” на министър-председателя за “мощната” подкрепа. За какво говори тази благодарност?
Забелязали ли сте на кого благодарят обикновено победителите? И в частност – шампионите в спорта?
Особено ако са свободни хора и не са от някоя държава като Северна Корея, например. Благодарят на учителите, треньорите, колегите и дори на конкурентите си понякога. На семействата и на близките си. На Бог, ако са вярващи, и дори, някак косвено и подразбиращо се – на себе си.
Защото са хора със самочувствие, достойнство и вяра в собствените сили. В България обаче напоследък стана модерно да се благодари на друг.Може би защото към момента сред тях нямаше нито победители, нито шампиони, в разгара на Олимпиадата в Лондон и българските спортисти благодариха „лично” на този друг. Всъщност, повечето от тях вероятно въобще не са знаели, че го правят, защото от тяхно име благодариха спортните началници.
„От името на българските олимпийци ръководството на делегацията ни в Лондон още веднъж изказва своята благодарност на цялата ни общественост, на българската държава и лично на премиера за оказаната помощ при подготовката и участието ни на игрите”, заяви на шестия ден от Олимпиадата в специална декларация председателката на Българския олимпийски комитет.Едновременно с тази декларация бе разпространена още една. "Като водач на националния отбор на Олимпиадата в Лондон държа да изкажа благодарността към всеки, който подкрепя българския волейбол. В тази връзка ние усетихме мощната помощ на българската държава и лично на министър-председателя”, приглася втората декларация, за да няма никакво съмнение на кого трябва да се благодари.Какъв интерес и каква цел се крият зад тази организирана благодарност, си знаят благодарящите. Този път обаче доста се попрестараха.
Тяхната високопарна коленопреклонност е в конфузно несъответствие с действителността.Точно в деня, в който се появиха тези декларации, бе започнало и безславно завършило участието на поредните няколко български спортисти. Към онзи момент българската олимпийска делегация имаше нула златни, нула сребърни и нула бронзови медала, но без личната „мощна помощ” на премиера вероятно нямаше да има и толкова.
„Просто хубаво е, че в професионалния спорт личи съживяване. Виждате, че почти във всяка дисциплина и да не стигнем до медал, играят много добре”, заяви пък „лично” премиерът. Резултатите от Олимпиадата обаче говорят точно обратното – в българския спорт продължава да цари разруха с тенденция към пълен разпад. Цели спортове, някога успешни за България, са на практика заличени. В други участието е символично, на туристическо ниво.За всичко това не са виновни спортистите. Те се опитват да правят от нищо нещо и някои го постигат – благодарение на себе си и въпреки държавата.
Има още една причина, поради която организираната олимпийска благодарност е абсолютно неадекватна.Вместо на българските данъкоплатци, много от които едва свързват двата края, спортните началници благодарят „лично” на премиера, сякаш е извадил от собствения си джоб финансите за спорта и за новата супермодерна зала. Той от своя страна поддържа тази съзнателна заблуда, раздавайки на ляво и на дясно милиони винаги от първо лице единствено число.Дори и българското участие на Олимпиадата да беше по-успешно, благодарностите „лично” към премиера нямаше да звучат по-малко грозно, срамно и отвратително. Впрочем, и без спорта наоколо гъмжи от блюдолизци, които се надпреварват да убеждават, че без премиера-слънце нищо не се случва.Държавата направи изключително много. Невероятна е заслугата лично на министър-председателя”, не пропуска да ни осведоми коментаторът на националната телевизия по време на победния волейболен четвъртфинал.
„С олимпиадата се справят много добре”, хвали от своя страна министър-председателят телевизията.А на зрителя му идва да спре и звука, и картината.
Тоя така наречен министър,как не го видях веднъж да се усмихне бе ! Гледа сякаш всеки момент ще ти скочи на бой, от къде ги намира Тиквоча тия велики кадри,направо съм изумен !
За да имаме това недоразумение за премиер много сме съгрешили.
Човек се чуди на очите си ли да вярва, на премиера ли да вярва.. Блестящото представяне всъщност си е истинска катастрофа!!! Спомнете си кое място заемахме по медали в Сеул. Според Бойко всичко е супер в тази държава.. Станка Златева каза през сълзи че не става за нищо със великолепния си сребърен медал... Ми то тогава Бойко трябва да реве безспирно... Ей, ама нахален тип, ей!...
Иво Инджев:
“Футболното първенство започва без телевизионно излъчване, което не се е случвало от времето на първите телевизионни приемници.
Докато се провеждаха мачовете, които никой не можеше да гледа, Вожда спретна поредната си литургия за собствена възхвала. Самият Йордан Йовчев беше доведен за целта от Лондон да „награди Бойко Борисов с плакет за заслугите му към спорта.
Не, няма грешка Данчо Йовчев награждава Бойко за заслуги към спорта, не обратното.
Понеже Вожда решил да пренасочи там едни …
пари от държавна компания (Порт Варна), за да имат трениращите гимнастика и баскетбол съвременни условия. На края на репортажа Сашо Диков само въздъхна и не успя да каже нищо.
Аз също вече не знам какво да кажа. Как звучи само, а ? Данчо Йовчев награждава Бойко Борисов.
Освен това хиляди българи чуха от устата на своя любимец и идол да казва:
„Бойко Борисов е номер едно”. Чуха и кметът на Варна от ГЕРБ да казва „опитахме се сами,но се провалихме, признавам си”.
Един дядка пък с треперещи ръце прегръщаше и целуваше по бузките героя при неговото посрещане. Героят в случая беше Бойко въпреки, че там беше и един друг герой, току що завърнал се от рекордно участие на олимпииски игри, където въпреки всичко, въпреки посивелите си коси, се класира сред най-добрите осем в света. Но той не беше посрещнат като герой. Изобщо не беше посрещнат дори. Той беше само част от една хвалебствена, благодарствена церемония.
Той беше просто един нисичък мъж, занимаващ се с гимнастика, дошъл да благодари и да връчи плакет. Така изглеждаше нашата гордост, великият Данчо Йовчев, в тази маниакална церемония. Дори се чуваше присмех от тълпата щом посегнеше към микрофона, защото е нисичък, а микрофонът е висок. Така го посрещнахме в България. С унижението да връчва плакети и с присмех затова,че е нисък.