Среден по математика и добър по български е успехът от матурите след 7 клас

Ученичка от 41 училище в София е единствената изкарала максималните по 100 точки от двата изпита

Министърът на образованието Красимир Вълчев, заместничката му Таня Михайлова и експертът Евгения Костадинова представят резултатите от матурите след 7 клас

Пропаст дели учениците от математическите училища и всички останали. Шокиращо нисък среден резултат по математика – среден (3) и малко по-добър по български език – добър (4). Децата не могат да решават задачи от живота с практическо приложение и допускат синтактични и граматични грешки. Функционалната грамотност на седмокласниците остава ниска.

Новият формат на изпита обаче има и добри страни – повече деца са писали по български език и литература и са решавали задачи от отворен тип по математика. Броят на пълните шестици нараства в пъти, на двойките – намалява.

Това са основните изводи от националното външно оценяване (НВО) на учениците от 7 клас, показват представени от Министерството на образованието и науката (МОН) резултати.

Средният брой точки от изпита по математика е 33.62 при максимални 100 точки, а по български език и литература – 53.06 при максимални 100. Приравнени според публикуваната от МОН в наредба формула към шестобалната система, тези резултати означават среден по математика и добър по български език.

Един единствен ученик от явилите се около 55 500 ученици е изкарал по 100 точки и на двете матури. Това е Елеонора Каридова, ученичка от столичното 41 основно училище "Св. Патриарх Евтимий", съобщи директорката Александра Топалова пред Mediapool.

През миналата година спрямо 2017-та тенденцията беше за по-добри резултати по математика и по-слаби по български език и литература.

Новият формат дава по-добри резултати

Тази година обаче не може да се прави сравнение с миналогодишните резултати по няколко причини – учениците са обучавани по нови програми, матурите обхващат материала от 5-ти, 6-ти и 7-ми клас, изпитът е единен, разпределението на задачите е различно и те носят различен брой точки, каза заместник-министърът на образованието Таня Михайлова.

През тази година матурите обхващаха целия изучаван материал за 5, 6 и 7 клас по математика и български език, а по литература само за 7 клас. Досега беше само учебния материал от 7 клас. За 2020 г. по литература се прибавя материалът за 6 и 7 клас, а за 2021 г. ще бъде от 5, 6 и 7 клас, напомни Таня Михайлова.

За първи път тази година изпитите се провеждаха по нов формат от един, а не от два модула, както до миналата година. Това се направи с цел повече деца да пишат по български език и литература и да решават задачи с отворен отговор. Единният изпит накара повече ученици да работят мотивирано по всички задачи, каза Таня Михайлова.

През 2018 г. близо 21 000 ученици са се отказали от решаването на втория модул по математика, където са задачите с отворен отговор. През тази година това са направили 17 501 седмокласници, т.е. 3423 ученици са мотивирани да решават задачи с отворен отговор, при които се иска пълно описание. На изпита по български език и литература броят на мотивираните ученици да пишат е значително по-голям – 8502-ма, отчете Евгения Костадинова от МОН.

Освен това е имало повече задачи, които са проверявали не просто знанията на учениците, но и уменията им да решават конкретни житейски казуси, посочи Таня Михайлова.

Може да се каже, че по съпоставими данни през тази година седмокласниците са се справили по-добре от учениците през миналата година. Увеличава се броят на учениците с по 100 точки по математика и български език и литература и намалява на тези, които са изкарали 0 точки, посочи Евгения Костадинова.

През 2018 г. само трима ученици са имали 100 точки по български език и литература, докато сега те са 16 – над пет пъти увеличение. По математика броят на пълните отличници е нараснал два пъти - от 68 през миналата година на 141 сега.

Нула точки по математика са получили 109 седмокласници, докато миналата година техният брой е бил 174. По български език и литература с 0 точки са 107 ученици, докато миналата година броят им е бил 127.

