Тествайте изборните си предпочитания с “Гласоводител”

“Гласоводител” е компютърна програма, която при достъп до Интернет позволява на избирателите с няколко кликвания на компютърната мишка да сверят до каква степен техните виждания по определени важни за обществото теми съвпадат със застъпваните от отделни политически партии позиции и следователно да се ориентират коя партия стои най-близко до тях. По отношение на позициите, обикновено около 30 на брой, гражданите могат да избират между четири възможности, за да определят своето отношение – “съгласен”, “несъгласен”, “без предпочитания”, “без мнение”. 

Програмата “Гласоводител”, създадена в Холандия, сега се пробва за пръв път в България от Центъра за либерални стратегии, който е получил съответните права. Тестът е достъпен на Интернет адрес http://glasovoditel.online.bg/. В него гражданите могат да избират между програмите на НДСВ, БСП, ОДС,  Демократи за силна България (ДСБ) и Български народен съюз (БНС).

След като преминат през всички позиции и изразят отношението си, гражданите имат възможност да уточнят кои области имат особено значение за тях (например “вътрешна сигурност”, “околна среда и енергетика”, “икономика и финанси”, “политика по труда и заетостта” и т.н.). След като внесат съответните уточнения, гражданите получават справка, в която политическите партии са подредени според това колко близко стоят до тях въз основа на дадените отговори. Програмата дава и детайлизирана информация колко близко стоят отделните партии до отговорилия на въпросите гражданин по всяка отделна позиция.

Какво не представлява “Гласоводител”?

- програмата не предлага прогнози за изборните резултати

- не предлага проучване на обществените нагласи

Къде се използва “Гласоводител”?

Първоначалната идея за създаване на “Гласоводител”, своеобразен пътеводител за потенциални избиратели, се ражда в Холандия. Концепцията за разработване на “Гласоводител” (StemWijzer) като инструмент за политическа просвета е създадена през 1985 година – първоначално като печатно издание, след това на дискети, а от 1998 в Интернет. Преди парламентарните избори през 2003 година 2 227 686 души са се възползвали от възможността да проверят доколко собствените им предпочитания съвпадат със застъпваните от партиите позиции.

Холандският ‘Гласоводител’ се намира на адрес http://www.stemwijzer.nl

През 2002 година холандският опит е заимстван за първи път в Германия. Институцията, която координира разработването – в тясно сътрудничество с холандския IPP – е Федералната централа за политическа просвета (Bundeszentrale für politische Bildung – bpb). Немското име на програмата е Wahl-O-Mat (Изборомат). Програмата стартира във връзка с федералните избори през 2002 година и е използвана от 3,6 милиона граждани. Сайтът на bpb е http://www.bpb.de/

След Германия, Швейцария е следващата страна която решава да приложи холандския опит.

Във връзка с изборите за Европейски парламент през 2004 година, холандският екип на IPP подготвя англоезичен вариант на общоевропейско ниво. В него предпочитанията на избирателите се съотнасят не с позиции на националните партии, а с позиции на общоевропейските партии, представени в Европейския парламент. Програмният продукт получава английското име VoteMatch. Той се намира на адрес http://www.votingindicator.net/

На какъв принцип е съставена програмата?

Определят се области от ключов интерес. Въз основа на партийните програми за всяка от отделните области се съставя списък от 10-15 позиции, които следва да са достатъчно конкретни и ясно изразени. За всяка една позиция са предвидени четири възможности за реакция - съгласие, несъгласие, липса на предпочитание, липса на мнение. 

Допълнително се предвижда възможност за маркиране на позиции или области от особена важност за конкретния човек, решил да тества своите политически предпочитания с програмата. След обработване на отговорите, програмата подрежда  политическите партии според това колко близко стоят до конкретния човек въз основа на дадените от него отговори.

При подбора на позициите се изисква те да покриват различните теми/ области, които се засягат в програмите, да бъдат достатъчно спорни (да има поне една партия която е “за” и една, която е “против”) и да има баланс между “положителни” и “отрицателни” позиции. В резултат на този първи подбор се подбират около стотина позиции, които се свежда до около 50 и се предоставят на ръководството на отделните политически сили. Те определят дали тяхната партия ги споделя или не или има неутрално отношение (нито ги споделя, нито е против тях).

При последната фаза от подготовката отпадат позиции, при които няма поне по една партия, която да е “за” и която да е “против”. Освен това се отдава внимание чрез позициите да бъдат равномерно представени отделните теми, както и отделните партии да бъдат достатъчно ясно разграничими една от друга. Ако при определена комбинация има прекалено малко различия се включват други позиции. Целта е да се подберат между 25 и 30 различни позиции. Отношението на политическите партии към тези позиции определя политическия профил на партиите, с който се сравнява политическият профил на избирателя.

Избирателят получава отделните позиции и по отношение на тях може да маркира съгласие, несъгласие, безразличие или липса на мнение. При маркиране на “липса на мнение” съответната позиция не се отчита при генерирането на съвет за кого да се гласува. След като маркира своето отношение по всички зададени позиции избирателят има възможност да придаде допълнителна тежест на някои от позициите. След това компютърът сравнява различните партийнополитически профили с профила на избирателя на принципа на “най-малко различие”: ако избирателят е съгласен с някоя позиция (+), а определена политическа партия не е съгласна с тази позиция (-), разликата е максимална: две точки. Ако отношението на избирателя съвпада с това на определена партия (съгласие, несъгласие, безразличие), тогава се отчита,  че няма никаква разлика: т.е. нула точки. Ако по дадена позиция избирателят или определена партия изразяват безразличие, разликата се определя на една точка.

При такова изчисляване на точките, максимално възможната  разлика между даден избирател и дадена партия, е шестдесет точки, а минималната – нула.

Резултатите от дадени съвети не са показателни за резултатите от изборите

Един от най-често задаваните въпроси във връзка с StemWijzer е доколко програмата дава “точни” или “достоверни” съвети.

За всеки е ясно, че свеждането на стотици страници текстове от предизборните програми на партиите до някакви си тридесет позиции винаги може да бъде поставено под съмнение. Но при правенето на окончателния подбор целта е да се предложи на избирателите един съдържателен пакет от позиции, които ще играят съществена роля пред следващите четири години и по които е добре да се знаят позициите на отделните партии.

За някои от критиците съществува разминаване между това, което партиите твърдят и това, което те наистина застъпват. Партии, които се намират в най-крайните точки на ляво-десния спектър често използват такава тактика.

Програмата показва на избирателите какви са позициите на партиите по отделните въпроси, а сравнението им помага да достигнат до нови прозрения. Най-новите проучвания доказват, че проигралите теста много добре разбират тази идея. Те не придават толкова голямо значение на съвета за коя партия да гласуват, но са принудени да се замислят. Високо се оценява елементът на изненада – ако човек получи неочакван съвет за кого да гласува, това може да се превърне в повод за сравнения между позициите на отделните партии и за по-нататъшни дискусии в семейството или сред приятели.

Някои партии и медии оспорват йерархизирането на партиите според дадените съвети за гласуване, тъй като на предни позиции излизат партии, които заемат по-категорични позиции.

Истинските изборни резултати изглеждат съвсем различно. Според проучванията, между пет и десет процента от проиграващите теста отговарят, че са променили своя избор във връзка с получения от теста съвет.