"Стандарт енд Пуърс" се готви да свали рейтинга на България

"Българската икономика вече прегряваше, когато навлезе в сегашния период на нестабилни кредитни пазари и сега е изправена пред риска от внезапен спад на външното финансиране." Това посочва рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" по повод решението си, обявено късно в четвъртък да започне ревизия на оценката си на рейтинга BBB+/A-2 по външните и вътрешните задължения на България с идея той да бъде понижен.

В първите осем месеца на тази година дефицитът по текущата сметка на страната достигна 14% от БВП. Преките чужди инвестиции, които през 2007 г. го покриваха напълно, намаляват, докато имотният и строителният сектор изпитват трудности, посочва "Стандарт енд Пуърс", цитирана от Ройтерс.

Отбелязва се, че българската финансова система е доминирана от чужди банки и като се имат предвид сегашните пазарни условия, някои някои от тях може да не желаят да увеличат експозицията си в чужбина, което ще доведе до забавяне на кредитния ръст в България.

Очаква се "Стандарт енд Пуърс" още този месец да вземе решение за ревизия на рейтинга на България , предвид допълнителната информация от страната във връзка с отговора ѝ на засилващия се натиск в резултат на външни дисбаланси, добавя агенцията.

Тъй като валутният борд в България ограничава възможностите за гъвкава монетарна политика, при намаляване на външното финансиране сривът в производството ще бъде далеч по-осезаем, посочва "Стандарт енд Пуърс".

В същото време британското списание "Икономист", цитирано от БТА, посочва, че вероятно България и Румъния – двете най-бедни нови членки на ЕС – са най-уязвими на финансовата криза.

Засега растежът в двете страни остава стабилен. Но неравновесието е поразително: дефицитът по текущата сметка на България през тази година вероятно ще бъде 24 процента, отбелязва "Икономист". Въпросът е колко външна помощ ще получат двете страни. За разлика от балтийските държави, които са добре защитени, ентусиазмът да се спасява България вероятно ще е по-малък, заради неуспеха на властите в София да спазят ангажимента да се справят с организираната престъпност и корупцията.

Това е и по-големият проблем на Източна Европа - не толкова финансовите колебания и слабости, а корумпираната и некомпетентна политика. Лидерите там изпитват трудности да управляват ефективно дори в добри времена. Какво ще стане, ако чуждите инвеститори се стиснат, а растежът се забави или спре, пита "Икономист" в статия, озаглавена "Кой е следващият".

Посочва се, че страни като бившите комунистически в Източна Европа са изложени на особено голям риск при финансови сътресения. Първо, защото растящите чуждестранни инвестиции означават голям дефицит по текущата сметка. Второ, защото е малко вероятно техните централни банки и правителства да успеят да осигурят финансовите "муниции", които се използват във войната с финансовата криза на Запад. В най-добрия случай регионът ще понесе нови шокове, които ще се нуждаят от външна помощ от кредитори като МВФ. В най-лошия някои страни ще са изправени пред преструктуриране на дълга, срив на местната валута и депресия, което предвещава и политически хаос.

Като припомня впечатляващите резултати на Източна Европа в опитите след 1989 г. да се достигне икономическото равнище на западната част на континента, списанието прогнозира, че следващите няколко години ще бъдат много по-трудни.

Евентуална тежка рецесия може да разкрие цената на забавените реформи в предишните години. В повечето бивши комунистически страни усилията да се изпълнят изискванията на ЕС и НАТО бяха висока летва от гледна точка на политически ангажимент за добро управление и разумна икономическа политика. Оттогава подходът на тези страни е да се облегнат и да се наслаждават на хубавото
време - евтино кредитиране, високи чуждестранни инвестиции, растящи приходи от данъци и по-висок стандарт. Политическият натиск за трудни решения беше минимален, отбелязва списанието, цитирано от БТА.

Сега повече от всякога страните в региона трябва да вземат тежки, но спешни политически решения, като реформа на публичните финанси, особено пенсиите; повишаване участието на пазара на труд, особено като се намали броят на ранно пенсионираните; и подобряване на производителността, като се модернизира образованието, което все още е ограничено от бюрокрацията от комунистическата епоха. Шансовете за подобен голям тласък на реформите обаче изглеждат мижави, отбелязва "Икономист".

За страните, на които е казвано, че приватизацията, либерализацията и балансираните бюджети са сигурен път към спасението, сегашните времена са объркващи. Това води, според българския политолог Иван Кръстев, до "разпадане на представата кое е нормалното". Една грешна представа за сигурност може да е по-лоша дори от неяснота, смята "Икономист". Идните години ще бъдат голям тест за демокрацията и спазването на закона в държавите от региона, смята наблюдател на Източна Европа в Брюксел.