Tомислав Дончев: ЕС не трябва да обвързва бъдещите плащания с предишни забавяния

България е в добра позиция и може да убеди Европейския съюз, че управлява добре парите от общия бюджет, заяви министърът за еврофондовете Томислав Дончев пред БНР.

“България до голяма степен показа, че може и знае какво прави. Категорично България е в по-добра позиция, от когато ѝ да било. Корупцията при ползването на средствата от ЕС, за щастие последната година и половина - две е категорично не е тема за България“,заяви още Дончев.

Той коментира и предложението на Европейската комисия страната ни да разчита на повече средства след 2014-та година. По думите му страната ни ще настоява сумите за нея от бъдещия седемгодишен бюджет да не бъдат обвързвани с досегашни забавяния.

 “Нека да го използваме като коефициент това, което България усвои през този програмен период, като индикатор какво ще получим през следващия, но бъдете така добри да ни мерите на финала. Абсолютно несправедливо е първият програмен период на България, третата година, да бъде основа на измерване, на това, което ще получим в последствие”, каза Дончев.

През седмицата ЕК обяви проектобюджет до 2020 година, който в следващите месеци ще бъде обект на ожесточени спорове в ЕС. Става дума за т.нар. многогодишна финансова рамка, от която зависи какви пари ще постъпват в евробюджета и към кои сфери и държави ще бъдат насочени най-много от тях през периода от 2014-2020 г. Най-големи суми ще отидат за селското стопанство и за т.нар. кохезионна политика за сближаване на най-бедните с най-богатите страни. Новото в проекта е значителното увеличение на разходите за изследвания, иновации и образование.

Без да отрича, че вероятно накрая ще получим повече от сегашните пари от Кохезионния фонд и от Фонда за регионално развитие, говорителят на ЕК по въпросите на регионалната политика Тон ван Лиероп обвърза това с редица условности и многократно подчерта, че конкретните решения по държави все още предстоят.

“На този етап е твърде рано да се каже колко пари ще бъдат отпуснати на отделните държави. Предстои ни да направим някои калкулации. На първо място ще отчетем дохода на глава от населението. Ще смятаме на базата на данни за периода 2007-2009 г. Очаквам да имаме финалните изчисления в края на тази или началото на следващата година и тогава да предложим съответната разбивка по страни и региони“, заяви Тон ван Лиероп пред БНР.

По-рано тази седмица еврокомисарят Кристалина Георгиева съобщи, че България ще може да разчита на до 15% повече средства.

“Знаем, че България иска да навакса. Много е важно, че е налице политическа воля, че усвояването и използването на европейските средства беше увеличено значително през последната година, че структурите в България са по-координирани и работят по-добре, каза говорителят на ЕК по въпросите на регионалната политика. Нека да има магистрали, но не само това. За нас са важни и жп линиите, и летищата, и пристанищата“, каза още говорителят.

Той посочи, че по отношение на селскостопанските плащания нещата са още по-сложни и зависят от още повече условия.

В проектобюджета до 2020 г. е предвидено например да се намалят разликите между преките плащания в отделните държави.

В момента фермерите в България получават по 80 евро на хектар обработваема площ, колегите им в Малта – 10 пъти повече, а във Франция субсидията е около 300 евро на хектар. От думите на говорителя на ЕК за селското стопанство Роджър Уейт става ясно, че тепърва предстоят преговори за евентуалното изравняване.