Увеличават се противниците на данък "вредни храни"

68% очакват повече негативни последици от въвеждането му според проучване на ТNS

Увеличават се противниците на данък "вредни храни"

Увеличават се хората, които смятат, че вредите от данък “вредни храни“ ще са повече от ползите, сочи национално представително проучване на агенция TNS, обявено в понеделник. Хората на мнение, че облагането ще донесе повече негативни последици, са 68%, с 11 пункта повече в сравнение с 57% през ноември 2015 година, отчитат авторите на изследването.

65% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини. 83% от българите смятат, че такъв тип данък ще засегне основно хората с най-ниски доходи.75% вярват, че евентуалното въвеждане на такъв данък ще се отрази негативно на техните разходи.

Мнозинството (68%) от пълнолетните българи смятат, че въвеждането на данък върху продукти с определено ниво на захар, сол или мазнини, няма да подобри хранителните навици, а ще ощети хората.

Проучването е проведено през февруари по повод идеята на Министерство на здравеопазването за въвеждане на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини и проследява тенденциите в обществените нагласи по темата. Тенденциите са към нарастване на негативните нагласи и широка обществена подкрепа на мненията "против“ данъка.

Анкетьорите са задавали въпроси, които да установят оценката на различни аргументи "за“ и "против“, появяващи се в общественото пространство, както и общата крайна оценка за въздействието - ползите и вредите- от евентуалното въвеждане на новия данък.

Едва 18% от запитаните са на мнение, че като цяло е справедливо да има такъв вид данък. Близо половината от пълнолетните българи не са съгласни, че водещите нездравословен начин на живот трябва да плащат по-високи данъци, защото после ще очакват адекватно лечение от здравната система.

Доверието към самата здравна система е много ниско, липсва усещането, че тя се развива към по-добро. Половината от българите смятат, че здравеопазване в България през последната година се влошава, а повече от 1/3 твърдят, че няма промяна.

Само около 1/3 вярват, че целта на данъка всъщност не е да се събират пари в бюджета, а да се възпитат по-добри хранителни навици у българите.

Като цяло, според общественото мнение, данъкът няма да постигне нито една от предполагаемите цели: промяна на навиците на хранене или осигуряване на очакваните постъпления, за да се подобрят грижите за здравето.

Въпреки че беше представен още през октомври миналата година законът за данъка върху вредните храни все още не е разглеждан от правителството, като сред министрите има сериозни резерви относно въвеждането му. Финансовият министър Владислав Горанов не е привърженик на данъка наред с министъра на земеделието и храните Десислава Танева, социалния министър Ивайло Калфин, министъра на икономиката Божидар Лукарски. За момента проектът е замразен и не е ясно кога и дали ще бъде обсъждан.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?