Столични удоволствия

Проектът Sofia's Foreigners For Sofia European Capital of Culture представя пред чуждестранна аудитория качествата на София като Европейска столица на културата за 2019 г. Поредица от интервюта на английски език, изготвени и публикувани в оригинал в англоезичното списание Vagabond, представят значими фигури в културния живот на София и България. Интервютата в оригинал са на www.vagabond.bg. Mediapool.bg е български партньор по проекта.

Проектът е съфинансиран от Столична програма "Култура" на Столична община за 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г."

Случайността (а може би Съдбата?) запознава Мари Врина-Николов с България, в която тя се влюбва на 13-годишна възраст. Любовта се оказва дълготрайна въпреки личните и "идеологически" предизвикателства. Французойка по рождение, Мари Врина-Николов има и българско гражданство, което придобива по собствено желание и не без перипетии. Мари Врина-Николов живее между Париж и София, между френския и българския език, но обитава българската литература. Понастоящем е професор по български език и литература и по теория на превода в INALCO–Париж. Автор е на учебници по български език и на многобройни изследвания на историята на българската литература, история и теория на превода. Превела е на френски редица произведения от българската класическа и съвременна литература.

Колко дълго си живяла в София? Кога пристигна за пръв път?

Живях шест години без прекъсване в София, първо като аташе във Френския културен център (1994-1998 г.), после като гост професор в НБУ и Софийския университет (2002-2004 г.). Преди това бях прекарала седмици и месеци в София. Откакто преподавам в INALCO, прекарвам около три месеца от годината в България. Тук съм си вкъщи, както в Париж. Това се отразява върху начина, по който живея в София. В София имам едно второ ежедневие, различно от парижкото, безспорно - не толкова динамично, по-спокойно, но все пак ежедневие.

С България ме срещна чистата случайност. През 1973 г. се запознахме с българи и те ни поканиха в София през лятото на 1976 г. Обиколихме с тях места, които са ми свидни и днес - Пловдив, Трявна, Варна, Троянския манастир, Велико Търново, Сопот и Калофер, Дряновския манастир, Рилския манастир. Първата нощ в София преспахме у родителите на тези приятели, които живееха на стотина метра от сегашното ми жилище. Кръгът се затвори.

Любимите ти места в София - и защо?

Когато идвам в София се опитвам – което ми е все по-трудно – да съчетая приятелите ми и работата, която обичам, но която административните отговорности в университета не ми позволяват да върша спокойно, с време за размисъл и обмисляне. В момента пиша, заедно с колега по теория и практика на литературния превод, история на българската литература. Надявам се това да стане книга, която да е интересна не само за французите, но и за българите. Имам да работя и върху собствените си преводи. Ден без превод е нерадостен за мен.

В този смисъл моите любими места си остават... книгите. С удоволствие ходя на литературни премиери, откривания на някои изложби. Обичам тишината, миризмата на тамян, допира с метафизичното, които намирам в православните църкви, не в католическите. Все още не знам дали вярвам или не, но не изпитвам нужда да си отговоря на този въпрос.

София космополитен град ли е?

Определено не. Не съм била още в Ню Йорк. Но за мен космополитни градове са, разбира се, Лондон, Париж и Берлин.

Кои са любимите ти места за разпускане в София?

Обичам да се разхождам по места, с които ме свързват дългогодишни спомени. А те са много и разнообразни - и спомените, и местата. Тук с радост, там с тъга наблюдавам промени. Любимата ми улица е "Шишман", може би не за дълго, защото нейните ниски и престари къщички, свидетелстващи, че София е била част от Османската империя, се рушат. Мразя кича и безличието на днешния булевард "Витоша" - витрина, каквато има навсякъде другаде. Обичам махалите, където все още личат различните пластове на богатата история на София – римски, славянски, османски, съветски и сега европейски. Обичам триъгълника Халите-Баните-джамията. Обичам старите буржоазни къщи край "Цар Освободител". Обичам своята махала - Малките пет кьошета. Но това са само примери. Обичам този град, защото имаме обща история с него, общи приказки, общи образи, общи миризми, общи звуци. За мене София има неповторим чар.

Заради ужасната музика (не само чалга), която бучи в почти всяка кръчма, всяко кафене, всеки ресторант, предпочитам да каня приятелите си на хубавата си тераса, където държа чушкопек.

Три забележителни неща в София?

Първо, тук се говори езика, който имам нужда да чувам, да чета, да пиша – българския! Няма да забравя с каква наслада съзерцавах кирилицата по тогавашния бул. "Георги Димитров" по пътя от Централна гара до центъра на София през 1976 г. Тогава учех български сама с един ужасно идеологизиран учебник за френскоговорещи, но желанието ми беше толкова голямо, че можех да уча с каквото и да е.

Второто са моите приятели, на които за съжаление не отделям достатъчно внимание и време.

И третото е миризмата на печени чушки.

Три неща, които не харесваш в София?

Липсата на анонимност, която може да задушава. София е малък град, където всички се познават.

Липсата на човешко разнообразие. Срещаме почти само бели хора. За ужас на много българи ще призная, че чернокожите, арабите, азиатците ми липсват. Твърдо съм против засилването на национализма и нетолерантността, но това, уви, е европейска болест. Къде ли ще намерят убежище космополитите по душа?

Липсва ми и голяма река, както Дунав в Будапеща и Сена в Париж.

Заслужава ли София да стане Европейска столица на културата за 2019 г.?

Защо не? В България кипят въображение, артистичност, фантазия. България е малка страна с малко средства, но нейните писатели, художници, музиканти, театрални актьори и режисьори вършат чудеса!