Тръмп и Брекзит дават импулс на усилията на ЕС в сферата на отбраната

Европейската комисия е готова да засили подкрепата за първата досега изследователска програма на ЕС в областта на отбраната, предлагайки повече финансови средства за разработката на ново военно оборудване в най-ранен стадий след години на правителствени съкращения на разходите, каза високопоставен служител на Евросъюза.

След една пилотна инвестиция от 90 млн. евро от общия бюджет на ЕС през 2017-2019 г., Еврокомисията предлага 500 млн. евро за периода 2019-2020, след което сумата може да достигне 1,5 млрд. евро годишно след 2021 г., заяви пред Ройтерс еврокомисарката за индустрията Елжбета Бенковска.

"Европейските граждани гледат на сигурността като на първото нещо, което Европа трябва да им даде, така че е време да се предложи това", каза тя в интервю.

С напускането на Великобритания - една от водещите военни сили в ЕС, идеите за обща европейска отбрана набират скорост на фона на ислямистките атаки в Западна Европа.

Европейците са обезпокоени също и относно ангажимента на САЩ към НАТО при президента Доналд Тръмп.

Според предложението, изложено в сряда, най-малко три фирми и две страни членки ще трябва да предложат общ проект, за да може той да има право да получи финансиране от бюджета на ЕС. Ако бъде одобрен от правителствата и от Европейския парламент, бюджетът на ЕС ще покрие 20 процента от разходите за създаване на прототипи, каза Бенковска.

"Прототипната фаза е най-рисковата и е много важно да има поощрения от европейския бюджет за подготовка на общи проекти", добави тя.

(Създаването на) европейски дрон често се цитира като пример как финансирането от ЕС може да помогне на такива проекти "да тръгнат". Бенковска каза още, че се надява да види киберпроекти от по-малки фирми и иновативни стартъпи. Желанието ѝ е преговорите и законодателната работа (по въпроса) между Еврокомисията, страните членки и Европарламента да бъде финализирано до края на 2018 г.

Факторът брекзит

В Брюксел - политическата столица на ЕС, се надяват, че това може да преобърне течението след Брекзита - безпрецедентна спънка в 60-годишната история на европейската интеграция, като се тръгне към по-тясно сътрудничество в отбраната и сигурността, което Лондон от дълго време блокираше.

ЕС, в който повечето правителства са и съюзници в НАТО, бе подложен също на засилен натиск от Тръмп, който миналия месец нахока европейците, че не харчат достатъчно за собствената си отбрана.

Бенковска каза, че усилията за поощряване на по-широко сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, са започнали преди две години, но призна, че опасенията на Европа относно (политиката на) Тръмп ѝ дават допълнителен импулс: "Всички тези процеси, протичащи в САЩ, ще направят нашето сътрудничество (в Европа) по-силно."

"Ние ще си сътрудничим по-тясно в Европейския съюз. Онова, което искаме да постигнем, е да имаме по-силна европейска отбрана и по-силна НАТО."

Руското анексиране на Крим от Украйна през 2014 г. и последвалата подкрепа (на Москва) за бунтовниците, сражаващи се срещу войските на Киев в индустриалната източна част на бившата съветска република, допълнително засилват опасенията на ЕС за сигурността.

ЕС изчислява, че губи до 100 млрд. евро годишно заради дублиране, което има за резултат много по-малки (военни) способности от тези на САЩ. Дългите години на отбранителни съкращения още повече влошават ситуацията, като се има предвид и че националните правителства ревниво защитават своите собствени фирми.

В Европа има 27 вида бронетранспортьори 12 вида самолети-цистерни (за зареждане във въздуха), срещу съответно 9 и 4 за САЩ, според анализи на ЕС.

"Досега страните членки вършеха нещата съвършено отделно, без всякакво сътрудничество. Искам да ги призова да мислят за общи проекти, защото пари ще има", каза Бенковска. За в бъдеще тя замисля общ европейски отбранителен фонд за съвместни покупки през 2012 г., макар че, според нея, решение по въпроса още не е взето.

Италия е привърженик на емитирането на еврооблигации, както и на изключването на някои видове (военни) разходи от лимитите на бюджетните дефицити. Германия, обаче, която е най-голямата икономика и ключова сила в ЕС, е против подобни подходи.

По БТА