Турция след изборите

Погледнати от тази страна на въображаемата стена, която в бъдеще може да раздели Европейския съюз от държавите, които не успеят да станат негови членове, вчерашните избори в Турция поставят два съдбоносни проблема: за вътрешната стабилност на страната, която стои начело на югоизточния фланг на Атлантическия съюз и дългата еволюция, която Анкара изживя по пътя към Обединена Европа. На първия въпрос дадоха отговор турските избиратели, които гласуваха доверие на умерените ислямисти. Ще бъде нужно известно време обаче, за да стане ясно дали вчерашният вот ще доведе до съставянето на еднопартийно правителство, толерирано от военните, които се обявиха за пазители на светския характер на държавата.

Не е необходимо да се чака, за да се назоват притесненията, които ще измъчват 15-те страни от ЕС на предстоящата среща на високо равнище в Копенхаген, когато ще трябва да се реши дали Турция ще получи дата за започване на преговори за присъединяване или не. Това решение би имало само характер на обещание, но в същото време от гледна точка на практиката става въпрос за един необратим по своята същност процес. Въпросът

обаче придобива съвсем други измерения в зависимост от това дали партньорът отсреща е страна, чието население е преобладаващо мюсюлманско или страна с мюсюлманско правителство.

По отношение на приемането на Турция европейските страни са отдавна разделени. Държави като Великобритания, Италия, Испания и при определени условия и Гърция подкрепят членството на Турция, Германия се колебае, а Франция и скандинавските страни се отнасят хладно към идеята. Различна е оценката за реформите, проведени от Анкара през изминалите месеци: една част от европейските страни са на мнение, че усилията на турското правителство трябва да бъдат възнаградени и насърчавани, а други ги смятат за напълно недостатъчни. Особено остри са дебатите във връзка с идентичността на бъдещата Обединена Европа. Онези, които смятат, че християнските традиции са основната характеристика на континента, не гледат с добро око на една държава с преобладаващо мюсюлманско население, независимо от въведения от Ататюрк принцип за светския характер на държавата.

Онези обаче, които защитават идеята за културното многообразие на ЕС не се скандализират от перспективата за религиозно многообразие, подчертавайки факта, че европейската култура се гради именно на толерантността.

Лично аз поддържам второто становище. Мюсюлманска Турция винаги е била вярна на НАТО. Въведените реформи по отношение на правата на кюрдското малцинство или премахването на смъртното наказание трябва да бъдат оценени, въпреки че пътят, който предстои, е все още дълъг. Обликът на Европа така или иначе ще се промени във връзка с предстоящото голямо разширяване. Следователно, влизането на Турция ще внесе нов елемент само по отношение на религията. Много по-опасно за Европа може да се окаже тласкането на Турция към нейните азиатски и ориенталски корени.

Всички тези аргументи имаха смисъл до вчера. Нещата изглеждат по съвсем различен начин, когато начело на страната стои партия като Партията на справедливостта и развитието, създадена върху руините на една войнстваща исямистка формация и ръководена от Реджеп Тайип Ердоган, човекът, обявен от съда за неизбираем по обвинение в "разпалване на религиозна омраза".

Ердоган, бивш кмет на Истанбул, преразгледа своите политически възгледи към по-голяма умереност и подкрепи членството на Турция в ЕС и верността на страна към НАТО. Американците обявиха, че не се страхуват от Ердоган във връзка с евентуалните удари срещу Ирак и че Вашингтон ще продължи да настоява за приемането на Турция в ЕС. За целта обаче ще бъде необходимо лидерът на Партията на справедливостта и развитието да бъде подложен на сериозни изпитания, за да се докаже на дело различието между мюсюлмани и ислямисти.

Възможности за проверка няма да липсват. Основният ключ обаче ще бъде постигането на споразумение за Кипър, бъдещ член на ЕС. На хартия Турция е в състояние да окаже натиск върху Европа.

В Копенхаген обаче и за известно време напред Европа ще окаже натиск върху новата Турция. Този път трябва да се прояви необходимата твърдост /дори и по отношение на САЩ/, за да могат в бъдеще да бъдат възнаградени положителните знаци от страна на Турция в посока към налагане на идеята за културното многообразие на Обединена Европа.

По БТА