Управляващите в Румъния успяха да вземат главата на Лаура Кьовеши

Президентът Краус Йоханис и Лаура Кьовеши

С месец забавяне румънският президент Клаус Йоханис подписа в понеделник указа за отстраняване на главния антикорупционен прокурор в страната Лаура Кьовеши. Държавният глава бе принуден да го направи от румънския Конституционен съд, който обяви, че това е единственият път президентът да разреши институционалния си конфликт с правителството.

През февруари Йоханис отказа да изпълни искането на управляващите социалдемократи за отстраняване на Кьовеши с аргумента, че то е необосновано. Според част от политическите анализатори премахването на Кьовеши ще направи антикорупционната прокуратура уязвима за политическо вмешателство.

Лаура Кьовеши ръководи антикорупционния директорат от 2013 г. и под нейно ръководство институцията постигна множество осъдителни присъди за корупция по върховете на властта.

Действията си Кьовеши бяха аплодирани от Брюксел и голяма част от румънците. Мониторингът върху съдебната страната обаче не бе свален с аргумента, че реформите в страната не са достигнали до етап, в който могат да бъдат оценени като "необратими".

“Решението на Конституционния съд трябва да бъде изпълнено от една държава, която уважава върховенството на закона. Президентът издаде указ за отстраняването на ръководителя на антикорупционната институция", съобщи говорителят на държавния глава Мадалина Доброволски.

Говорителката на Йоханис додълни, че президентът "настоява бъдещият ръководител на Националния антикорупционен директорат (DNA) да продължи да ръководи институцията по най-добрия професионален начин".

Кьовеши: Не се отказвайте! Корупцията може да бъде победена

Няколко часа след указа Лаура Кьовеши каза, че в Румъния няма политическа воля за независимо правосъдие. Поради това тя отправи послание към гражданите.

"Корупцията може да бъде победена. Не се отказвайте! Успяхме да покажем, че публичните институции в Румъния са ефективни, работи се законно, но най-вече - че корупцията може да бъде победена", каза тя и попита "дали ще има дискретно подчиняване на главните прокурори спрямо министъра на правосъдието".

"В момента политическата воля не е за ефективно, независимо правосъдие, а за блокиране на разследванията и за блокиране на правосъдието", коментира Кьовеши и отново призова управляващите да приемат законодателство, което да гарантира независимостта на прокурорите.

"Ние, прокурорите, не можем да водим политически битки, забранява ни го законът. Нашата пледоария е за стабилно законодателство, за занокодателство, в което прокурорите да бъдат независими, защото това е ценно за борбата с корупцията", допълни бившият шеф на антикорупционната прокуратура.

Тя каза, че няма да работи повече в антикорупционния директорат, но ще остане прокурор.

"Не коментирам решението на Конституционния съд, но бих искала да посоча, че мотивацията предполага, че в бъдеще прокурорите могат да бъдат подчинени на министъра на правосъдието", коментира тя. Временно изпълняващ длъжността главен прокурор на антикорупционния директорат ще бъде нейният заместник Мариус Якоб.

Европейската комисия предупреди Румъния, че ако отстраняването на Кьовеши доведе до влошаване на борбата с корупцията, това ще бъде взето предвид в мониторинговия доклад.

"Не коментираме решения, свързани с националните съдебни системи. Неведнъж сме отбелязвали колко е важно правосъдната система в Румъния да бъде независима, за да разполага с лостове да се бори с корупцията", коментира говорител на Европейската комисия, цитиран от БТА.

Атаката срещу Кьовеши

Политическата атака, която доведе до отстраняването на Лаура Кьовеши, започна през февруари тази година. Правосъдният министър Тудорел Тоадер обяви, че Кьовеши е превишила властта си и е увредила имиджа на Румъния в чужбина. Тоадер настоя за отстраняването на Кьовеши след отправените от нея критики срещу съдебната реформа на управляващите социалисти.

Правосъдният министър каза, че Кьовеши е "авторитарна" и преследва "присъда на всяка цена", независимо от случая, както и че не зачита авторитета на парламента и се противопоставя на решения на румънския Конституционен съд. Заради натиска срещу Кьовеши и заради промени в Наказателния кодекс на Румъния на няколко пъти имаше бурни улични протести срещу социалдемократите на Ливиу Драгня. Промените в Наказателния кодекс предвиждаха де факто декриминализиране на подкупите до определен размер.

При искането за отстраняване на Кьовеши през февруари президентът Йоханис отказа да издаде указ, но управляващите изпратиха казуса в Конституционния съд.

КС бе сезиран от управляващата социалдемократическа партия с въпроса дали Йоханис е създал конфликт между изпълнителната власт и президентската институция с отказа си да издаде указ за освобождаването на прокурора Кьовеши. В края на май съдът обяви, че Йоханис трябва да подпише указ за освобождаването на Кьовеши, за да разреши институционалния си конфликт с правителството.

Искането за отстраняване на антикорупционния прокурор доведе до масови протести в Букурещ и някои от по-големите градове.

Лявото правителство в Букурещ, което води истинска война както с Кьовеши, така и с Йоханис има повод за празнуване, коментира румънската агенция "Аджерпрес". Много от водещите политици в социалистическата партия, а и не само, станаха клиенти на прокуратурата именно по линия на разследвания на корупция и злоупотреби. Това в крайна сметка ги лиши от нужната обществена подкрепа, за да овладеят всички политически лостове в северната ни съседка.

Румъния през последните години изпреварва България в множество аспекти на растежа, инвестициите и държавното управление, като според наблюдатели именно ефективната борба с корупцията е в основата на този успех. Гражданите също са силно чувствителни към темата за подкупните политици и на няколко пъти големи протестни вълни принуждават ползващото се иначе с относителен медиен комфорт правителство да променя спорни решения.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?