Технология на проруската дезинформация

Руското икономическо присъствие в Европа отбелязва спад за последните две години (12% при активите и 31% при годишните обороти на контролираните от руски лица фирми през 2020 спрямо 2019 г.), като Кипър, Германия и Нидерландия остават основните хъбове, през които руските финансови капитали навлизат в европейските икономики.

В Югоизточна Европа България и Сърбия са най-уязвими и служат като ключови центрове за икономическо, политическо и информационно влияние на Кремъл и база за действие на неговите геополитически амбиции в региона. Кремъл използва това икономическо присъствие, за да влияе върху вземането на решения на национално ниво.

За постигане на външнополитическите си цели властта в Кремъл прилага инструментите на завладяване на държавата, вкл. завладяване на медиите, в България и региона, като използва и подсилва съществуващите управленски дефицити. Информационното влияние чрез разпространение на антизападна и антидемократична дезинформация и пропаганда, основаващо се на икономически и политически обвързаности в медийния сектор, е сред основните инструменти, които Кремъл прилага.

Сред причините, улесняващи проникването и разпространяването на дезинформация в България, които руската власт подсилва със своите действия, са неефективните регулаторни и контролни институции, скритото или нелегитимно финансиране на медии и "агенти на влияние", намаляващите нива на медийна свобода, ниска медийна грамотност, незаинтересованост на технологичните платформи и европейските институции, ниски журналистически стандарти, широко разпространена подкрепа за конспиративни теории сред населението и не на последно място – използването на социалните медии като основен източник на новини.

Значителна част от прокремълската дезинформация в страната се произвежда, разпространява и подкрепя от местни медии и политически и икономически субекти, които служат като посредници и усилватели на информационното влияние на Кремъл. Всички тези фактори допринасят за това спонсорираната от руската държава дезинформация да се превърне в заплаха за националната сигурност на страната, региона, а оттам и за ЕС и НАТО.

Необходими стъпки:

• Подобряване работата на регулаторните и контролни институции, вкл. в медийния сектор, чрез изграждане на административен и професионален капацитет, ограничаване на политическата намеса в тяхната работа и при избора на професионални ръководства;

• Разработване на дългосрочна стратегия, подкрепена от правни и финансови инструменти и ясен план за действие за повишаване на медийната грамотност сред населението и сред конкретни целеви групи (напр. учители в образователната система, младежи в риск от радикализация и др.);

• Деполитизация и повишаване на капацитета на държавните институции в сферата на националната сигурност за навременно идентифициране и анализ на нелегитимни финансови потоци, икономически обвързаности и чуждо икономическо, политическо и информационно влияние;

• Активна работа на държавните институции с глобалните технологични платформи с цел намаляване на вредните ефекти от разпространението на дезинформация и пропаганда;

• Подобряване на взаимодействието между организациите на гражданското общество и публичните институции за намаляване ефекта на дезинформацията в обществото.