Националният исторически музей (НИМ) е получил като дарение уникален сребърен кръст, който е бил открит при изкопни работи в района между Петрич и Сандански, съобщиха от музея.
Работник е изкопал богато орнаментиран, напрестолен кръст, който вероятно е бил част от свещената утвар от средновековна българска църква, разрушена при османската инвазия, обяснява директорът на НИМ Божидар Димитров.
Инкрустираната дървена част е богато украсена (чрез фина дърворезба) с образи на светци. По качество на дърворезбата кръстът се нарежда до прочутия Рафаилов кръст от Рилския манастир, но е изработен в по-късна епоха.
Дареният напрестолен кръст е ценно попълнение на колекцията от църковно изкуство на музея и скоро ще бъде изложен в експозицията, посветена на Българската автокефална Архиепископия в Охрид (1018 -1767), която ще бъде открита в НИМ на 1 октомври т.г., в рамките на отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Описание на находката е адекватно, особено като се има пред вид гръкоманският уклон на д-р Божидар Димитров, но всеки има право на преустройство. В израза „Българската автокефална Архиепископия в Охрид (1018 -1767)” е скрита истината, че до 1767 българите са имали независима църква и съвсем не са „забравили, че са българи”, както учи антибългарската историография. След продължителен натиск на Русия върху Султана, през 1767 тя ни е била отнета и предадена на сърбоманите и гръкоманите. Св. Паисий пише …
„История СЛАВНОБЪЛГАРСКА” не срещу турците, а срещу „православните” и „славянските” грабители на българския културно-исторически принос. Започват епичните 1-вековни Борби за възстановяване на българската църковна независимост.
Раковски пише, че от 10 милиона православни на Балканите 7 милиона са българите. Подобно число дават и водачите на Борбата за църковна независимост в писмото си до Султана. Значи, по това време вече е било изработено „гръцко”, „сръбско” и „румънско” самосъзнание само у 3 милиона балканци. В резултат на продължилия 150 години инженерен проект, „небългарите” са станали много повече от българите и не без участието на „българската” нАука. Финансирането на проекта още продължава в Македония, даже и у нас.
Още през 1840 германският историк и картограф проф. Якоб Фалмерайер доказа, че топонимията на Пелопонес е българска, въпреки вековните опити на гръкоманите да бъде погърчена. Той се позовава и на известният германски картограф Герхард Меркатор от 1589 и скандализира гръкоманите по света със заключението си: "Нито капка елинска кръв не тече във вените на обитателите на днешна Гърция". Раковски веднага го цитира…преди 150 години. В началото на 20-ти век Макс Фасмер прави списък на българските топоними в Гърция и ги анализира. Ето и картата им: http://sparotok.blog.bg/photos/83734/MAX VAS GREEK.png
Основното население на Римската империя от Късната Античност са българите. За „гърци” по онова време не може да се говори, а за елиномани. Раковски обстоятелствено доказва, че у гръкоманите, т.е. у тези, които по негово време са се считали за гърци на Балканите, твърде малко е останало в народностната памет от елинизма, въпреки напъните им да убедят света, че те са наследници на елините. Раковски доказва, че античната история е закодирана много повече в българската народностна памет – обичаи, носии, песни, танци, суеверия, предания и т.н. отколкото у „гърците”.
Разбира се че е български. Територията, на която е намерен винаги е била под български диоцез. А "византийски" няма как да е бил, защото такова понятие в историята няма. Използват го само необразовани форумни Боряни :)
както винаги "специалистът от палеолита до сателита" Б.Д. си измисля. Кръстът не може да е български или бъл. и следновековен. Ако е средновековен е византийски. Късен.