Освен това през миналата година нито един седмокласник не е изкарал 100 точки и по двата предмета, докато през тази година има един такъв ученик.

Без промяна за училища и региони с високи резултати

За поредна година математическите гимназии остават най-силните училища, които подготвят отличници.

В топ 10 на изпита по математика са само математически гимназии и частното училище "Света София" в столицата. Варненската математическа гимназия "Д-р Петър Берон" бие софийската "Паисий Хилендарски" с 96.13:94.92 точки. Десетото място е за природо-математическата гимназия "Гео Милев" в Стара Загора със 78.78 точки среден резултат.

Подобна е картината и на изпита по български език и литература, където първенец е пловдивдската математическа гимназия "Акад. К. Попов" с 90.84 точки, следвана от софийската "Паисий Хилендарски" с 90.13 точки. Столичното 145 основно училище "Симеон Радев" затваря топ 10 с 85.39 точки.

По региони с най-висок резултат са седмокласниците в София и по двете матури. На изпита по български език топ три се допълва от Смолян и Перник, а по математика - от Варна и Смолян.

Най-зле на изпита по български се представят седмокласниците от Шумен, Сливен и Ямбол. Обяснението е заради етническия състав на населението – роми и турци. За някои от тези деца дори е трудно да говорят български.

По математика най-слабо са се представили учениците от област Видин, следвани от Шумен и Монтана.

Граматиката, синтаксисът и тълкуването на текст са затруднили учениците по български език и литература. Най-добре са се справили с намирането на информацията в текста, лексикологията и разпознаването на факти от художествен текст, каза Александър Трингов от МОН.

По математика учениците традиционно са се справили по-добре с алгебрата, докато геометрията ги е измъчила. Най-добре решават задачи с намиране на корен на уравнение, неравенство, формули за съкратено умножение, както и в прилагането на заучен алгоритъм. Сериозни трудности обаче изпитват да напишат решение на задача. Например на задача номер 22 - 84% имат 0 точки на подусловие "а" и 91% - 0 точки на б подусловие.

Най-малко ученици са решили задачата за еднакви триъгълници (№13) – 23%. Миналата година обаче този тип задачи е бил с един от най-високите процент на решение, отбеляза експертът Мая Манева от МОН. По думите ѝ децата имат проблем с моделирането на числови изрази, разчитането на данни и задачите с практическо приложение на наученото.

А математиката е навсякъде около нас – дори когато децата отиват на училище, или възрастните - на работа, избират най-краткото разстояние до там. Например, вместо да минем по катетите, ще предпочетем да минем по хипотенузата, даде пример Евгения Костадинова.

Мерките

"Ясно е, че тазгодишният випуск деца не са много по-различни от миналогодишния. Няма драматични разлики в резултатите или мотивацията. Очевидно е, че се дължи на формата", коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.

Той призна, че "очевидно има проблем с резултатите по математика", но уточни, че този проблем е от много години. За решаването му се насочват средства за допълнителни занимания по интереси към математиката и природните науки. Целта е да се провокира интересът на децата към тях, каза Вълчев.

"Имаме различно поколение, при което много по-трудно се провокира интересът за учене, особено по математика и природни науки. Има и вътрешни за системата фактори. Основният е необходимостта от подготвени и мотивирани учители. Изводът ни е, че трябва да продължим да правим повече от същото - повече мотивирани учители, повече методическа подкрепа от регионалните управления на образованието, повече квалификация относно прилагането на компетентностния подход. Изготвихме програма, но това далеч не е достатъчно. Трябва да настроим системата за придобиването на функционална грамотност", каза министърът.

Според него на учителите трябва да се даде достатъчно свобода, за да могат да работят ефективно и да вложат повече усилия в работата с всяко дете.

По време на следващия програмен период ще бъдат насочени средства за купуване на материали, с които да може да се онагледява учебният процес. Сега дори в елитни столични училища липсват помагала по математика, като триъгълник, например.

 

Още по темата
Още от България