Три паралелни пътя към мира в Близкия изток

Усилията за постигане на споразумение, с което да бъде сложен край на израелско-палестинския конфликт, най-вероятно ще бъдат отложени докато иракската криза не приключи. Това отлагане плюс времето, необходимо за подготвяне на бъдещите избори в

Израел, дава възможност за полагането на основата на следващия кръг от преговори с палестинците. Две основни поуки трябва да се извлекат според мен от предишния етап.

Първата е, че решения за точно начертан ход на преговорите трябва да бъдат избегнати, независимо дали те постановяват прекратяване на терористичните действия преди започване на преговорите за окончателно споразумение или призовават за реформи в палестинското правителство като условие за прекратяване на огъня. Всички компоненти са взаимосвързани, което обезмисля поставянето на предварителни условия.

Отиващото си израелско правителство обвърза преговорите за окончателен мир със спиране на терора. В началото премиерът Ариел Шарон призова за "седем дни на затишие", нещо, което не се случи. Така съдбата на преговорите на практика бе поставена в ръцете на Хамас и Ислямски джихад. При подобни обстоятелства само един самоубиец-атентатор, който успее да проникне в някое селище и да убие голям брой цивилни хора, може да доведе преговорите до задънена улица.

Втората поука е, че е много трудно да се сложи край на терора без съдействието на палестинците. Те са запознати със средата, в която той се ражда и знаят кои са неговите извършители по-добре от нас. Шансът палестинците да ни сътрудничат е малко вероятен, освен ако те не открият абсолютно основание за подобно сътрудничество, а именно политически хоризонт. Определянето на политическа цел, приемлива и за двете страни, е от жизненоважно значение. А една такава цел може да бъде създадена само чрез политически преговори.

За да бъдат преговорите продуктивни в палестинската власт трябва да бъдат осъществени реформи, които да убедят Израел, че срещу него стои надежден партньор. Надеждният партнор не може да бъде представляван от един човек, отдаден на прищевки. Едно отговорно ръководство, което се отличава със стабилна управленченска практика, е задължително. Следователно, необходимо е да се действа в три сфери едновременно: борба с терора, преговори, прилагане на реформи.

Обсъдих тази тема неотдавна с високопоставени палестински лидери и останах с впечатлението, че те са готови да се заемат с това тристранно усилие.

В предложената от американското правителство пътна карта има три спирки. Придвижването от една към друга би било в зависимост от резултатите, постигнати във всяка една от тях и в съответствие с предварително начертана последователност. Бих предпочел да видя три паралелни пътя, по които движението е с пълна скорост, отколкото спирки, които забавят един потенциален напредък.

Друга поука се отнася до реформи в палестинската власт. От няколко места бе изразено мнение, че Ясер Арафат вече не е подходящ и трябва да бъде сменен. Европейците и арабите искаха назначаването на премиер, като Арафат запази единствено резентативната си функция. Това никога не се случи - отчасти заради грешката, която ние израелците направихме, като блокирахме Арафат в неговия комплекс в Рамала и по този начин му спечелихме подкрепата на много палестинци. Представата, че външни сили биха могли да определят кой да бъде палестинския лидер или лидери се оказа погрешна. Арафат остана на мястото си и запази авторитета си.

Следователно един призив за реформи в правителствената система е много по-смислен отколкото насочването на цялата критика срещу един индивид, въпреки че палестинската власт бе отслабена от това, че контролът върху нейната политика, сигурност и финанси бе поставен в ръцете само на един човек. Арафат е начело на властта в продължение на 9 години, по време на които положението се влоши във всички сфери - политика, сигурност и икономика.

Трябва да си извлечем прагматична поука: Промени системата, защото борбата не е срещу един човек, а срещу система - системата на Арафат. Арафат стоеше начело на палестинската революция, но това, което е подходящо за една революция не е подходящо за управлението на една държава. Само с преминаване от произволностите на революцията към принципите на държавността може да бъде променен статутът на човека, който е начело на системата.

Израелско-палестинският конфликт е продължително изпитание на издръжливостта на двете страни. Трябва да ускорим крачка и да намерим решение: две просветени държави една до друга в Близкия изток, където икономическите постижения надделяват над причините за борба.

По БТА

*- авторът е бивш министър-председател и бивш външен министър на Израел