Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Търговска война: промяна на парадигмата

5 коментара
Доналд Тръмп

За да възстанови баланса в търговията с Китай, президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов на всичко, включително да предизвика рецесия. . . дори на валутна война. Това е цената, която, според него, трябва да бъде платена, за да бъде избегнато икономическото потопяване на Съединените щати от Азия.

Пристъпването към нови повишавания на мита в разгара на търговски преговори показва колко твърда е решимостта на американците на онези, които все още са се съмнявали. Рискът от световна рецесия, каквато би предизвикало увеличаването на митата върху целия китайско-американски стокообмен, е маловажен пред целта да бъде възстановен структурният баланс на силите между двата гиганта.

След като стана свидетел първо на европейската интеграция, а след това - и на развитието на Китай, американската администрация посочи с пръст риска от икономическо потопяване на Съединените щати от Азия.

Създаването на общия пазар, а след това - и на еврото, позволиха на Европейския съюз да остане търговски фактор от първостепенно значение. На блока все още се пада дял от една трета от глобалния износ. След това, благодарение на влизането на Китай в Световната търговска организация (СТО) и неговата политика на регионализация, Азия придоби значителна тежест в международната търговия. На нейния износ вече се пада дял от 31% от глобалния износ срещу 23% преди финансовата криза.

Приносът ѝ за растежа на световния износ е нараснал от 18% през периода 2001-2008 г. до 54% от 2009 година, докато на Европа и САЩ е съответно само 10% и 11% от 2009 година. Това засилване на Азия се дължи не на конюнктурния срив на западните икономики, а на нейното собствено развитие.

Добавената стойност на Азия, като се изключат Япония и краткосрочните колебания, е нараснала с 5,2% срещу 3% за останалата част от света, според нашите иконометрични изчисления, основани на двустранния стокообмен на 15 азиатски държави с над 180 търговски партньори.

Паралелно с "азиатизацията" на света, китайският президент Си Цзинпин потвърди при преизбирането си своята цел да увеличи пазарния дял в Китай, повтаряйки поетия от него ангажимент за либерализиране на икономиката. Технологичните въпроси и спазването на правото на собственост са централни в преговорите, но двамата лидери споделят едно и също убеждение: решаващият характер на тежестта на икономиките за съотношението на силите.

Конфронтацията остава на икономическия фронт и е по-лесно да бъдат разбрани макроикономическите последици. Не само че всяко повишаване на мита оказва влияние върху двустранната търговия, но и американският икономически растеж не е във фаза на ускорение, което ще даде рецесивно отражение върху обема на вноса.

Същото важи и за Азия, където забавянето на растежа на Китай ограничава икономическата дейност, а оттам - и възможността за преконфигуриране на търговския поток. Американците ще имат повече трудности да компенсират спада на китайското търсене с това на страните от Югоизточна Азия, както правеха досега.

След като Съединените щати преживяха "европеизацията" на търговията, появата на нововъзникващите пазарни икономики, а след това - и "азиатизацията" на света, сега се задава нов етап. САЩ искат да заставят Китай да приеме правилата на функциониране на пазарната икономика по пътя на конфронтацията. Европейският съюз си мисли, че може да наложи своите ценности, защитавайки гражданите си и излизайки с множество декларации за намерения.

Що се отнася до Китай, той иска отново да стане Поднебесната империя. В най-добрия случай всеки ще се свие в своята сфера на влияние и регионализацията ще се засили с появата на европейски и азиатски финансови и валутни полюси. Американците обаче доминират финансовия сектор, те няма да се оставят да бъдат изместени, без да реагират. Валутната война би могла да бъде следващото оръжие, което Доналд Тръмп ще извади. 

* б. изд.: Матилд Льомоан е професор в Университета по политически науки в Париж и главен икономист на групата Едмон дьо Ротшилд.

По БТА. 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. edin.drug
    #5

    Обучението на китайци във Великобритания (предполагам, че и в Щатите), която е водеща в качеството на образование (като цяло) се превърна в пазарна ниша. Асоциацията на преподавателите във университетите приветстваха Брекзит, защото, видите ли, няма да взимат бедните европейци заеми, които не връщат, а ще взимаме тройни такси от китайците. Превръщането на висшето образование в комерсиална сфера роди своите чудовища - завършилите носят в "поднебесната" натрупаното знание и дори няма нужда от промишлен шпионаж. Лакомията не за първи път застрашава устоите на цивилизацията.

  2. ivancho ivanov
    #4

    На световният иконоически екран играят в в момента три голями сили, САЩ, Китай и ЕС, за Русия не става и дума със суровинната си икономика - с лъжене и търговски шантаж Китай докара работите с Тръмп да клатят световната търговия, но Китай не е някаква търговска компания, а и огромен пазар и
    за самите Щати - та внимателно бабо. Изводът за ЕС е, че ако иска да бъде фактор, трябва да се федерализира във всички направления икономика, военна защита, външна политика и т.н., друга възможност за да оцелее

  3. Сократ
    #3
    Отговор на коментар #1

    Индексът Global Manufacturing Competitiveness Index на Deloitte, поставя Китай на първо място, следвани от САЩ и Германия. Като основен фактор за позиционирането на държавите се посочва наличието на таланти, т.е. квалифицирани кадри.Една трета от международните студенти в САЩ и Канада са китайци. Броят им (около половин милион към днешна дата) е нарастнал над два пъти в последното десетилетие, и тенденцията за растеж продължава. Повече от половината от тях се връщат в Китай след завършване на образованието

  4. Коментарът е изтрит в 16:40 на 20 май 2019 от автора.
    #2
  5. deni123
    #1

    не е нужна валутна война. Китай е колос на глинени крака. Без кражбата на западно ноу-хау и иновации Китай няма бъдеще. Затова те не могат да бъдат самостоятелен финансов и икономически център. При Русия е друго, те са суровинен фактор и затова могат да си позволят полюсна игра.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.