Под заглавие "Слаба и раздвоена, но декоративна", "Франкфуртер алгемайне цайтунг" днес публикува статия за състоянието на Българската православна църква в навечерието на визитата на папа Йоан павел Втори в страната.
В София папа Йоан-Павел II ще се срещне с патриарха на Българската православна църква Максим. Светият Синод не се уморява да подчертава, че срещата била по изричната молба на папата. БПЦ се отнася към католицизма със същата резервираност, дори враждебност, както духовенството в повечето други източноевропейски страни. Но докато църковното ръководство в Русия, Сърбия или Гърция знае, че по този въпрос има зад себе си мнозинството от обществото, в България съпротивата на църквата против визитата на папата срещна неразбиране.
Няколко правителства след края на комунистическия режим настояваха да видят папата в България. Една от причините бе надеждата за пречистване на страната от подозрението, че нейните тайни служби са били замесени в атентата срещу Йоан-Павел през 1981 година. Упоритото мълчание на българския клир около патриарх Максим, без чието съгласие папата не искаше да дойде в България, доведе най-сетне през пролетта на миналата година до инициативата на видни интелектуалци с искане за посещение на папата. Движеща сила на инициативата бе сегашният външен министър Паси.
Това, че българската църква не иска да види папата в страната се дължи, разбира се, и на нейното вторачване в руската православна църква, но най-важната причина би трябвало да се търси в собствената ѝ слабост. За 12-те години от края на комунизма БПЦ все още не е намерила мястото си в обществото, подчертава "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Църковните водачи се виждат по всички официални мероприятия, но те рядко са нещо повече от културна декорация. Същото може да се каже и за църквата като цяло, към която формално принадлежат 80 процента от населението. Тя се ползва с уважение за ролята ѝ в националното пробуждане на България от средата на 18 век до началото на 20 век. От моралния ѝ авторитет, благодарение на който тя допринесе през 1943 година за спасяването на българските евреи, не е останало обаче почти нищо.
По-нататък в статията на "Франкфуртер алгемайне" се посочва, че вътрешноцърковният конфликт, разразил се след края на комунизма, достигна кулминацията си през 1992 година, когато епископ Пимен Неврокопски обяви създаването на контрасинод. Този конфликт бе отражение на силната политическа поляризация между пребоядисаните бивши комунисти и антикомунистическите сили, които формираха облика на политическия живот в България до парламентарните избори миналата година. Докато комунистите държаха за Максим, СДС в началните си години имаше в своите редове няколко свещеници от лагера на Пимен. Разцеплението в БПЦ не бе преодоляно и след смъртта на контрапатриарха Пимен преди 3 години. Впрочем още докато бе жив, неговата църква бе започнала да линее. Тя и без това представляваше само една малка част от вярващите.
В очите на българските интелектуалци, които се застъпиха енергично за визитата на папата, Йоан-Павел II е противообразът на БПЦ - образован, открит човек, запазил моралното си достойнство и при комунистическото господство. Патриах Максим сякаш се страхува, че това ще се види, когато застане редом с Йоан-Павел.
*По радио Дойче веле, заглавието е на mediapool.bg
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
