Средиземноморският газ и националната сигурност на България

На 21 и 22 юни министър Младенов ще посети Ливан заедно със своите колеги от Швеция и Полша. Според ливанската преса, позоваваща се на официална кореспонденция от българското посолство в Бейрут, цел на посещението е да бъде подчертано желанието на ЕС за гарантирането на независимостта, единството и стабилността в страната.

Като се има предвид географското ѝ разположение в непосредствена близост до Сирия и историческото ѝ използване като бойно поле за решаване на политическите проблеми в Близкия изток, може да се каже, че тази визита е необходима, желана и добре дошла.

Но значението на Ливан и региона, включващ Израел и Кипър, има много по-важно значение за ЕС и за България специално. Изключителните находища на природен газ в териториалните води на Израел и Кипър, както и предположенията за наличието на значителни запаси във водите на Ливан, ще превърнат Леванта (днешните земи на Израел, Ливан, Палестина и Сирия) в регион с първостепенно геостратегическо значение за нас и европейското семейство.

През 2010 г. американската компания "Нобъл Енерджи” заедно с техните партньори от Израел оповестиха находище в басейна Левиатан от над 8 трилиона кубически метра потвърден запас от природен газ. Това е най-голямото находище на тази суровина в света през последните 20 години. Според публикувано от израелското правителство проучване през април тази година, Израел ще има възможност да извлича 1400 милиарда кубически метра годишно от него. Предвид предполагаемите нужди на ЕС от природен газ през 2020 г. от 900 милиони кубически метра, израелският газ може самостоятелно да гарантира необходимия запас за Европа.

Само за сравнение, проектът "Набуко” ще доставя 51 милиарда кубически метра, а "Южен поток” - 30 милиарда.

Израел не би могъл да наложи монопол на газоподаването към европейския континент, но ще създаде нова възможност за диверсификация. Газът от Източното Средиземноморие ще бъде четвъртият коридор за снабдяване, както и най-вероятно, най-важният, предвид запасите и географското си разположение спрямо Европа.

За ЕС този вариант ще доведе до намаляване на важността на руския газ, особено за Източна Европа, където Русия е монополист. В същото време с диверсификацията ще се засили и пазарната конкуренция, която ще предизвика и вероятно намаляване на цените на газа за крайния потребител. С добра политика и бързо развитие до заплаха от газова криза, подобна на тази от 2009 г., може никога вече да не се стигне. Но за да може средиземноморският газ да бъде надежден източник, сигурността в региона трябва да бъде гарантирана.

Именно това трябва да бъде най-важната задача на министър Младенов в Ливан. Чрез дипломация трябва да бъдат създадени необходимите контакти не само в правителствената коалиция, но и в организации като Хизбула.

България може и трябва да стимулира решаването на териториалните спорове между Ливан и Израел. Подписването на мирен договор между Израел и Ливан не е належащо, но установяването на общ интерес в Бейрут и Тел Авив около природния газ е необходимо за гарантирането на стабилността в региона.

През последните две години Ливан се превърна в страна с особено значение за енергийната независимост на България, която пък е от първостепенно значение за националната ни сигурност.

В случая създалата се ситуация ни дава възможност не само да гарантираме своята енергийна независимост, но и да поемем лидерска позиция в Европейското семейство по темата. За първи път имаме възможността да сме лидери, да пишем дневния ред и да работим за националния си интерес едновременно.

Въпросът е как ще реагират нашите лидери и ще се възползват ли от това положение.

Под въпрос не е само мирът в Леванта, а и националната сигурност на България, енергийната ни независимост и положителното ни икономическо развитие, а когато става дума за тези неща, всяко забавяне и ненавременна реакция биха могли да ни струват твърде много.

_________________________________

*Димитър Георгиев е съветник в института "Аспен", Вашингтон, по въпроси, свързани със средиземноморския газ и сигурност в Близкия изток и Европа. Преди това е бил на същата позиция в Американската търговска камара. Д. Георгиев има магистърска степен по международна сигурност от университета "Джорджтаун" във Вашингтон.