Свети Патрик – ирландският светец, честван бурно 15 века след смъртта си

Който и да е бил точно Свети Патрик, със сигурност той не е очаквал да предизвиква такава врява 15 века след смъртта си. Денят, посветен на светеца покровител на Ирландия, по целия свят е време на бурна, предимно светска прослава на всички ирландски или предполагаеми ирландски неща, пише сп. "Икономист". Годишният парад по Пето Авеню в Ню Йорк е смятан за най-стария граждански парад в Америка. Неговото начало предшества Американската революция, макар че събитието набира популярност в края на 19 век, когато католическите ирландски мигранти, избягали от нищета и хлад, започват да утвърждават своята идентичност. Други традиции са от по-ново време – от около 50 години насам река Чикаго се боядисва в зелено по случай празника.

Кой е бил Свети Патрик?

Популярната култура откроява две събития от неговия живот: той прогонва змиите от Ирландия и използва разпространената в Ирландия трилистна детелина като пример за обясняване на идеята за единния Бог в трите му лица (светата троица).

Както и много други неща, случили се в края на Римската епоха, сумрачните времена, когато империята се разпада, историята за живота на Св. Патрик е смесица от неясни следи и големи въпросителни. Известно е, че той е пристигнал в Ирландия да проповядва Християнството през 15 век и е починал през втората половина на това столетие. Най-солидният факт, който се знае за въвеждането на Християнството в Ирландия е, че през 431 г. папата изпраща на острова мисионер, наречен Паладиус. Подобни потвърдени данни за мисията на Патрик обаче няма.

Това, което притежаваме обаче, е собственият му глас – два могъщи документа на латински, в които се разкрива личността на светеца. В по-известния от тези текстове - “Confessio” - светецът разкрива трогателни подробности от собствения си живот. Той израства на западния бряг на Британия в семейство на романизирани, християнски британци. Баща му е бил дякон, а дядо му свещеник. Като юноша бил отвлечен от ирландски нашественици и държан в плен шест години. Именно по време на този плен той за пръв път изпитал духовно призвание. Успял някак да избяга и да се качи на кораб обратно към Британия и след рисковано плаване се върнал при семейството си. Но му се явило видение, което му казало, че хората в Ирландия го викат да се върне и да разпространява християнската вяра.

Яркият живот на Патрик, описан около 200 години след смъртта му, също на латински, включва всички тези събития, но добавя и някои нови. Разказва се, че той бил продължително обучаван за ирландската си мисия от учители монаси в Галия, днешна Франция. Това е твърде правдоподобно, като се има предвид, че той трябва да е отишъл някъде да усвои приличен латински и богословски знания, които личат от неговите последващи текстове.

Може би има нещо, което свързва Патрик с гуляйджиите, които на 17 март пият зелена бира и пеят сантиментални балади от Чикаго до Сидни. Той прекарва част от живота си не в Ирландия, но тъгува за Ирландия отдалеч и постига неща, които никога не би могъл да си представи, ако е стоял постоянно на Изумрудения остров.