У нас няма обективни данни за престъпността

Близо половината от хората, срещу които е извършено престъпление, не се обръщат към полицията, сочат две представителни изследвания на НЦИОМ. Близо една трета казват, че са се опитали да се справят сами.

Тези данни потвърждават една от основните критики на ЕС към България, че голям процент от гражданите, които са жертви на престъпления, не информират и не търсят защита от държавата. Еврокомисията препоръчва на България да се гарантира обективността на данните за престъпността.

Изследванията на НЦИОМ са поръчани от Института по криминалистика и в него са участвали съответно 1240 и 1234 души.

То показва, че доверието към полицията е 60 процента. Според запитаните заслугата на Бойко Борисов за повишаване рейтинга на МВР е около 13 процента.

От хората, спрямо които е било извършено престъпление обаче, 46,3 процента не се обръщат към полицията. В малките градове, където хората се познават, всеки пети не сигнализира за престъпление, защото не иска да си има работа с полицаи, сочи проучването.

Образът на лошия полицай се свързва с близостта му с престъпни групировки, според 50,2 процента от анкетираните в системата на МВР има корумпирани полицаи, а 67,2 процента заявяват, че не са уведомили полицията за извършено престъпление, защото тя няма да направи нищо, каза социологът Таня Тошева.

Най-силен страх у хората предизвикват кражбата на имущество от дома и обира, близо 70 процента от запитаните изпитват страх от джебчийство в градския транспорт, също и когато се придвижват вечер по улиците на непознат квартал.

Най-висок е процентът на одобрение на полицията сред хората между 30 и 40-годишна възраст, а отрицанието на дейността ѝ е най-висок при младежите.

Връщате ме на искането ми хората с по две, три и повече висящи дела да бъдат в затвора, отговори Бойко Борисов на въпрос защо според него хората не се обръщат към полицията, когато има извършено престъпление. Когато човек вижда престъпника, обрал съседа му, на улицата или в кафенето, не може да отиде да свидетелства срещу него, обясни главният секретар, който присъства на представянето на данните.

Ако в една западна държава е сигурно, че задържаният престъпник ще получи присъда, тук не е така, обясни Бойко Борисов на репортер от германска телевизия спецификата на българската престъпност.

Според директора на НЦИОМ Лидия Йорданова фактът, че полицията информира хората за конюнктурата на престъпността в страната и за извършеното от служителите на реда е положително и създава впечатление в обществото, че полицията си върши работата. У хората обаче се е изградило мнение, че полицията има много работа по разкриваемостта на тежки престъпления като убийства и атентати, и не трябва да ѝ се губи времето с дребни неща като откраднато портмоне например, коментира Йорданова.

Според Бойко Борисов неестественият скок в рейтинга на МВР се дължи на факта, че МВР е съумяло да обясни за скъсаната връзка между МВР, следствие, прокуратура и съд. Още от социалистическо време хората смятаха, че милиционерът решава всичко, а това не е така, каза Бойко Борисов.

Той посочи, че има бюрократични трудности с разчистването на районните поделения от стари конфискувани автомобили, които са крадени и с пренабити номера и престояват с години в РПУ, докато се гледат делата за тях.

Откраднатото портмоне също е проблем, но джебчиите в автобусите обикновено са малолетни, които не могат да бъдат осъдени, коментира Борисов. Такъв бил и проблемът с чистачите на автомобили по кръстовищата на столицата.

Недостигът на хора в МВР и ниските заплати на служителите на реда също оказват негативно влияние според Бойко Борисов. По думите му полицаите са с 20 процента по-малко, отколкото трябва да бъдат и това затруднява работата им.