Университските заплати - по "рентиерски модели"

Разликата между най-ниското и най-високо възнаграждение е 2.5 пъти

Университските заплати - по "рентиерски модели"

В университетите доминират рентиерски модели на заплащане, по-високи възнаграждения получават по-възрастните преподаватели за сметка на младите. При средна брутна заплата от 1700 лева във висшите училища разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение е 2.5 пъти.

Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев, който коментира пред БНР предложенията за промени в Закона за висшето образование, пуснати за обществено обсъждане през миналата седмица.

"Едно висше училище трябва да има стимули да инвестира в собствени преподаватели, да развива собствени школи, да инвестира в млади преподаватели. А това ни е едно от основните притеснения. Системата е заложник на тези, които я управляват, а те не са младите", коментира Вълчев. Той добави, че в университетите се дават повече пари за това, че "си станал някой". Всичко това води до прекалено голяма ножица между заплатите на младите и по-възрастните преподаватели. За пример Вълчев даде средното образование, където разликата между най-ниското и най-високо възнаграждение е 1.5 пъти. Все пак направи уточнението, че двете системи не могат да се сравняват.

За преодоляване на изоставането на заплатите на младите преподаватели и за отглеждане на собствени кадри и създаване на школи в университетите, образователното министерство ще се опита да прекрати практиката на "летящи професори". Това трябва да стане чрез промяна в закона, която регламентира един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище.

"Ако погледнете акредитационните оценки, всички висши училища формално отговарят на изискванията. Но някои отговарят с преподаватели назаем. Това хвърля съмнение върху качеството на висшето образование", коментира Вълчев.

Промените в Закона за висшето образование предвиждат още министърът на образованието да има контрол върху работата на ректорите и да сключва с тях договор за управление. При нарушаването му няма да има последствия, а министърът ще може да дава само препоръки, но не и да уволнява или сменя ректори. Вълчев обясни, че идеята е министерството да споделя с ръководителите на висшите училища стратегическото управление. "Няма да се месим в академичното, във финансовото и административното управление. Единствено ще споделяме стратегическото управление. Висшите училища гледат дървото, а ние като институции трябва да отговаряме за гората", обясни министърът.

Той припомни, че с промените в закона се предлага забрана за откриването на нови университети до приемането на документ, който да казва къде какви висши училища и специалности може да има. Според Вълчев мораториумът не е добра мярка, а големият брой на университетите не е основният проблем в системата.

"Проблемът не е в броя на висшите училища, а това, че се разраснаха профилно. Обучават в профили, в които не са специализирани с преподаватели назаем, което се опитваме да ограничим", обясни Вълчев. Добави, че с промените в закона министерството се опитва да свърже пазара на образование с пазара на труда, тъй като все още за търсени от бизнеса специалности няма достатъчно кандидати. За пример посочи инженерните специалности и припомни, че от няколко години министерството намалява броя на първокурсниците в направления със свръхпроизводство на кадри като стопанските, социалните и правните науки.

Споделяне

Още по темата

Още от България