Ударите върху следствието отклоняват вниманието от проблемите в МВР

Как ще коментирате изказването на зам.главния прокурор Христо Манчев, според който следствието е слабото звено в съдебната система и спира нейната работа?

Не мисля, че той има моралното право, като един под средното ниво следовател във военната прокуратура, да дава оценки на следствените органи в цялата страна. Той просто нито има моралното право, нито има необходимата квалификация за това. Това е човек, който не познава дейността и работата на следствените органи в нашата страна. Този хор сега, напомня един друг такъв хор от преди 3 години, който се ръководеше от Иван Костов и тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, които водеха една битка срещу прокуратурата и следствието. Виждам подобни действия и в момента - от вътрешния министър Георги Петканов, главния секретар на МВР Бойко Борисов и заместник-главния прокурор Манчев.

Според Вас основателни ли са твърденията, че следствието на работи?

Това почива на разпространяването на абсолютно неверни данни за следствени дела, които били залежали, които били забатачени. Тези изказвания са прекалено тенденциозни и очевидно са свързани с началнически амбиции на някои от ръководителите на ведомства извън следствието. Преди близо една година, малко преди да завърши мандатът на 38-то НС, под натиска на колеги от прокуратурата беше внесен проект за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, с който се предвиждаше следствието да премине към прокуратурата. Но това не стана. Виждам, че сега се подема отново тази кампания. За да се постигне подобен резултат, е необходимо да се промени конституцията на България - нещо, което е работа на парламента. Не е работа нито на прокурорите, нито на министъра на вътрешните работи. Мисля, че трябва да бъдат малко по-умерени, малко по-скромни и да не разпалват отново вражди и конфликти във или между правозащитните органи. Времето е ново. Да се съобразяват малко с новото време и с идеите, които внесе тук сегашният министър-председател Симеон Сакскобургготски и с които той спечели българските избиратели. Разпалването на вражди и конфликти в правозащитните органи не е полезно за страната в настоящия момент. И струва ми се, че това се прави от тези хора, които не притежават необходимия политически и управленски опит и мислят, че по този начин ще постигнат някакви ведомствени цели.

Не е ясно тези данни откъде са взети и дали не се отнасят за всички следствени дела, в цялата страна. Ако някой твърди, че абсолютно всички дела в страната са залежали и по тях не се работи, значи той откровено лъже българските граждани. Делата в страната са около 53 000 в момента, на производство при следователите. Значи някой иска да каже, че тези 50 000 дела не се работят. Това е откровена лъжа.

Мисля, че някой се е уплашил много, че 60-70 % от разследванията в страната от 1 януари 2000 г. преминаха към съответния дознателски апарат на МВР и ако забелязвате, повече от 2 години никой не желае да погледне какво се прави при тази форма за разследване. Може би в един момент министърът на вътрешните работи ще трябва да отговори на някои въпроси, ако не на друго място, поне в парламента, какво е състоянието на полицейското производство, каква е разкриваемостта на българската полиция по отношение на престъпленията, които се извършват в нашата страна. Как издирват например тези повече от 60-70 хиляди откраднати автомобили на територията на България, как върви издирването на безследно изчезналите до 5000 души български граждани и какво се прави по този въпрос. Тези въпроси са много тежки и много отговорни и на тях трябва да се дадат конкретни и ясни отговори пред българския избирател. Затова сега се търси отново начин да се отклонява общественото внимание върху някаква друга тема. Това е стар и изпитан метод. Струва ми се, че някои хора живеят с категории от преди 1989 година.

Къде според Вас се корени проблемът?

Проблемът е както на всяко друго място. Не може да искате да имате идеално следствие, идеален съд, идеална прокуратура в една държава, която се намира в изключително тежко икономическо положение. Искате да имате в лицето на следствените органи някакъв остров, който не е засегнат от кризата, в която се намира страната, а това е невъзможно. Проблемите такива, каквито съществуват в другите институции, съответно има и в органите на съдебната власт.