ТЕЦ-ове в примката на времето, екологията и растящите цени

Девет месеца преди крайния срок за спасяване на централите с механизъм за капацитети, държавата тепърва прави анализи

ТЕЦ-ове в примката на времето, екологията и растящите цени

Ще успеят ли българските въглищни централи да хванат последния вагон на последния влак  за оцеляване след 2025 г?

В края на март Европейският парламент прие нов регламент, според който ТЕЦ-ове, изхвърлящи във въздуха над 550 г въглероден двуокис за всеки произведен киловатчас, от 2025 г. няма да имат право на държавна помощ, за да са в режим на готовност в случай на рязко повишение на потреблението. Субсидии ще се допускат, само ако въглищните централи имат сключени преди 31 декември 2019 г. договори за предлагани на пазара капацитети.

Това означа пълна промяна на сега прилагания у нас механизъм за плащане на студен резерв, минаването на процедура на одобрението му от Европейската комисия, прилагането му и сключването на договори с определените или кандидатствалите за този вид държавна помощ електроцентрали. И всичко това трябва да стане за девет месеца, ако България иска да спести значително поскъпване на електроенергията.

Какъв е проблемът?

Новите евроизисквания на практика засягат всички български въглищни централи – дори и най-екологичните – т.нар. американски централи "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово". Те, както и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", "Бобов дол", "Марица 3", ТЕЦ "Русе" и други изхвърлят около 1300 г въглероден двуокис на всеки произведен киловатчас. В момента те получават плащане за разполагаемост или студен резерв, които са включени в крайната цена на тока. Двете американски централи имат договори за плащане на разполагаемостта на мощностите им, част от дългосрочното изкупуване на енергията им от НЕК. Държавната и частните въглищни централи, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, пък имат договори за студен резерв с "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), който периодично обявява търгове за мощности в режим на готовност и годишно харчи над 40 млн. лв. независимо дали се налага те за работят. Такъв има и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, но доколкото тази централа се газифицира, тя не е засегната от новите европравила.

Сега прилаганите у нас механизми досега не са минавали процедури на одобрение пред Европейската комисия, която в редица случаи приема механизми за капацитети. Такива 35 вида механизми се прилагат от 2014 г. в единадесет държави от Европейския съюз, а през 2018 година бяха одобрени такива за Белгия, Франция, Германия, Италия, Полша и Гърция.

Енергийният бранш у нас още от миналата година настоява за разработването на български механизъм за капацитети. След приемането на европейския регламент през март, работодатели призоваха ресорния министър Теменужка Петкова за спешни мерки в тази посока.

Предприетите от ръководеното от нея ведомство мерки се изчерпват с възлагането на анализ за потенциалния недостиг на пазара на електроенергия, въз основа на който може да бъде обоснован и избран най-подходящият вариант на механизъм за капацитет, се казва в отговор на ведомството до Mediapool. От там уточняват, че това трябва да стане до 30 септември 2019 г.

На среща на министър Петкова със синдикатите този вторник тя е обявила, че си е поставила този срок като краен за внасяне в ЕК на искането за одобрение на механизма и разрешението за прилагането му и съответната държавна помощ. Нотификационните процедури за държавната помощ принципно продължават с месеци, но Брюксел е показал, че е способен и на по-бърза реакция, както това стана с одобряването на бюджетния заем от близо 1.2 млрд. лв. за НЕК, за да си плати оборудването за АЕЦ "Белене", след като загуби арбитражен спор с руската "Атомстройекспорт".

Браншът притеснен от мудността

"Притеснени сме от изключително малкото време, което остава до крайния срок за сключването на договорите за предлагането на пазара капацитети", коментира пред Mediapool Валентин Колев, председател на Браншовата камара на енергетиците. Според него реакцията на енергийното министерство е закъсняла, а възложеният на ЕСО анализ съвсем не изчерпва всичката документация, необходима за подготовката на нотификацията пред ЕК и за разработването на механизма за капацитети.

Колев посочва, че освен анализ за адекватността на системата, който трябва да изчисли разликата между инсталираните генериращи мощности и товара на системата (реалното потребление), е необходим и анализ за способността за управлението на товарите, за осигуряване на внос на ток при нужда и други. 

"Трябва и преценка кое ще е по-евтино – производството от ТЕЦ с всички разходи за въглеродни емисии, живак и покриване на останалите европейски екологични изисквания, или да се внася електроенергия", посочва той.

Браншовата камара на енергетиците е предложила на Петкова своята експертна помощ при разработването на тези анализи и сформиране на работна група с участието на експерти, синдикати, бизнеса, както и на засегнатите централи, за да се намери по най-бързия начин най-подходящият и най-щадящият поскъпването на тока механизъм за капацитети. Според Колев ведомството трябва да проучи и ефекта от прилаганите в момента в европейските държави механизми, з ада се направи най-правилния избор.

