Целта на САЩ във войната срещу тероризма изглежда ясна

През седмиците след поражението на талибаните и разпиляването на Ал Каида в Афганистан администрацията на Джордж Буш бе заета с вътрешна дискусия относно това къде да продължи войната срещу тероризма. Сега са налице всички признаци, че дебатът в общи линии е приключил:
следващата главна задача е свалянето на Саддам Хюсеин
и администрацията задейства дипломатически и военни средства за нейното постигане.

И докато съюзниците все по-нервно се питат дали това е "подходящата битка в подходящия момент", президентът Буш е все по-уверен, че върви в правилна посока. В понеделник вечерта в Милуоки той предупреди, че няма да позволи на режими като Иран, Ирак и Северна Корея да заплашат американския начин на живот.

В тази реч, а и в обръщението си към нацията "За състоянието на Съюза" миналия месец Буш не направи разграничение между трите страни. Обаче сега в администрацията е налице консенсус, че Ирак заслужава специално внимание. Това решение придоби облик през последните дни с изявленията на държавния секретар Колин Пауъл - случай, в който вестителят на Вашингтон е също толкова важен, колкото и самата вест.

Секретарят Пауъл отдавна е смятан за човека, който внася предпазливост във войнствения кабинет на Буш и който упражнява въздържащо влияние върху хората в Пентагона, водени от заместник-министъра на отбраната Пол Уолфовиц, които веднага след 11 септември заговориха за отстраняването на Саддам Хюсеин. Когато по време на войната в Персийския залив беше председател на Съвета на началник-щабовете Колин Пауъл имаше големи възможности да се налага над Пентагона.

Оня ден един висш представител на администрацията каза: "най-сетне всичко се изясни ". Той подчерта, че Пауъл е използвал неколкократно израза "ос на злото" по адрес на Ирак, Иран и Северна Корея - сигнал, че между него и по-войнствения му шеф няма разногласия.

"Невероятно би било Колин да каже тези неща преди месец", каза представителят. "Или той се е споразумял с всички останали, или е решил да се присъедини към тази политика с надеждата, че като е вътре, ще може да я контролира и променя."

Ако това са тайните намерения на държавния секретар, той разполага с време.

Но присъединявайки се публично към своя шеф и съперниците си в отбранителното ведомство Пауъл отправя ясен знак към сдържаните съюзници на Америка,
че няма да имат възможността да се възползват от разногласията във Вашингтон,
за да противостоят на мерките срещу Ирак. "В един момент, твърди висш служител в администрацията, европейците, голяма част от които не искаха да отидат в Афганистан, ще видят, че са изправени пред двуполюсния избор: да приемат плана или да го отхвърлят."

Изявления от този род караха през последните дни европейските лидери да настръхват. Сред тях бе и отдавнашният приятел на Вашингтон Йошка Фишер, който във вторник каза, че "партньорите не са сателити". Тази фраза напомня за поведението на СССР спрямо другите страни от комунистическия блок навремето.

Войната ще бъде съсредоточена в Ирак, но това няма да бъде единствената акция срещу тероризма. Вече 650 войници са разположени във Филипините и администрацията обмисля дали да не поиска от Индонезия също да приеме такъв корпус. Вече седмици наред флотът патрулира около Африканския рог, за да попречи на бойци от Ал Каида да се вмъкнат в Сомалия.

"Предстои ни да вземаме множество решения за това как да се справим с тези предни постове на тероризма - Филипините, Судан, Йемен - и тези неща ще дойдат преди Ирак", каза във вторник висш правителствен представител. "Тогава идват Иран и Северна Корея, които са част от оста на злото, но част, с която се надяваме да разговаряме", каза той.

По БТА