Царят има още ходове

Г-н Дайнов, има ли бунт на “царския кораб” и каква развръзка очаквате?

Очевидно има брожение. Екипажът не си гледа капитана с онази преданост, с която го правеше. Има брожение, но при липсата на алтернативни капитани, не виждам възможност за разцепление. Не забравяйте, че това не е партия. Това са лица, които се явяват като част от едно персонално тяло - тялото на царя. Много трудно могат да направят нещо различно, защото те така се идентифицираха от самото начало - ние сме част от царя. Не ги виждам веднага да се разцепят, както биха се разцепили други партии.

Чуха се гласове, че бизнес клуб "Възраждане" има възможност да разцепи групата на НДСВ. Това осъществимо ли е?

Възможно е, но доста по-нататък, мисля след Прага и възможността за покана за членство в НАТО. Нали всички там са се вперили и никой не клати кораба. Възможно е, защото освен че са част от тялото Величествено, депутатите са обособени на лобистки групи. Те представляват доста различни икономически интереси. Така че, при едно разбирателство между депутатите с различните икономически интереси и други партии, като БСП например, за правене на нов тип правителство, това може да стане, но евентуално след ноември - декември. Социалистите трябва да дадат много решителна заявка за властта, за да стане това нещо.

Вярно ли е, че запазването на политическата стабилност в периода след Прага - година и половина, е също толкова важно колкото и до Прага? В публичното пространство се появи подобно твърдение.

Това ще твърдят управляващите. Естествено е, че е необходима стабилност, защото поканата е част от още един много важен процес - да се подготвим и като въоръжени сили, и като общество, за да станем членове. Но аз мисля, че нервите на различните типове политици няма да издържат, ако се получи покана и всеки ще започне да дърпа в някаква си своя си посока. Особено социалистите, които са с най-силната партия в момента.

Кое е по-реалистичното да се случи след Прага - предсрочни избори или нов кабинет с нови политически играчи в него?

Това лесно може да се изчисли, като се има предвид кой е най-силен в момента - най-силни са социалистите. А те какво правят - за разлика от СДС не провокират, не се борят за предсрочни избори. Те обикновено първото, което правят е, да проникнат на всички нива във властта, доколкото могат. Преструктурират парламентарни мнозинства, преструктурират правителства. И едва след това правят избори. Така че, доколкото ситуацията е в ръцете на социалистите, първо ще проникват във властта и ще доминират някакви правителства и след това ще има избори. Това ще се случи, ако царят няма наистина изненадващи ходове в ръкава си.

Вие мислите, че царят може да извади още някой “заек” ?

Царят доста ни учуди всички през последната година, колко е ловък и хлъзгав, как се измъква от ситуации и как вади зайчето от ръкава си. Той има още доста нереализирани ходове, типично царски, така че ще видим. Първо, царят може да си смени радикално правителството и да докара някакви други хора, което, ако се направи правилно, винаги дава някакво ново доверие. Втори възможен царски ход е да апелира директно към народа си, което пак ще му даде някакъв временен прилив на доверие. Има други чисто царски ходове - като Иван Грозни, например, да се разсърди на народа си, да се затвори в резиденцията и да чака депутация да го молят да се върне обратно и т.н. Има много още ходове нереализирани. Ако е в позиция да ги реализира, социалистите не са единствените, които определят политиката. Ако царят не може да реализира такива ходове, в ръцете на социалистите плюс "Възраждане", плюс ДПС, разбира се - те каквото решат, това ще стане.

В тази ситуация къде е мястото на президента Първанов? Вие очаквате ли той да провокира война между институциите?

Зависи от това къде играе в конфигурацията, в която БСП се очертава като най-голяма сила. Ако си е поставил за задача да им помага да дойдат на власт, би направил всички полезни ходове за това, включително да влезе във война между институциите. Той не е лансирал собствената си програма, освен, че ясно заяви, че иска да разработи собствена национална политика, защото в момента такава няма никой и да стане нещо като реален народен предводител. Но още много път има да измине в тази посока.

Първанов добре ли си играе ролята на социален президент?

