Удобни отговори? Радев разясни на Германия и Франция какво се очаква от Северна Македония

Радев и Макрон, сн. Прессекретариат на държавния глава

Президентът Румен Радев обясни на колегите си от Германия и Франция - Франк-Валтер Щайнмайер и Еманюел Макрон, какви са българските изисквания, за да одобри София преговорната рамка на Северна Македония за Европейския съюз (ЕС).

Радев каза на среща с Щайнмайер в Страсбург, че страната ни е за активен двустранен диалог на високо равнище с Република Северна Македония, в който да бъдат разрешени спорните въпроси в двустранните отношения, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Българският президент посочи, че югозападната ни съседка следва да "покаже европейска зрялост и уважение към ценностите на ЕС, като предприеме конкретни действия за преустановяване на езика на омразата към България в учебниците по история, държавните и научни институции, в публичните медии, за преустановяване на фалшификациите на българското културно-историческо наследство и особено за спазването на правата на своите граждани, които открито изразяват българската си идентичност".

По-късно и пред Макрон Радев изрази позицията на България, която очаква "конкретни и необратими резултати в двустранния диалог с Република Северна Македония, които да гарантират европейските ценности по отношение на спазването на човешките права и преустановяване на езика на омразата, както и защитата на българското културно-историческо наследство в страната".

В последните месеци Радев се опитва да измести фокуса от проблемите с историята към спазването на човешките права на македонските българи, но сега ясно дефинира и старите изисквания, засягащи историческите спорове.

В момента Скопие работи по дефинирането на конкретен отговор към София за възможното подписване на двустранен протокол с 5+1 точки, който трябва да помогне за вдигането на българската блокада по пътя на Северна Македония към ЕС. 

В протокола трябва да има ангажимент македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Република Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да спре преследването на хората, които се самоопределят като българи в Република Северна Македония, и други.

Българския посланик в Скопие Ангел Ангелов от своя страна посочи, че РС Македония трябва да изпълнява Договора за добросъседство от 2017 година в целия му обем и във всички аспекти.

"Договорът за добросъседство не се изпълнява и тук е целият проблем. Настояваме, той да се изпълнява в своята цялост и във всички аспекти“, каза българският дипломат, цитиран от БГНЕС.

Попитан за правата на така нареченото македонско малцинство у нас, Ангелов каза, че "България, както и Франция, в Конституцията си не признава малцинства.

"Всички граждани са еднакви пред закона. Не признаваме колективните, а индивидуалните права. Всеки има индивидуалното право да се чувства такъв какъвто иска и никой не може да му забрани това. Ние не можем да забраним и правото на сдружаване. Тук има и още една несъстоятелна теза, че ние някога сме претендирали, че има българско малцинство в РСМ“, посочи той.

Вицепремиерът на Република Северна Македония Артан Груби, обаче, очаква положителни сигнали за преговорите с ЕС на срещата на върха на 14 декември и реално начало на преговорите до март следващата година, а оптимизмът му се дължи на подготвените "удобни отговори“ на българските позиции, отбелязва македонското издание "Слободен печат“.

Засега, обаче, няма много сигнали от българска страна, че е възможен бърз пробив.

Две от партиите в оформящата се управленска коалиция – БСП и "Има такъв народ" са срещу допускането на каквито и да е компромиси към Скопие. Спечелилата изборите "Продължаваме промяната" и "Демократична България" са за нов подход към македонския въпрос, но не са готови да "пуснат" Скопие, ако македонците не изпълнят българските изисквания.

Въпреки това се очаква новият парламент да преразгледа рамковата позиция на България от 2019 година, която е изпълнена с червени линии към Скопие, за да се отворят повече възможности за търсене на решение.

"Продължаваме промяната" даде заявка за активизиране на преговорите със Северна Македония във всички сектори, не само за историята.

Засега, обаче, Скопие се надява България да се съобрази със силния натиск от ЕК, САЩ и някои европейски държави и да преразгледа позицията си и не предприема реални стъпки към изпълнение на българските изисквания.

Споделяне

Още по темата

Още от България