Стоянов вежливо отклони идеята на Михайлова за десен алианс

Идеята на Надежда Михайлова за десен алианс между десните партии в парламента и по места бе посрещната хладно както от лидера на СДС Петър Стоянов, така и от страна на Демократи за силна България.

Не сме се събрали, за да правим съюзи или коалиции за предстоящите президентски избори, ние провеждаме консултации за подкрепа на единна кандидатура, заяви във вторник след заседанието на ръководството на ДСБ заместник-председателят на партията Веселин Методиев.

“Аз съм сигурен, че ще постигнем съгласие за това. Освен това ще направим и политическа предизборна платформа за тези президентски избори. Това са конкретните цели, за които полагаме усилия”, каза още Методиев.

Лидерът на СДС Петър Стоянов заяви, че принципно подкрепя идеята на Михайлова, но постави ударение върху тезата си, че провокиране на нещо повече от срещи между представители на десните партии в рамките на вече създадената контактна група, би могло да навреди.

За първи път след Националната конференция от октомври м.г., бившият и настоящият лидер на Съюза на демократичните сили седнаха заедно да отговарят на журналистическите въпроси. Но опитът за формулирането на общ отговор от двамата по въпроса за десния алианс се превърна в нещо като политически спор пред медиите.

“Аз запознах колегите си в НИС с идеите на “Дясна алтернатива” за създаването на десен алианс между партиите в десницата. Това трябва да е форма на структурирано партньорство между десните политически сили. Аз съм от този тип хора, които не вярват, че общият десен кандидат ще бъде възможен, само ако се направи обща снимка между лидерите”, заяви Михайлова.

По думите ѝ доверието в общия кандидат трябва да бъде изградено чрез създаването на рамка от конкретни политически инициативи в парламента и по места.

“Само така ще можем да покажем на хората, че сме искрени в намеренията си за единна кандидатура. Иначе тя ще бъде само формален акт, зад който те ще видят опити за лидерство в дясно, било опити за разчистване на партийни сметки”, каза още Михайлова.

По думите на Стоянов нито един член на НИС не се е изказал против идеята на Михайлова в частта ѝ за провокиране на общи действия в дясно.

“Независимо от това, че ние бихме могли да имаме различия по един или друг въпрос, нещото, което в момента ни обединява, е издигането на обща кандидатура за президентските избори. В този смисъл разглеждаме това предложение като надграждане върху това, за което досега сме говорили”, заяви Стоянов.

Той обаче уточни, че “много трудно” на този етап тезата за десния алианс би могла да се осъществи.

Михайлова обаче апострофира Стоянов с думите, че има сериозни политически приоритети, по които десницата не може да си позволи лукса да има различни мнения.

“Хората няма как да си дадат доверието, ако не видят, че десницата работи заедно в парламента или в местната власт. Останалото е бутафория. Може да се започне със структурирано партньорство и след среща на десните лидери да бъдат излъчени темите, по които десните ще имат обща позиция и ще работят заедно”, каза бившият лидер на СДС.

Тя обаче заяви, че “Дясна алтернатива” не може да инициира лидерска среща в дясно, а само дава идеята и оставя това на ръководството на СДС.

Според нея би могло да създаде в парламента контактна група на ниво зам.-председатели, която да координира постоянно усилията на десницата.

“Аз мисля, че всякаква претенциозност като иницииране на обща среща и т.н. може дори да ни попречи по най-важното – консолидация около обща президентска кандидатура. Говорим за едно и също, аз го наричам общи действия, г-жа Михайлова - десен алианс”, отговори Стоянов.

СДС ще събира десните в Перник заради отменен избор на кмет

Междувременно председателят на СДС призова 9 десни и дясноцентристки партии да се срещнат по повод решението на Окръжния съд в града да отмени решението на Общинската избирателна комисия (ОИК) за назначаването на издигнатия от десните формации Симеон Желев за кмет на район Перник – Изток.

“След изслушването на вещите лица на няколко пъти бе потвърдено пред съда, че Желев е събрал с 601 гласа повече от опонента си. Въпреки това съдът реши да отмени решението на ОИК за назначаването на Желев, защото 9 от членовете на комисията са се подписали с особено мнение. Забележете – не против, а със особено мнение”, обясни Стоянов.

По думите му това поставя под съмнение начинът, по който изобщо се провеждат изборите в България.

“По квотния принцип управляващите винаги ще имат по-голямо присъствие в избирателните комисии и винаги да подписват с особено мнение изборните протоколи. Това означава ли обезсилване на вота на избирателите. Това е много тревожен факт, който поставя под съмнение устоите на цялата демокрация и създава опасна съдебна практика”, заяви Стоянов.