В актуализацията на бюджета е заложен буфер срещу банкова криза

В актуализацията на бюджета за тази година Министерството на финансите е предвидило буфер, с който да се овладее евентуална банкова криза, съобщи бившият премиер Иван Костов пред Нова телевизия, за който макроикономическата и финансовата стабилност на страната е делото на живота му.

Актуализираният бюджет на 2014 г. е подготвен от служебния кабинет и предстои да бъде разгледан от министрите още в събота, преди да бъде одобрен окончателно от правителството в сряда.

Според Костов причината Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу страната ни е отлагането на решението на БНБ за поставените под особен надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) и банка "Виктория". В средата на септември Централната банка удължи за трети път срока за взимане на решение за КТБ като го удължи до 20 ноември.

Бившият премиер повтори тезата си, че спасяването на КТБ ще излезе много по-евтино на българските данъкоплатци, отколкото фалирането на банката, което ще донесе огромни загуби.

Според Костов при добра воля от двете страни – БНБ и виенският фонд EPIC преговорите за намиране на решение могат да приключат до края на октомври.

"Приоритет е да не се допусне банкова криза. Огромен риск е, ако БНБ бъде осъдена. Ако това стане, загуби дело и започне да плаща, това ще нанесе такъв ущърб на авторитета на страната като място за икономически живот и инвестиции, какъвто не можем да си представим", предупреди Костов.

Фалит или спасяване

"Това, което се случва около КТБ и банка "Виктория" в момента е, че финансовият министър предвижда да създаде буфер, с който да може да овладее евентуална банкова криза. Т.е. ще се вземат пари от данъкоплатците за спасяване на банковата система", заяви Костов. 

Той смята, че тезите за фалит или спасяване на КТБ не са равностойни. Аргументът му е, че всички сериозни институции като Европейската комисия и финансови експерти са  на мнение, че фалита на банката, ще нанесе огромни щети на българската икономика.

Преките щети са изплащането веднага на гарантираните 3.74 млрд. лв. на вложителите в КТБ. Това означава, че ще трябва да бъдат извадени още пари от бюджета, защото във фонда за гарантиране на влоговете има само 2.1 млрд. лв.

Още 2.6 млрд. лв. са сигурните загуби за фирмите, за държавните енергийни дружества, за военнопромишления комплекс, за болници, общини и вложителите над 100 000 евро, посочи Костов.  Това ще доведе до загуба на 80 000 работни места, а оттам ще последват и косвени щети за страната в размер само на една година на повече от 6 милиарда лева, допълни той.

Отделно ще има загуби от евентуални бъдещи дела на акционерите и на вложителите срещу страната ни, посочи Костов. Според него това е причината БНБ и прокуратурата да преосмислят позицията си по отношение на КТБ.

Добрите новини

Иван Костов посочи три добри новини около развитието на случая с поставените под особен надзор КТБ и банка "Виктория".

Едната е, че преговорите между БНБ и виенският фонд EPIC, който представя акционерите в КТБ, са започнали. Предстои те да сключат споразумение за конфеденциалност, за да разменят информация, която не трябва да е публична, каза Костов. Според него при добра воля двете страни могат да приключат преговорите до края на октомври. Това обаче минава през отстъпки, като акционерите в КТБ ще трябва да се откажат да водят дела срещу БНБ.  

Другата добра новина е, че финансовият министър работи да няма банкова криза в страната, посочи Костов. Аргументът му за това са предвидените средства за това в актуализацията на бюджета.

Всичко това показва, че има решение на писмото на Европейската комисия, така че страната ни да не бъде осъдена в Европейския съд заради неизплащането на гарантираните депозити в рамките на 20 дни след затварянето на банката, посочи Костов.

Според него Европейската комисия иска българските властите да изпълнят стриктно директивите на ЕС. "Ако българското правителство и БНБ започнат да изпълняват тези директиви, покажат воля и направят първата вярна стъпка в тази посока, шансът да не бъде продължена, да не бъде наложена наказателната процедура е много голям", каза Костов.

Отношенията с Цветан Василев

"Не съм близък с Цветан Василев. Ако бях близък и аз щях да взема от тези безплатни кредити, за които се твърди, че са раздавани. Аз нямам такива", отговори Костов на обвиненията, че е близък с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и по тази причина защитава тезата да няма фалит на банката.

Костов посочи, че има влог от 170 хил. лв. в КТБ. Това означава, че неговите пари са гарантирани, ако евентуално банката бъде обявена във фалит.

КТБ беше поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни по искане на самата банка. Два дни по-късно същата мярка беше приложена и за дъщерната ѝ банка "Виктория". Първоначално се предвиждаше разделяне на "добрите" от "лошите" активи в КТБ, прехвърлянето им в банка "Виктория", която да отвори врати на 21 юли. Политическите сили обаче не постигнаха съгласие по този план и за това БНБ удължи срока до 21 септември.

В средата на септември обаче Централната банка излезе с ново решение, с което удължи с още два месеца специалния надзор на двете банки до края на октомври. Това стана въпреки настояването на ЕК за осигуряване на "частичен достъп" до средствата на вложителите. Така в четвъртък ЕК обяви, че започва наказателна процедура срещу страната ни и настоява за незабавно изплащане на гарантираните депозити.

Според Костов, ако БНБ вземе още едно решение за удължаване на срока на специалния надзор на двете банки, това вече ще бъде "скандално". По закон максимално разрешеният срок за специален надзор на банка е шест месеца.