Тестът за Ръмсфелд: Работи ли стратегията?

От деня, в който пое поста министър на отбраната, Доналд Ръмсфелд искаше да промени естеството на американската отбрана. Ръмсфелд желае въоръжените сили да са по-мобилни, да използват прецизни оръжия в различни направления и да имат пълно превъзходство на усъвършенствани разузнавателни системи.

Но близо две седмици след началото на войната в Ирак критиците на Ръмсфелд го упрекват за принципите, които се прилагат при операцията.

В кръга на скептиците са някои от водещите бивши командири от последната война в Ирак. Те твърдят, че разположените в района американски сили са твърде недостатъчни, за да се предприеме решителна битка за Багдад и едновременно с това да се установи контрол върху територията на Ирак.

"Те тръгнаха от грешни предпоставки", каза ген. Бари Маккефри, който водеше 24-та механизирана дивизия в долината на Ефрат срещу Републиканската гвардия по време на войната през 1991 г. " Съществува възгледа, че същността на военните действия е фундаментално различна, че броят на войниците няма значение, че въоръжението и артилерията също. Те тръгнаха да воюват с план, според който огромно количество въздушни и морски сили бяха вкарани в действие, без да има баланс на бойните сухопътни части".

Ударът срещу Ирак има за цел не само да свали правителството на Саддам Хюсеин, но и да покаже новия военен подход. Парадигмата, която налага Доналд Ръмсфелд, залага на американските военно-въздушни сили и на подвижните специални части, но предвижда по-малка роля на тежковъоръжените дивизии.

Финалната оценка на прилаганата стратегия ще трябва да изчака битката за Багдад. Онези, които защитават Ръмсфелд, казват, че той е решен да стимулира промяната в дългосрочния модел на военно мислене, дори при риска да засегне някои от пенсионираните генерали или тези от резерва.

Американските сили, които сега воюват в Ирак, са фундаментално различни от използваните при войната в Персийския залив през 1991 г. През 1991 -ва беше приложена доктрината на тотално превъзходство на силата. Тогава Пентагонът изпрати на ген. Норман Шварцкопф дори и сили, които той не беше поискал. Това беше направено с цел рискът да се сведе до абсолютния минимум.

През 1991 г. войната започна с 39 -дневна въздушна атака. След това 500 хилядна сухопътна армия бе вкарана в действие. Приложена бе идеята за усилване на бойната сила, преодоляване на съпротивата и бързо изтегляне. Тази концепция беше известна като доктрината Пауъл, на името на ген. Колин Пауъл, бивш председател на Съвета на началник-щабовете, а сега държавен секретар на САЩ.

Този път САЩ изпратиха много по -малобройни сили - около 180 хиляди - повечето от които в момента действат вътре в Ирак. Този път сухопътната атака предхождаше главната въздушна атака - противоположна стратегия, която трябваше да внесе изненада и да осигури завземането на петролните полета в Румайла, но и която повиши риска за съюзническите сили.

При започването на войната американските сухопътни сили включваха Трета пехотна дивизия, 101 въздушно-щурмова дивизия, която все още пристигаше в Кувейт и тестваше бойната си готовност, една бригада от 82 -ра Военнопреносима дивизия; едно подразделение от щурмови хеликоптери и морски пехотинци.

Всичко на всичко, това бяха скромни сили, имайки предвид задачите пред американската мисия - настъпление към Багдад, който е отбраняван от около 6 дивизии на Републиканската гвардия; сваляне на режима на Саддам Хюсеин; преодоляване на паравоенните сили и останалите лоялни на режима сили в другите градове и населени места; установяване на ред в страната.

(Хибридната британска дивизия също води сражения в южен Ирак, но не е предвидено да се бие около или в Багдад).

Силите, освен това, са разположени по много различен начин за разлика от 1991 -ва. Вместо първо да се дислоцира многобройна армия и едва тогава да започнат удара, този път инвазията стартира, докато войници и въоръжения все още пристигаха в Кувейт.

Според замисъла, ако боевете се окажат по- трудни от очакваното, допълнителни сили ще продължат да се пристигат в Кувейт и ще бъдат използвани за подсилване на атаката. Но ако иракският режим беше паднал бързо, подкреплението щеше да бъде отложено.

Ген. Томи Франкс описа плана така: "Започваме с въвеждането на това количество сили и ще спрем, когато повече не е необходимо".

Според Пентагона този подход предлага максимална гъвкавост. Но идеята за постепенна ескалация на силата е тотално скъсване с американската военна доктрина и военна стратегия от виетнамската война насам.