Спорове пращат "Южен поток" на политически преговори

България и Русия все не могат да се споразумеят по въпросите за собствеността в дружеството, което ще се регистрира у нас за реализацията на руско-италианския проект за строеж на газопровода "Южен поток" по дъното на Черно море, за транзитните такси и за дивидентите, които ще се плащат на държавата. Това стана ясно от изявление на министър-председателя Сергей Станишев в сряда по повод очакваните документи, които ще се подпишат по време на посещението на руския президент Владимир Путин в София на 17 и 18 януари.

Станишев даде пресконференцията часове след като парламентарната група (ПГ) на Българска нова демокрация (БНД), подкрепена от дясната опозиция, поиска премиерът да отговаря по тези въпроси пред парламента. Мнозинството обаче отново предпази министър-председателя и отхвърли искането.

Председателят на ПГ на БНД Борислав Ралчев заяви, че премиерът трябва да обясни какъв мандат има правителството за водене на преговори по време на визитата на руския президент и какви са параметрите на договорите, за които депутатите научават от медиите. Смятаме, че трябва да се даде по-голяма публичност за планираните разговори и сме разтревожени от липсата на достатъчно информация за ангажиментите, които ще произтекат от подписването на договори с руската страна, каза Ралчев.

Пред журналистите Станишев обясни, че през последните седмици се водят интензивни преговори с руската страна за включването на България в подписаното между руската "Газпром" и италианската ЕНИ споразумение за строежа на тръбата. По две трети от нещата е постигнато одобрение, но остават няколко важни неща за разрешаване, които ни карат да смятаме, че сега споразумение с България няма да се подпише, посочи премиерът.

"Ние имаме огромен интерес от участието ни в "Южен поток", но нито едно споразумение не бива да се сключва на всяка цена", отбеляза министър-председателят. По думите му е важно България да види икономическия ефект от тръбата, а не само геостратегически преимущества.

Той коментира, че страната ни води координирана политика при разглеждането на въпросите за собствеността върху тръбата, таксите и дивидента, измъквайки се по този начин от отговор на въпроса склонна ли е страната ни да направи отстъпки за таксите заради засилване на позициите си в собствеността.

"Не ни карайте да предпоставяме диалога с руската страна през медиите", каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, попитан каква е позицията, която защитава българската страна.

"В процес на обсъждане е регистрацията на компанията и има разбиране от руска страна, че това трябва да стане в България", каза Станишев.

Петър Димитров уточни, че единственият вариант за влизане на страната ни в проекта е създаването на дружество, което да координира работите по реализацията на тръбата на българска територия. Според неофициална информация българската страна настоява мажоритарен собственик в него да е "Булгаргаз".

При достатъчно добре изиграни карти от правителството Москва ще бъде принудена да се съгласи София да дирижира нещата на своя територия, тъй като без участието на "Булгаргаз" проектът няма как да се реализира. Причината е, че дружеството е единственото, което има лиценз за транзит на природен газ. Българското енергийно законодателство е изработено на принципа единствен доставчик, какъвто е държавната газова компания.

Все пак е възможно в последния момент да се постигне споразумение, все пак руските делегации идват на преговори, а не просто да присъстват на подписвания, каза Петър Димитров. Той препрати явно зациклилите на този етап преговори по газопровода на най-високо политическо ниво, отбелязвайки, че с Путин идва и определения за негов наследник първи вицепремиер Димитър Медведев, който е председател на борда на "Газпром".

Относно съмненията, че Москва няма да може да гарантира пълния обем от 30 млрд. куб. м, Станишев каза, че в последните разговори, които е имал с Путин по въпроса, руският държавен глава го е уверил, че е налице волята за осигуряване на допълнителните обеми.

Чрез "Южен поток" се създава допълнителна възможност за България да задоволява и след 2030 г. (тогава изтича договорът с "Газпром" за доставки и транзит на синьото гориво -б.а.) нарастващите си нужди от природен газ, каза още премиерът.

Така от енергийните проекти, които планираме с Русия, за подписване на 18 декември, със сигурност остават договорът за строеж на АЕЦ "Белене", който ще бъде парафиран между българската НЕК и руската "Атомстройекспорт", която спечели търга за изпълнител, и за регистрирането на Международната проектна компания за строежа на петролопровода Бургас - Александруполис.

Споразумението между руските, българските и гръцките фирми участници в проекта всъщност вече бе подписано в Атина миналата седмица, сега е само официалното му парафиране. Другият сигурен документ е одобреното от Министерския съвет споразумение за извозване на отработилото ядрено гориво от изследователския реактор на БАН в столицата.

Няма да се подпише спогодбата за сътрудничеството в областта на туризма, която била принципно съгласувана с руската страна, но щяла да се парафира по-късно, каза още Станишев.