Тръмп връчи на Путин победа на първата си среща с НАТО

Европейските лидери се надяваха, че по време на визитата си в Брюксел американският президент Донлад Тръмп ще потвърди изрично основополагащата за НАТО клауза за колективна отбрана, след като я обяви за куха по време на предизборната си кампания. Той не направи това, но в речта си при откриването на новата централа на НАТО се нахвърли срещу европейските съюзници на САЩ, че не харчат достатъчно за отбрана, пише "Форин полиси".

"Това не е честно спрямо народа и данъкоплатците на САЩ", заяви той. "И много от тези страни дължат огромни суми пари от минали години и не плащат за тези минали години", повтори Тръмп. Страните членки на НАТО нямат задължение да плащат определени вноски в организацията, какъвто е регламентът в ООН, например, така че не стана ясно какво точно има предвид президентът, отбелязва изданието.

В момента само пет от 28-те държави в НАТО – САЩ, Великобритания, Полша, Естония и Гърция – отговарят на посочените от Алианса разходи за отбрана 2% от БВП. Това е отдавнашен проблем в отношенията на САЩ с НАТО, но дискусията придобива нова актуалност, след като Тръмп постави под въпрос цеността на съюза и по време на предизборната си кампания открито похвали историческия противник на НАТО – Русия.

Друго тревожно послание беше, че Тръмп отказа недвусмислено да препотвърди стойността на Член 5 от устава на НАТО за колективна отбрана, който е крайъгълен камък на единството на организацията и системите ѝ за сдържане от момента на основаването ѝ през 1949 година. Клаузата предвижда, че всяка страна член на НАТО ще оказва помощ на друга страна от съюза, която е атакувана.

Тръмп направи този коментар пред мемориала на жертвите от терористичните атентати в САЩ на 11 септември 2001 г., когато за пръв и единствен път в историята на НАТО бе задействан Член 5, за да се помогне на защитата на родината на Тръмп, заради която загинаха и хиляди войници от други страни в НАТО.

Разочарование сред съюзниците

Отказът на американския президент изрично да потвърди този принцип може да обезпокои допълнително съюзниците на САЩ, които и без това са смутени, че Америка няма да помогне за тяхната защита, ако са атакувани, отбелязва "Форин полиси".

И докато Тръмп говореше за заплахата от тероризма, той не спомена заплахата от Русия, за да разсее страховете на съюзниците. Това беше още едно разочарование. Балтийските държави са особено притеснени от масираното съсредоточаване на руски въоръжени сили, които могат да ги превземат. Те се надяваха на типичния за САЩ железен ангажимент, но останаха разочаровани.

Поведението на Тръмп в Брюксел е победа за Кремъл

Казаното от Тръмп далеч не се покрива с това, което европейците се надяваха да чуят, казва пред "Форин полиси" Дерек Чолек, бивш висш служител на Пентагона. "Тези членове на Алианса са изключително разтревожени за своето бъдеще. Те виждат в Русия заплаха за своето съществуване. Те живеят с това всеки ден", коментира той.

"Поведението на Тръмп на тази среща на НАТО в Брюксел е определено победа за Кремъл. То само засилва многобройните съмнения, страхове и опасения на нашите съюзници", казва Хорхе Бенитес, експерт в Атлантическия съвет.

"Всеки американски президент от времето на Труман досега е обещавал подкрепа за Член 5 – обещавал е, че САЩ ще защитават Европа. Не и Тръмп днес в НАТО. Огромна грешка" – написа в Туитър бившият посланик на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс.

Прессекретарят на Белия дом Шон Спайсър отхвърли всякакви критики, наричайки ги "почти смехотворни". "Съединените щати са в НАТО, така че очевидно ние подкрепяме всички клаузи на НАТО", каза той пред репортери в Белия дом.

Военното присъствие на САЩ в Балтика говори само по себе си

Британският в. "Таймс" също обръща внимание на факта, че Тръмп не се ангажира с клаузата за колективна сигурност на НАТО. Изданието обаче коментира, че очевидно според Тръмп делата са по-красноречиви от всякакви думи. Четири американски батальона са разположени в Полша и страните от Балтика с цел източноевропейските членки на НАТО да бъдат уверени, че не са сами пред нарастващата военна мощ на Русия. Всички останали западноевропейски държави изпратиха там само два батальона. Именно тези числа говорят за президента Тръмп. Той иска Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана, пише "Таймс".

И допълва, че за администрацията на Тръмп двата елемента – колективна отбрана и повишение на разходите за отбрана в Европа – са неразривно свързани. Проблемът възникна много преди Тръмп: разривът във военните разходи между САЩ и Европа е от 1960-те години.

Градусът на дебата обаче достигна сегашните равнища след анексирането на Крим от Русия и активната ѝ подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна.

Ако Русия беше предприела подобна тактика на хибридна война срещу Балтийските страни, Путин можеше да е спокоен - много западноевропейски страни силно биха се поколебали, преди да се впуснат в защита на своите източни партньори. Путин успешно щеше да всее раздор в редиците на НАТО, пише "Таймс".

Целта на Путин е да доведе НАТО до унизителна парализа

Целта на Путин не е толкова да победи НАТО на бойното поле, колкото да го доведе до състояние на унизителна парализа. Брюкселската среща на върха потвърди - за да бъде удържан Путин от неговата опасна игра, трябва да се задействат три фактора.

Първо, нужно е да се потвърди и утвърди действеността на Член 5 от устава на НАТО. За да може да бъде приведен в съответствие с днешните реалности, трябва да бъде определена степен на кибератака, която да се квалифицира като акт на война и повод за задействане на колективната отбрана.

Второ, нужно е с ускорени темпове да се стигне до реализиране на принципа 2% от БВП да се харчат за военни разходи. Германия твърди, че макар военният ѝ бюджет да не достига това равнище, той е достатъчно голям и че тя не иска да бъде основата военна държава в Европа. В отговор САЩ казват, че не това е целта на повишаването на парите за отбрана. След разпада на Съветския съюз Германия съкрати три пъти военните си разходи, но сега трябва да ги приведе в съответствие със заплахата от Изток.

И накрая, САЩ и Европа трябва по-често да определят своя единна позиция към путинска Русия. Добро начало би било дипломатическото участие на САЩ в търсенето на мирно решение на кризата в Украйна. Германия и Франция поеха тази задача, но все още не могат да договорят прекратяване на конфликта.

Северноатлантическият съюз не е остарял и не е на границата на отмирането. Той стана вял и апатичен и се нуждае силно от укрепване на трансатлантическата солидарност, пише още "Таймс" в коментара си за визитата на Тръмп в Брюксел.