ТЕЦ "Марица Изток 2" причинява най-много екощети в Европа

Замърсяването на въздуха е струвало на ЕС между 59 и 139 млрд. евро през 2012 г.

ТЕЦ "Марица Изток 2" причинява най-много екощети в Европа

Единствената държавна топлоелектрическа централа в България - ТЕЦ  "Марица Изток 2" в Ковачево е първенец в Европа по замърсяване на въздуха и нанесени щети на здравето на хората и на околната среда, сочи публикуван във вторник доклад  на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), оценяващ щетите от промишлените инсталации в Евросъюза.

Новината за това, че ТЕЦ "Марица Изток 2" е най-замърсяващата инсталация в цяла Европа идва на фона на постоянното ѝ даване за пример от страна на всички управляващи в последните години колко ниски са цените ѝ и как без нея и също държавната АЕЦ "Козлодуй" токът за бита ще е много по-скъп.

Топ 3 на замърсяващите горивни инсталации в Европа се затваря от полска и румънска електроцентрали. В България следващото по замърсяване и нанесени щети за природата и здравето на хората промишлено предприятие е ТЕЦ "Бобовдол" на скандалния бизнесмен Христо Ковачки, като трета в класацията е посочена горивна инсталация в Гълъбово, но не е назована.

Като цяло България се нарежда на седмо място в класацията на европейските държави, когато се разглежда цената на щетите като абсолютна стойност.

Замърсяване на въздуха и емисиите парникови газове от промишлеността в Европа сами през 2012 г. струва на обществото най-малко 59 млрд. евро и най-вероятно стига до 189 млрд. евро, сочат резултатите на ЕАОС. Половината от стойността на тези щети се дължи на едва 1% от промишлените предприятия. Посочената горна граница на цената е приблизително равна на брутния вътрешен продукт на страна като Финландия или половината от БВП на Полша.

За периода 2008 - 2012 г. щетите са най-малко за 329 млрд. евро и е възможно да стигнат до 1.053 трилиона евро.

В доклада са изброени най-вредните промишлени централи в Европа, както и разходите за покриване на щетите от дейността им за всяка европейска държава. Сред 30-те промишлени замърсители, които нанасят най-големи щети, 26 се подхранват основно от различни видове въглища и се намират предимно в Германия и Източна Европа. В доклада не се взема предвид дали емисиите от промишлените централи са в съответствие със законовите изисквания за работа на съответната страна.

Осем от първите 30 завода са разположени в Германия, шест са в Полша, четири – в Румъния. По три са в България и Обединеното кралство, два се намират в Гърция, и по един в Чехия, Естония, Италия и Словакия. В тази класация не се взима предвид ефективността на заводите - в някои случаи по-големи заводи са по-ефективни от няколко по-малки, взети заедно, посочва докладът.

Страни като Германия, Полша, Обединеното кралство, Франция и Италия, които имат много големи заводи, имат и най-голям дял в общите разходи по покриване на щетите от замърсяването. Въпреки това, подредбата на страните се променя значително, ако стойността на щетите се отнесе към ефекта върху националните икономики. Така емисиите от редица източноевропейски страни – България, Румъния, Естония и Полша, излизат на преден план като по-значими замърсители в класацията.

"Докато всички ние се възползваме от промишлеността и производството на електроенергия, този анализ показва, че технологиите, използвани от тези заводи, имат скрита цена за здравето ни и околната среда", коментира Ханс Брюнинкс, изпълнителният директор на ЕАОС. По думите му е важно "да се признае, че индустрията е само част от една обща картина, в която други сектори, главно транспортът и селското стопанство, също допринасят за лошото качество на въздуха".

Според анализа на европейската агенция стойността на щетите от замърсяващите инсталации намалява за последните пет години, които обхващат данните в доклада, заради спада на нивото на замърсяване. Това вероятно се дължи на ефекта от по-стриктно законодателство за подобряване ефективността на заводите, икономическата рецесия в Европа, която предизвика свиване в производството и съответно изхвърлянето на по-малко емисии.

В доклада се обръща специално внимание на възможното съкращаване на разходите за покриване на щети, ако над 1500 големи горивни инсталации в Европа намалят бъдещите си вредни емисии в съответствие с най-добрите практики.

Още по темата
Още от Бизнес

Как ще приключи скандалът около апартаментите на политици на преференциални цени?