В 25% от случаите линейките ползвани като таксита

Линейките на Бърза помощ са се отзовали на 832 000 повиквания през миналата година като спешни са били 76% от случаите, а в 24% от тях са извършени чисто транспортни дейности. Това обяви здравният министър Стефан Константинов пред парламентарната здравна комисия в четвъртък. Пред депутатите той трябваше да представи концепцията за преструктуриране на спешната помощ, но това не се случи, тъй като документът все още не е готов.

Константинов се съмнява, че и въпросните 76% от случаите са били спешни, тъй като само при 25% от обслужените възрастни и при 38% от децата е последвал спешен прием в болница. Директорът на “Пирогов“ д-р Димитър Раденовски пък посочи, че от 300 000 пациента годишно едва 5% пристигат в лечебното заведение с линейка.

Чисто транспортните функции на линейките, които са съществена част от дейността им в момента, включват пренасяне на кръвни продукти, превозване на републикански консултанти, различни проби и трупове. Сред задачите на подготвяните промени е Спешната помощ да се освободи от тези несвойствени функции.

Друг сериозен проблем, който трябва да се реши, е кадровата обезпеченост на Спешна помощ. В системата сега работят 6887 души, от които медицински специалисти са 3759 - 1146 лекари, 1508 фелдшери и 1103 медицински сестри и др. С тези кадри са формирани 354 мобилни екипа, които към момента в повечето места на страната покриват напълно потребностите от спешна помощ. Ако не се вземат мерки обаче, това няма да е така в следващите години. Причината е, че все повече квалифицирани медицински кадри напускат системата.

Директорът на “Пирогов“ д-р Димитър Раденовски посочи, че може да бъде обсъден въпросът дали да се разкрие факултет по спешна медицина към Медицинския университет. Депутатът Красимир Петров от ГЕРБ обаче заяви, че при сегашните нива на заплащане подобен факултет ще произвежда кадри за чужбина.

По отношение на финансирането министърът постави пред депутатите въпросите трябва ли да се делегират права на частни структури във финансирането и организацията на спешната помощ у нас като контролът и регулацията останат на държавата. Преди него Раденовски също постави въпроса само държавата ли трябва да финансира спешната помощ или може да се търси и друго финансиране.

Председателят на здравната комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ) отговори от името на колегите си, че си запазват правото да отговорят на въпросите при следващо обсъждане на вече избистрен вариант на концепцията.