Притесненията в бранша са за умишлено бавене и разтакаване, за да се оправдае необходимостта от изграждането на АЕЦ "Белене". Експерти обаче обръщат внимание, че това би било безотговорно. Не само защото това означава да се отстранят изкуствено играчи, за да се появи нов, а и защото АЕЦ "Белене" ще е готова най-рано след десетина години, а ако ТЕЦ-овете не получат договори за капацитети, те няма да могат да ползват след 2025 г. държавна помощ. Това означава затварянето им и дупка в производството на ток или рязко поскъпване на електоренергията.

Работи се по изчисляване на държавната помощ   

От ЕСО заявиха, че работят върху изготвянето на национален анализ на сигурността на доставките на електроенергия и изчисляване на коефициенти за надеждност на енергийните мощности, за да се намери отправната точка за определянето на размера на държавната помощ, която ще се предоставя по бъдещия механизъм за капацитет.

"Следващият етап ще е свързан с идентифицирането на причините за възникването на проблемите с адекватността, които могат да бъдат регулаторни отклонения или прояви на неефективност на пазара. В процеса на нотификация, ще трябва и да се договорят конкретни пазарни реформи, които да спомогнат за постепенното премахване на опасенията относно сигурността на доставките. С други думи, механизмът за капацитет не следва да замести пазарните реформи", посочват от държавния електроенергиен оператор. Последната дума за механизма за държавната помощ ще е на Министерството на енергетиката, стана ясно още от отговорите на ЕСО до Мediapool.

Операторът обаче посочва, че "по своята същност механизмът за студен резерв представлява стратегически резерв, който се квалифицира като целеви механизъм", което означава, че може и да се измисли инкорпорирането на сегашната схема в новия модел.

Такса разполагаемост за всички

Енергийни експерти описаха пред Mediapool искания от ЕК механизъм за разпределяне на капацитети най-просто като оценка на необходимите на всяка електроцентрала финансови приходи, за да може да работи поне на минималната за отрасъла печалба. Това означава всяка мощност да получава такса за разполагаемост на своите мощности. Специалистите посочват, че ако държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" получава плащания за разполагаемост, както двете американски централи, тя няма да е на огромната 330 млн. лв. загуба през 2018 г.

Плащането за разполагаемост при американските ТЕЦ покрива постоянните разходи на двете мощности и изплащането на направената от компаниите инвестиция. Отделни са постоянните разходи на централите - за въглища и за закупуване на СО2 емисии. Основният им приход идва от плащането за разполагаемост и така се гарантира тяхната работа и цените им не се влияят толкова от пазарите.

Според експерти един от възможните варианти за българския енергиен пазар е енергийното министерство да анализира какви са необходимите приходи на всяка мощност и да определи такса за разполагаемост. След това да обяви централизиран търг, в който да участват всички производители независимо от технологията им – въглища, газ, ВЕИ, и да се класират според равновесната цена, която изчиства пазара. Може да има и технически параметри за оценка на мощностите - гъвкавост, скорост на промяна на товара и къде се намира централата с оглед свързаността с преносната мрежа и необходимостта от обезпечаването с енергия на конкретен регион, обясняват специалисти.

Кой да плати сметката?

Тези плащания все пак трябва да се поемат от някого. Вариант е да се отразят директно в цената на тока за потребителите, което със сигурност няма да им се хареса. Или да се търси начин за туширане на поскъпването като таксите разполагаемост се плащат от Фонда за сигурност на електроенергийната система, в който влизат 5 процента от приходите на всички електроцентрали, на газовия и електропреносния оператори, както и от продажбата на държавните парникови емисии. Доколкото постъпленията от търговията с въглеродни емисии растат значително, заради поскъпването им на европейските пазари, което съответно удря и цените на тока от въглищните централи, които трябва да ги купува, бизнесът предлага тези пари да отиват именно за натиск на ръста на цената на тока чрез таксите за разполагаемост.

Друг вариант е да се потърси финансиране за по-плавен преход при поскъпването на тока чрез мерки за енергийна ефективност, коментират в енергийния бранш.

Според тях, ако има начин да се покрият постоянните разходи на централите, това ще им позволява да предлагат на борсата за ток минимални оферти на пазара "ден напред" и цените на електроенергията да са по-поносими и по-ниски. Няма да има спекулативна печалба за покриване на дефицити, трупани в периоди на ниска цена, няма да има и такива резки скокове на цената на свободния пазар, от които се оплакват предприятията.

Експертите смятат, че подобен подход ще решат в най-голяма степен проблемите на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която в момента е застрашена от фалит и за да бъде спасена от несъстоятелност, собственикът ѝ "Българският енергиен холдинг" иска от Брюксел разрешение да преоформи вътрешен дълг на централата от 600 млн. лв. в повишение на капитала ѝ. Само тази финансова операция обаче няма да помогне на дружеството, притиснато от високите цени на парниковите квоти, които съответно правят непродаваема скъпата му електроенергия, твърдят експертите.   

Министерството на енергетиката в момента е в сложната ситуация да балансира между интересите на всички участници на пазара, и най-вече на потребителите. Но трябваше ли да се чака последният момент!?

Споделяне

Още от Анализи и Коментари