Студената война свърши и международните отношения навлизат в нов етап

След победата на Америка във войната в Залива преди 10 години, се разпространи един невероятен оптимизъм по отношение на възможността за установяване на нов световен ред. След неуспеха на операцията на ООН в Сомалия през 1993 г. и провалилия се опит на Европа да разреши трагедията в Босна в периода1992-95 г., голяма част от този оптимизъм се изпари.

Събитията от 11 септември изглежда дадоха нов прилив на енергия, подхранвана от мисълта, че периодът на студената война е свършил и международните отношения ще навлязат в нов етап.

Действително геополитическите промени, станали през последните седмици, бяха изненадващи. За първи път в историята всички по-важни световни сили постигнаха съгласие по отношение на една широко мащабна военна операция. Деветнадесетте страни от НАТО подкрепиха напълно военната кампания в Афганистан, а много от тях участват и пряко.

Русия подкрепи операцията и предостави разузнавателна информация и съдействие при организацията на базите на американските сили на територията на бивши съветски републики като Таджикистан.

По време на войната в залива, тогавашния СССР гласува в полза на резолюция 678 на ООН, с която беше решено използването на сила срещу Ирак. Когато дойде моментът за военните операции, Москва беше повече пречка, отколкото помощ, избирайки Евгени Примаков да ръководи преговорите със Саддам Хюсеин.

Китай не само се въздържа при гласуването на резолюцията на ООН срещу Ирак, но се опита да прокара своята пропаганда в Третия свят, като разкритикува военното решение. В момента Китай принципно подкрепя инициативата, ограничавайки коментарите си до необходимостта да се избегнат цивилните жертви, чувство споделено от почти всички засегнати страни.

Предвид обстоятелствата, много показателна се оказа и подкрепата, която Америка получи от Пакистан и от Индия. Индия побърза да предложи своята помощ по всякакъв възможен начин, без да изключва и предоставянето на военни бази за американските войски. Веднага след това генерал Мушараф, пакистанският президент, се отвърна от дългогодишната си политическа подкрепа към талибаните, приветствайки американската военна кампания срещу режима в Афганистан.

Администрацията на Буш също промени своята ориентация. Това особено ясно се вижда в случая с Русия, Китай и Пакистан. Смятам, че е уместно да припомня, че когато встъпиха в длъжност, членовете на администрацията на Буш поддържаха тезата, че предишното правителство е отделяло прекалено голямо внимание на Русия и е отправяло твърде слаби критики по отношение на войната в Чечения, както и за това, че политиката на Москва за свобода на печата и развитие на пазарната икономика не е особено убедителна.

Няколко месеца по-късно президентът Буш и президентът Путин започнаха да се срещат редовно, но основна тема на техните разговори беше противоракетната отбрана. Президентът Буш заяви публично, че си е дал сметка, че студената война действително е към своя край, когато Путин му се е обадил няколко часа след атентата срещу Световния търговски център и Пентагона, за да му каже, че разбира необходимостта на Вашингтон да обяви военна тревога сред своите въоръжените сили и че Москва не само няма да реагира на тази тревога, но напротив, ще отслаби тревогата в собствената си армия.

Срещите между американски и руски висши служители протекоха в приятелска обстановка и американските критики за военните операции в Чечения се стопиха. Не става дума за повърхностни промени, а за радикален обрат. Перспективите за постигане на споразумение, което да позволи изпитанията и разполагането на противоракетни съоръжения и в същото време да доведе до чувствително съкращаване на оръжията за стратегическо нападение, никога не са били толкова реални. Войната срещу тероризма промени сметките както на Москва, така и на Вашингтон. Путин дори се показа готов да приеме новото разширение на НАТО, факт, достоен за отбелязване, предвид възможността две или повече балтийски републики да се включат в състава на организацията. От икономическа гледна точка, Москва, ясно заяви желанието си да стане член на Световната търговска организация и да установи официални отношения с ЕС. Всички тези инициативи са решителна стъпка за интеграцията на Русия в Европа.

Също толкова значително е и развитието в отношенията Америка - Китай. Западни експерти неотдавна изразиха опасенията си, че един съюз Москва - Пекин може да постави на сериозно изпитание американските интереси по света. Служители от администрацията на Буш разпространиха идеята, че Китай е конкурент, ако не и враг на Америка. Сега тези убеждения са загърбени. Включването на Китай в Световната търговска организация обещава значителни промени в международните политически и икономически връзки. Сега, когато спорът с Тайван е временно прекъснат, перспективата за нова студена война между Китай и САЩ е наистина далечна.

В Южна Азия, истинското предизвикателство за Вашингтон е това да успее да задържи новия импулс в отношенията Пакистан-Индия. Всяка една от страните се стреми да подобри собствената си позиция пред Америка в ущърб на другата. Необходимо е да се окуражи генерал Мушараф в желанието му да модернизира икономиката на Пакистан и да сложи край на своята дипломатическа изолация, макар това да предизвика недоволство в Индия.

Промени се и ролята на Америка в световен мащаб. След 11 септември политиката на САЩ може да се окаже все по-малко ангажирана със световните проблеми, тъй като американският народ получи един драматичен урок за това как събития, случващи се в далечни страни, могат да имат пряко отражение и върху тяхната нация.

В това отношение е много окуражаващо съзнанието на администрацията на Буш, че американският ангажимент към Афганистан трябва да продължи и след падането на талибаните и разбиването на мрежата Ал Каида. Президентът Буш прие идеята да сътрудничи с ООН за възстановяването на политическите институции и инфраструктури на Афганистан.

Възникват обаче логични въпроси за последиците от войната срещу тероризма за Близкия изток и Персийския залив.

Израелско-палестинския конфликт не дава признаци за утихване.

На дневен ред излизат неприятните въпроси за западната подкрепа към Саудитска Арабия.

Има голяма вероятност Америка да насочи своето внимание към Ирак, след приключването на мисията ѝ в Афганистан, което ще нанесе удар на атитерористичната коалиция.

Все пак, малцина си представяха, че ще се случи такова пренареждане на приоритетите, както стана след 11 септември. Моето предположение е, че Осама бин Ладен ни най-малко не е очаквал, че неговият атентат ще предизвика такива прояви на солидарност и подкрепа към Америка. И подозирам, че когато гледа новия свят, за чието създаване той допринесе, наистина се учудва как цивилизовани държави от цял свят се обединиха, за да го победят.

*Авторът е бивш говорител на американския държавен департамент.

По БТА, със съкращения