Управляващите се разбрали архивът на НРС да бъде отворен

Да се отворят всички досиета, а не да се покриват определена група от хора. За това са се договорили на работна среща депутати от управляващото мнозинство в сряда, разкриха пред Mediapool участници в сбирката. “Ще искаме пълно разкриване на досиетата”, обясни Николай Свинаров (НДСВ), който е председател на вътрешната парламентарна комисия.

Поводът за срещата е влезлият в дневния ред на парламента за тази седмица обобщен законопроект за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) и огласяване на информация за връзките на публични личности с апарата ѝ.

Свинаров обаче прогнозира, че второто четене на закона вероятно ще е другата седмица, тъй като графикът на депутатите бил много натоварен.

В закона няма да се предвижда прикриване на документите, които се отнасят до ръководители на отдели и сектори на Националната разузнавателна служба (НРС), допълни Свинаров. Депутати от  БСП обаче настояваха досиетата на разузнавачите да не бъдат разсекретени, тъй като това щяло да засегне националната сигурност.

Наистина има депутати в левицата, които са против това отваряне, но на работната среща днес решихме друго, коментира Свинаров.

Позицията ни е да отворим всички досиета, обясни пред Mediapool и Камен Костадинов, депутат от ДПС и член на вътрешната комисия. Нашата теза е най-радикална – да се разсекретят всички архиви, допълни Костадинов. Той каза, че такова е и решението на тримата лидери – Сергей Станишев (БСП), Симеон Сакскобургготски (НДСВ) и Ахмед Доган (ДПС).

На срещата депутатите са решили и да не подкрепят искането на Младен Червеняков (БСП) да не се огласяват досиета на магистрати и журналисти.

Червеняков настоя за това по време на гласуването на законопроекта на изнесено заседание на вътрешната комисия в Трявна преди повече от 2 седмици.    

Костадинов обясни, че в БСП вече били малцина тези, които не искат да се разсекретят всички архиви на ДС. Той допълни, че на срещата било обсъдено и къде точно ще се съхраняват архивите на отделните служби, тъй като според законопроекта за отварянето им ще отговаря нов орган – 9-членна комисия.

Комисията ще се избира от НС с 5-годишен мандат по предложение на парламентарните групи. В проектозакона е записано още, че “при определяне на състава на комисията никоя от парламентарните сили не може да има мнозинство”. Членовете ѝ също трябва да са с чисто минало – да не са работили за службите.

Новата комисия ще проверява за съпричастност към бившата ДС президента  и вицепрезидента, премиера, конституционните съдии, депутатите, министрите, посланиците, председателите и зам.-председателите на държавните агенции, съдии, прокурори, следователи, членове на Висшия съдебен съвет, шефове на БНБ, Сметната палата, НОИ, кметове, областни управители.

Ще бъдат проверявани и всички лица, които ще заемат длъжност в структурите на Евросъюза и НАТО. Проучвани за чисто минало ще бъдат още членовете на Съвета за електронни медии, директорите на националните медии, собствениците на частни издания, главните редактори, журналисти и социолози, ректори и техните заместници, декани и др.

Комисията ще може да оповестява в Интернет лицата, които по смисъла на закона са публични личности и са сътрудничили на бившия репресивен апарат до 1991 г.

Темата за пълното отваряне на досиетата стана особено актуална тези дни, след като шефът на архива на НРС Божидар Дойчев бе намерен мъртъв в кабинета си с пистолет в гърлото. Според военната прокуратура става дума за самоубийство, което не е свързано с работата на Дойчев, но 24-часовото укриване на смъртта и странните обстоятелства по случая предизвикаха подозрения дали върху шефа на тайния архив не е оказван натиск за унищожаване на документи. Няма съмнение, че немалка част от архивите отдавна са прочистени, но доскоро в НРС бяха спокойни, че новият закон за отваряне на досиетата няма да засегне техния архив, тъй като за прикриване на агентите и сътрудниците на бившето Първо главно се изказаха и вътрешният министър Румен Петков, и президентът Георги Първанов, на чието подчинение е НРС.