Това винаги е била много опасна игра, защото хората разбират социален президент като заплати, пенсии и някакви доходи. Народът още не е поискал това от него, не му е казал точно какво си представя като социален президент, но когато му съобщи, че всъщност си представя пенсии и заплати, ще му се усложни много живота.

Какъв знак е напускането на Едвин Сгарев от НИС на СДС?

Аз съм убеден, че той напусна по собствени причини, без да тълкува това по знаков начин. Но напускането е силно натоварено знаково. Първото, което всеки ще разкодира, е прекъсване на връзката с първото СДС, с идеалистичното, революционното, с онази кауза, която имаше. Вторият знак е, че си тръгва последният човек от ръководството на СДС, който не го е страх да излезе на улицата и да говори с гневни хора. Не го е страх да рискува на улицата тялото си, семейството си, битието си, за каузата, в която вярва. В СДС остават функционери, които не знам доколко могат да се справят с големите политически задачи, които им предстоят. Защото функционерът какво прави? Функционерът чака някой да му каже да придвижи една хартийка от точка А до точка Б на бюрото си. Функционерът не е политик, не е и лидер. Политическият лидер е човек, който трябва да си въобрази някакво състояние на нещата и да вдъхнови хората да стигнат до него.

Искате да кажете, че на "Раковски"134 няма такива вдъхновители, а има само функционери в момента?

Ами само Надежда Михайлова, която вдъхновява по някакъв начин, но не достатъчно, защото тя не е достатъчна сама по себе си като вдъхновител и политик. Огледайте един по един другите и ще видите, че не става дума за лидери. Става дума за изпълнители, за обкръжение, за администратори, за партийни функционери, но лидери там не останаха. Не че западните партии не са такива, те са по този начин изглеждат, но България все още не е западна страна и мисля, че СДС играе опасна игра в момента, освобождавайки се от всичките си лидери.

Какъв е полезният ход в тази ситуация за СДС?

Да се махнат от "Раковски"134 и да отидат някъде на някой баир и колкото време трябва, толкова време да посветят на това да решат кои са, за какво се борят и какво им предстои да правят. Предстои им да възстановят една цяла партия, която е в момента дезинтегрирана. Те са като едно тяло, което се е разпаднало и трябва да бъде събрано наново - крайно болезнена операция. Тази болка те я избягват вече повече от половин година - една бременност време мина. Не може да карат по инерция, трябва да се случи нещо драматично в техните глави и да произведат драматични действия за възстановяване. Тази инерция, в която се намират, не мисля, че води нанякъде.

Възможно ли е дебатът за Конституцията да сближи СДС и НДСВ?

Аз мисля, че е безкрайно разумно мероприятие да се промени Конституцията именно там, където се говори, че ще се променя и мисля, че не би било удивително или нелегитимно всички политически сили да оправят основния закон. Ясно е къде трябва да се оправя – в частта за съдебната система, в частта за земята и т.н. Това просто трябва да се свърши. Никой няма да спечели от политически игри около това нещо и ако НДСВ и СДС станат носителите на тази промяна, няма какво да губят - още по-добре.

Конституцията не е читава и това беше ясно от самото начало. Тя свърши някаква работа, когато я щурмуваха такива ретрокомунисти като Виденов, Конституцията удържаше някакви позиции на нормалност, но тя не е читава и трябва да се смени.

Тоест, вас не ви смущава сближение НДСВ и СДС на тази основа ?

Не ме смущава сближение между когото и да било с когото и да било, стига резултатът да е придвижване напред на това, което беше известно като европейският проект на България. Би ме смущавало самоцелно политиканство и винаги ме смущават екзотични неща. Винаги ме е смущавало, когато български политици търсят нещо крайно екзотично и никъде не виждано по света. Ако правят това, което се прави по света, ако тласкат България към състоянието на западна страна, не намирам нищо смутително да си взаимодействат.

Преди време казахте, че има опасност за обществения договор, заради антиевропейски и антинатовски настроения. Още ли имате притеснения?

