Свийте разходите още, иначе бюджетът излиза на червено

В един ден и МВФ, и учени от Института по икономика при БАН, и анализатори от неправителствени организации определиха в сряда като неоптимистична ситуацията в България вследствие на кризата и посъветваха правителството незабавно да предприеме мерки, за да не се влоши още повече положението. И от фонда, и от БАН са единодушни, че кризата вече сериозно обхваща всички сектори на икономиката. Докато учените от БАН се въздържаха да направят в числа макрикономическа снимка на ситуацията, от МВФ коригираха прогнозата си за икономиката на България надолу.

Бюджетен дефицит в края на годината при тези разходи

Ако българското правителство не ограничи рязко разходите, има сериозен риск в края на годината бюджетът да излезе с дефицит от 1%, а при най-оптимистичен сценарий може да има излишък най-много до 1.0-1.5%. Това предупреди ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България Бас Бекер в края на едноседмичното посещение на експерти на фонда в страната.

МВФ промени прогнозата си за българската икономика в посока влошаване, съобщи Бакер пред журналисти в сряда. Според експертите на фонда тази година тя ще отбележи спад от около 3.5%, а догодина – от 1%. Спадът ще бъде съпроводен от ръст на безработицата с около 4% от сегашните близо 7%. Същевременно инфлацията ще се забави още и от рекордните 12% в края на миналата година тя ще е близо десет пъти по-ниска или около 1.5%.

МВФ отбеляза, че кризата, която удари износа и вноса, ще свие огромния дефицит по текущата сметка от 25% от БВП наполовина – на 12%.

Според експертите на фонда предвиденият 10-процентен буфер срещу кризата от заложените в бюджета разходи е твърде недостатъчен. От фонда избегнаха да дадат отговор как трябва да се оптимизират разходите, като казаха, че това е работа на правителството, но не забравиха да предупредят още, че събираемостта на приходите може много лошо да го разочарова, нещо, което вече пролича в доклада на финансовия министър за изпълнението на бюджета за първото тримесечие на тази година.

Орешарски: Харчовете ще бъдат свити

Часове по-късно на съвместно заседание на комисиите по бюджет и финанси и срещу корупцията, посветено на сивия сектор в икономиката, стана ясно, че планираните приходи от данъци няма да бъдат изпълнени.

Един милиард и деветстотин милиона лева по-малко от планираните 15.7 млрд. лв. ще събере държавата от данъци, посочи директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов. Това представлява 12.3% неизпълнение на планираното.

Кризата се отразява на бизнеса, оттам се увеличават и опитите за избягване на данъчното облагане, смята той. За социално осигуряване – неизпълнението ще е 5.9% от плана, за НЗОК – 8.2%. Най-голямо неизпълнение се очаква при ДДС – 1.1 млрд. лв. Мерките за принудително събиране, които се вземат, може да донесат 385 млн. лева. От плана за справяне със сивата икономика се очакват още 400 млн. лв.

На този фон, а и на фона на съветите на МВФ финансовият министър Пламен Орешарски каза кратко, че ще има допълнително свиване на публичните разходи, но без да уточнява кои.

Не са водени разговори за заем от фонда

По повод на твърдения на външни експерти, че на България ще ѝ се наложи да потърси финансова помощ от МВФ, за да се справи с кризата, ръководителят на мисията на МВФ Бас Бакер каза, че към момента никой от българското правителство не е говорил с фонда за заем. Той каза още, че експертите на организацията му не се притесняват за развитието на кризата в България, защото фискалният и валутният резерв в БНБ са добри.

Преди два дни премиерът Сергей Станишев не изключи варианта, ако кризата се задълбочи, България да прибегне до разговори за помощ от МВФ, но подчерта, че това е краен вариант. Финансовият министър Пламен Орешарски досега защитава позицията, че заем или форма на предпазно споразумение не са ни необходими, още повече в края на правителствения мандат.

Според Бекер към момента не стои на дневен ред и ускореното влизане на страната в еврозоната.

Икономически експерти също не видяха особена полза от ново споразумение с МВФ в момента. Старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов коментира в сряда, че при разумна икономическа политика от страна на правителството, страната няма нужда от такъв кредит.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, от подобен заем от МВФ България би получила ползи, но и негативи. "Държава, която прибегне до помощ от МВФ, изпраща негативни сигнали за международните инвеститори. Така влизането на пари от МВФ у нас може да стопира притока на други капитали", посочи Ганев.

Вътрешни фактори допринасят силно за размера на кризата

Ред индикации сочат за дълбочината на кризата в България, но те не се коментират от правителствените среди, стана ясно от оценките на икономисти от БАН. Според проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН сред кризисните индикации са намаляване на валутните резерви с над 22% от септември миналата година досега, спад на среднодневния оборот на валутния пазар от ноември до март тази година с близо 20%, задържане на кредитирането на реалния сектор, нарастване на лихвите по срочните депозити в банките, увеличаване на разходите по обслужването на кредитите, свиване на печалбите на банките, спад на постъпленията в бюджета, свиване на фискалния резерв с 31% от октомври до февруари.

Кризисни индикации са също спадът на преките чуждестранни инвестиции, които през февруари 2008 г. на 12-месечна кумулативна база са 8.5 млрд. евро, а година по-късно се свиват до 5.9 млрд. евро. Намаляват износът, заетите по трудови договори, увеличава се безработицата, преструктурират се производствените разходи, спада промишленото производство.

Според проф. Минасян освен привнесена отвън, кризата се дължи на чисто вътрешни фактори като лошо функциониращата институционална и административна среда, което позволява съществуването на корупционни и криминализирани практики, както и на провеждането на мащабни спекулативни действия на капиталовия, строителния или туристическия пазар.

Основните кризисни сектори са строителството, пазарът на недвижими имоти, чуждите инвестиции, износът, туризмът.

Икономистът смята, че антикризисните мерки трябва приоритетно да включат подобряване на отношенията с ЕС, повишаване на качеството на институциите и подобряване на средата, което да предхожда държавното финансово подпомагане. Държавното регулиране трябва да се сведе до определяне на правилата на играта и съблюдаване на спазването им.