Търговска война: промяна на парадигмата

За да възстанови баланса в търговията с Китай, президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов на всичко, включително да предизвика рецесия. . . дори на валутна война. Това е цената, която, според него, трябва да бъде платена, за да бъде избегнато икономическото потопяване на Съединените щати от Азия.

Пристъпването към нови повишавания на мита в разгара на търговски преговори показва колко твърда е решимостта на американците на онези, които все още са се съмнявали. Рискът от световна рецесия, каквато би предизвикало увеличаването на митата върху целия китайско-американски стокообмен, е маловажен пред целта да бъде възстановен структурният баланс на силите между двата гиганта.

След като стана свидетел първо на европейската интеграция, а след това - и на развитието на Китай, американската администрация посочи с пръст риска от икономическо потопяване на Съединените щати от Азия.

Създаването на общия пазар, а след това - и на еврото, позволиха на Европейския съюз да остане търговски фактор от първостепенно значение. На блока все още се пада дял от една трета от глобалния износ. След това, благодарение на влизането на Китай в Световната търговска организация (СТО) и неговата политика на регионализация, Азия придоби значителна тежест в международната търговия. На нейния износ вече се пада дял от 31% от глобалния износ срещу 23% преди финансовата криза.

Приносът ѝ за растежа на световния износ е нараснал от 18% през периода 2001-2008 г. до 54% от 2009 година, докато на Европа и САЩ е съответно само 10% и 11% от 2009 година. Това засилване на Азия се дължи не на конюнктурния срив на западните икономики, а на нейното собствено развитие.

Добавената стойност на Азия, като се изключат Япония и краткосрочните колебания, е нараснала с 5,2% срещу 3% за останалата част от света, според нашите иконометрични изчисления, основани на двустранния стокообмен на 15 азиатски държави с над 180 търговски партньори.

Паралелно с "азиатизацията" на света, китайският президент Си Цзинпин потвърди при преизбирането си своята цел да увеличи пазарния дял в Китай, повтаряйки поетия от него ангажимент за либерализиране на икономиката. Технологичните въпроси и спазването на правото на собственост са централни в преговорите, но двамата лидери споделят едно и също убеждение: решаващият характер на тежестта на икономиките за съотношението на силите.

Конфронтацията остава на икономическия фронт и е по-лесно да бъдат разбрани макроикономическите последици. Не само че всяко повишаване на мита оказва влияние върху двустранната търговия, но и американският икономически растеж не е във фаза на ускорение, което ще даде рецесивно отражение върху обема на вноса.

Същото важи и за Азия, където забавянето на растежа на Китай ограничава икономическата дейност, а оттам - и възможността за преконфигуриране на търговския поток. Американците ще имат повече трудности да компенсират спада на китайското търсене с това на страните от Югоизточна Азия, както правеха досега.

След като Съединените щати преживяха "европеизацията" на търговията, появата на нововъзникващите пазарни икономики, а след това - и "азиатизацията" на света, сега се задава нов етап. САЩ искат да заставят Китай да приеме правилата на функциониране на пазарната икономика по пътя на конфронтацията. Европейският съюз си мисли, че може да наложи своите ценности, защитавайки гражданите си и излизайки с множество декларации за намерения.

Що се отнася до Китай, той иска отново да стане Поднебесната империя. В най-добрия случай всеки ще се свие в своята сфера на влияние и регионализацията ще се засили с появата на европейски и азиатски финансови и валутни полюси. Американците обаче доминират финансовия сектор, те няма да се оставят да бъдат изместени, без да реагират. Валутната война би могла да бъде следващото оръжие, което Доналд Тръмп ще извади. 

* б. изд.: Матилд Льомоан е професор в Университета по политически науки в Париж и главен икономист на групата Едмон дьо Ротшилд.

По БТА.