Вижте социологическите проучвания, които се въртят. Има много голямо увеличение на антизападни настроения, има много голямо увеличение на проруски настроения, което е крайно опасно. Това е една от очевидните цели на завръщането на царя. То беше ясно от самото начало, по неизвестни за мен причини, да се обърне взорът на българите обратно, към Кремъл. Нещо такова се получава в момента и при липсата на ярко очертано СДС, което да убеждава хората, че пътят към Кремъл не е пътят на България, а пътят на Запад е пътят на България, просто нещата ще стават по-бавно и по-разбъркано, отколкото би трябвало да стават.

Как може да бъде коментиран завършекът на сагата с ракетите?

Цялата сага беше една странна история. В смисъл такъв, че от самото начало се виждаше, че правителството е изключително слабо и рехаво и всеки може да му проникне отвсякъде. И се оказа, че даже на тема ракети, тази абсурдна тема - последните такива ракети в света, които трябва да се премахнат - дори и там правителството едва удържа фронта. Няколко месеца то позволи да бъде забърквано в изключително детински конспирации, каши, позволи отново да влияе съветската агентура, която се всели в България, вече руска, позволи на всякакви хора да извлекат всякакви политически дивиденти от един технически акт. Поради своята слабост правителството допусна технически акт да стане политическа криза, което е доста втрещяващо, защото всякакви хора и интереси са си направили тихомълком извода, че щом правителството така рухва при една сравнително дребна задача, когато се натъкна на отпор, ако му бъде спретнато нещо много по-мащабно, то не може да издържи. От доста хора такива сметки се правят очевидно в момента.

Вчерашното интервю на Петър Стоянов пред Би Ти Ви може ли да се смята като заявка за връщане в политиката?

Не. Аз му вярвам, познавам го. Когато каза, че няма да играе политик, в смисъл на човек, борещ се за гласове, аз мисля че той точно това ще направи. Мисля, че той ще се бори за влияние, не за гласове. Може би неговата нова роля би била да бъде нещо като гарант на европейския проект на България, на озападняването на страната, на тази програма, която на времето той нарече цивилизационен избор. Ако някой се страхува от неговото завръщане, си губи времето.

Но не ви ли се струва за прекален лукс за страна като България, хора като Петър Стоянов, като Иван Костов да стоят настрани в момент, когато се случват драматични неща и ситуации?

Това е глупаво разхищение на съществуващ национален капитал, това е жертване на питомното, за да гонят дивото. Но българското общество е все още в такова объркано състояние, че аз не виждам какво биха могли да допринесат и Костов, и Стоянов, ако решат да се върнат и да помагат за общественото развитие. Особено Костов, обществото няма да го допусне да се върне, защото в Иван Костов обществото вижда своя основен враг. А Иван Костов беше основният приятел на българското общество и основният модернизатор на България. Но сега ако реши да се върне, просто няма да го приемат. Те вече не искат и цар, не знам какво искат, но махнаха Костов, защото им беше тежко да правят това, което се изискваше, за да се модернизират. Туриха царя за по-лесно, видя се, че лесно няма, но все още не искат някой като Костов или някой като Стоянов. По-скоро ще чакат да стане нещо.

Нещо да падне от небето...

Обичайно състояние на българския народ. От време на време прави великолепни неща, стяга се, прави скок напред, след това ляга и почва да зяпа няма ли да почнат да падат пържоли от небето.

Според социолози съществува почва за фашистки настроения, защото се е отворил голям вакуум между политици и граждани, болшинството не искат да гласуват. Как може да се предотврати това?

За да има фашизъм, трябва да има висока степен на обществена енергия, фрустрация, отчаяние и страх. В българското общество няма енергия. Едновременно с това, за първи път от 20-те години насам, в България има вече в общественото пространство последователи на автентичен фашизъм, който плува, но той не може да намери своя социален носител. Така че не мисля, че ни чакат фашистки уклони. Мисля, че обществото трябва да разбере, че когато е в неполитическо състояние, не иска да гласува, не иска да се занимава с политика, то избира да бъде бедно и нещастно. Това е по-опасното нещо, българското общество, чакайки лежейки някой нещо да направи, се разоръжава спрямо живота и избира нищо да не се случва, избира да е вечния просяк. Това е голямата поразия, с която царят влезе в българската история, че убеди хората да не вършат нищо - нито да се занимават с политика , нито да се занимават с обществени въпроси, нито те самите да вършат нещо.

© Copyright Mediapool