Три пъти разлика в болничната смъртност от инфаркт в различните региони на страната

Три пъти е разликата в нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт в 28-те области в страната. Най-висока тя е в Търговище, а най-ниска в София-град. Това показва анализ на инициативата "Индекс на болниците" по данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2019 г. Сред възможните причини за разликите в нивата на смъртността са възрастовата структура на населението, достъпът до медицинска помощ и нейното качество.

Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 г. с тази диагноза са осъществени 11 644 хоспитализации, като 7.7% от случаите са завършили фатално по време на лечението. През 2018 г. данните са аналогични. Хоспитализациите са били 11 908, а леталитетът – 7.3%.

Плюс-минус

Нивата на смъртност варират три пъти в отделните региони. Най-висок през 2019 г. е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).

Най-ниска през 2019 г. е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с остър инфаркт. Под и точно 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%).

Динамиката

Нивата на смъртността отчитат значими изменения и във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от остър инфаркт се променя с няколко процента. Подобен пример е Търговище, където смъртността се покачва с близо 6% за една година. През 2018 г. тя е била 8.4% срещу 14.3% за 2019 г. В Смолян тенденцията е аналогична. През 2018 г. там смъртността е 9.7%, а през 2019 г. – 13.3%. В Добрич кривата е обратна. През 2018 г. смъртността е била 16.1%, а през 2019 г. става 12.7%.

Възрастовата структура

Застаряващото население е един от рисковите фактори не само за развитието, но и за изхода от лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Подобна категорична зависимост между възрастовата структура на населението в отделните области и нивата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва трудно да се изведе. За 2019 г. 33.8 е процентът на населението за цялата страна над 64 години, съотнесено към това между 16 и 65 години по данни на НСИ, а средният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте региона, които са с най-ниска болнична смъртност от остър инфаркт обаче, три имат по-висок процент на застаряващо население от средния за страната. Най-ниската смъртност пред 2019 г. от остър инфаркт е регистрирана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45.4%. Налице е и обратният феномен – области с по-малък процент на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от средната за страната. Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и региони, като Видин, където процентът на населението над 64 години (51.6) е успореден на високия болничен леталитет (12.4%).

Осигуреността с лечебни заведения

Достъпът до лечение е друг фактор, който влияе върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 г. е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били разположени в 24 области. Без инвазивни клиники и отделения са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези региони болничната смъртност е била много висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват добри за страната. Аналогично е положението в регионите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са концентрирани 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Ст. Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е различна – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от средната за страната, а в три – по-ниска.

Сложност на случаите и качество на лечение

За изхода на лечение не само на острия инфаркт, а на всяко заболяване, огромно значение оказват тежестта на случаите и качеството на лечение. За съжаление не разполагаме с данни за тези показатели. Косвено можем да съдим за сложността на случаите от степента им на спешност. Според данните на НЗОК през 2019 г. 76% или 8 893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с остър инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били отчетени като най-спешни (те са били лекувани по КП 28). Това съотношение отново варира между отделните лечебни заведения, като отчита донякъде сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лечението обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските специалисти, както и начинът на лечение. Към момента публична информация за това няма.

Изводи и препоръки

Високата разлика в нестандартизираната болнична смъртност по региони безспорно налага нуждата от по-задълбочено проучване на причините за това, както и на предприемане на мерки, които да доведат до равнопоставен достъп на пациентите до качествена медицинска помощ у нас.

"Данните за вътреболничната смъртност показват сериозни вариации за различните области. За страната процента на пациентите с модерно иновативно лечение е висок. Няма ясна връзка между демографските показатели, прилагaнето на перкутанни интервенции и смъртността. Очевидно за по-задълбочен анализ на данните е необходимо да се знаят и характеристиките на пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли ) по болници и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че такъв важен показател като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно създаване на регистър на остър коронарен синдром, който да позволи анализ на реалните данни.", коментира доц. Васил Велчев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология.

"Индекс на болниците" е съвместна инициатива на "Галъп интернешънъл болкан" и специализирания сайт clinica.bg Нейната цел е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.

Споделяне

Още по темата

Още от България