Световният икономически форум ни поставя на 62-ро място по конкурентоспособност

Днес официално бе представен Доклада на Световния икономически форум "Глобалната конкурентоспособност 2002-2003 г.". За четвърта поредна година страната ни участва в това издание, като от българска страна партньор е Центърът за икономическо развитие.

По отношение на потенциалната конкурентоспособност в новия доклад България е класирана на 62-ро място. През тази, както и през последните две години, екипът на Форума е конструирал два взаимно допълващи се индекса за конкурентоспособност.

Първият дава представа за потенциала на страните да постигат икономически растеж в бъдеще /индекс за потенциална конкурентоспособност/. Този индекс има три основни компонента - технологичен индекс, индекс за публичните институции и макроикономическа среда.

Вторият индекс оценява фирмената конкурентоспособност и е наречен микроикономическа конкурентоспособност. Той е композиран от два основни компонента /субиндекса/ - качество на бизнес средата и ефективност на фирмените стратегии.

България е подобрила позициите си по отношение на втория компонент - качество на публичните институции - 47-мо място сред 80-те страни. Технологичният индекс я поставя на 56-то място.

Стойността на микроикономическата конкурентоспособност е по-неблагоприятна и поставя България на 68-мо място, същата позиция е заемала страната и през миналата година.

БВП на човек от населението на база паритета на покупателната способност /най-синтетичен показател за конкурентоспособност/ възлиза на 6182 долара, с което България се нарежда на 56-то място сред 80-те страни, включени в изследването. На най-предни позиции от страните кандидатки за членство в ЕС е Словения с 18233 долара.

Неблагоприятен количествен показател е равнището на безработица в България, което през 2001 г. е 17.5% и ни поставя на 69-то място. След България остава Словакия с 18.6%, а непосредствено преди България е Полша с 16.2%.

Процентът на завършилите основно образование, които продължават в средната степен на обучение е 80.79%, с което страната се нарежда на 31-во място. Преди България са Унгария, Полша и Латвия. Най-висок е този процент в Швеция - 99.5%, следвана от други високо развити държави като Япония, Норвегия, Франция.

Процентът на завършилите средно образование, които продължават във висшите учебни заведения, за България е 42.6% и страната е на 30-то място. Най-висок е този процент във Финландия - 83.3%.

Друга група от количествени показатели, които характеризират потенциала за съвременно технологично развитие и инфраструктурата, са например:

Брой на мобилните телефони на 100 души - в България те са 19.12 и мястото е 47-мо. Най-висок е този брой в Тайван - 96.5. По този показател България е след всички бивши социалистически страни и само преди Русия.

Брой на Интернет потребители на 10 000 души - България се нарежда на 42-ро място с 746 преди Латвия, Румъния и Русия.

Брой на Интернет хостове на 10 000 души - на първо място е САЩ с 3714, а България е на 45-то място с 33.2. Добри позиции по този показател имат Скандинавските страни - Финландия, Норвегия, Исландия.

Брой на телефонни линии на 100 души - България има сравнително добри постижения, тя е 32-ра с 35.9 и е преди Естония, Литва, Латвия, Полша и Словакия.

Използването на персонални компютри - проблемът явно явно не се решава успешно, защото България продължава да изостава, с 4.43 бр. на 100 души тя е на 51-во място и е само преди Румъния.

Добър показател за България е процентът на павираните пътища - 92% и позицията на страната е 18-та. Потвърждават се проблемите, свързани със съществените загуби при преноса на електроенергия - 17% от общото производство, като по този показател България е на 55-то място. В страните, които са начело в класирането по този показател, загубите са едва 3% в Израел и 4% във Финландия.

Много негативна стойност в България имат някои показатели, свързани със здравното обслужване на населението - например показателя "разходи за здравеопазване" - едва 62 долара на човек, като по този показател страната е на последно място в сравнение с останалите страни в преход /едва 63-то място/.

За информация този показател в САЩ /1 място/ е 4271 долара, в Полша той достига 248 долара. Същевременно броят на болничните легла на 1000 души в България е 8.60 и тя е на 12-та позиция, преди всички останали бивши социалистически страни.

Има и група показатели, които дават представа за състоянието на бизнес средата и най-вече за възможностите за започване на нов бизнес.

Средният брой на административните процедури за започване на нов бизнес в България е 10 и страната заема не лошото 36-то място. Най-малко такива процедури са необходими в Канада - 2, но в Полша, Словакия, Гърция и др. този брой е по-висок, отколкото в България.

Броят на дните, необходими за започване на нов бизнес е 30 в България и страната е на 16-то място. В Словакия например са необходими 125 дена за стартиране на бизнес.

Стойността на процедурите по започване на нов бизнес в България е относително ниска - едва 120 долара, с което България е на 6-то място - много преди останалите държави в преход. В Унгария тази стойност е 3143 долара. Стойността на процедурите, съпоставена с БВП на човек от населението в България е 7.9%, докато в Унгария тя е 66.7%.

Броят на процедурите за решаване на търговски спорове в България достига 26 и страната е на 56-то място. Най-малко са тези процедури във Франция - 10. Броят на дните, необходими за решаване на търговски спорове в България е 410, с което страната се нарежда на 61-во място.

Най-малко дни за решаване на подобни спорове са необходими в Тунис - едва 7, но в Полша този брой е 1000, а в Словения дори 1003.

Спроед Центърът за икономическо развитие от групата на количествените показатели има две по-сериозни основания за оптимизъм. През настоящата година в Доклада на Световния икономически форум се отбелязва известно подобряване на условията за започване на нов бизнес в страната, особено на фона на повечето от останалите страни в преход. Заслужава да се отбележат и по-добрите позиции на България по отношение на разпространението на корупция.

Експертите смятат, че като цяло, позициите на България според доклада на Световния икономически форум в Давос не отбелязват напредък в класирането на България по отношение както на потенциалната конкурентоспосочност, така и на микроикономическата конкурентоспособност