В България има обезпокоителни признаци за връщане към миналото

Г-н Джаксън, кабинетът на премиера Сакскобургготски обяви, че бившият генерал от разузнаването Бриго Аспарухов вероятно ще бъде назначен за съветник на министър-председателя. Това ще стане въпреки критиките на Запада. Как бихте коментирали подобно действие?

Смятам, че всички приятели на България във Вашингтон са разочаровани и обезкуражени. Имах няколко разговора с хора, които следят проблема. Според тях съществува тенденция на отстъпление след големите успехи на България от миналата година в Прага и Копенхаген.

На българското ръководство е пределно ясно, че генералът е неприемлив заради неговите прегрешения към демокрацията, заради предишната му работа, която очевидно той е вършил от грешната страна на барикадата. Мненията на тези хора са известни.

Този инцидент обаче не трябва да се разглежда сам по себе си. Съществува цялостна тенденция за връщането на негативните влияния и това като цяло се случва през последните 9-12 месеца.

Българският премиер заяви, че страните-членки на НАТО, които се противопоставят на назначаването на Аспарухов, трябва да представят доказателства и обяснения защо са срещу това назначение. Смятате ли, че САЩ, Великобритания и останалите страни трябва да дадат по-подробни обяснения за възраженията си?

Аз разбирам възраженията на НАТО. Разбира се, не мога да говоря от името на НАТО, но според мен те смятат, че той (Аспарухов) няма да може да мине теста на сигурност - заради предишния му пост, заради предишните му връзки, заради факта, че срещу него има повдигнати обвинения за унищожаването на официални документи. Всичко това е добре известно от самото начало.

Трябва да кажа и че искането за допълнителни доказателства на практика е реторичното измъкване на политика, който иска да блокира нещата. Какво имам предвид? Всеки в България чудесно знае, че става дума за човек, който просто не може да бъде допуснат на този пост. И на този фон премиерът да твърди, че не вижда адекватни доказателства - това просто не е справедливо.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган нарече възраженията на някои западни страни срещу евентуалното назначаване на Бриго Аспарухов "намеса в суверенитета на България." Как бихте коментирали подобно изявление? И въобще, говорейки за НАТО, докъде смятате, че се простират границите на понятието за национален суверенитет?

Новите европейски демокрации са като едни много чувствителни деца, които и при и най-слабите критики се обливат в сълзи и излизат от стаята, тряскайки вратата и заявявайки, че всичко това е нечестно. Когато ставаше дума за критики срещу нарушаването на човешки права, сърбите на Милошевич също говореха за техния суверенитет.

Случаят е такъв: ако си част от атлантическата демократична система, през цялото време ще има непрекъсната обмяна на конструктивни критики. Това е начинът, по който демокрациите разговарят помежду си. Ние можем да критикуваме французите, че не поемат отговорност, те ни критикуват заради смъртното наказание и Киото; всички говорят за турците и критериите от Копенхаген.

Ние често коментираме другите демокрации. Това е нещото, което всяка демокрация прави - пресата го прави, хората го правят, казвайки, че нещо не е достатъчно добре и може да стане по-добре. Така че подобна концепция за суверенитет показва едно абсолютно неразбиране на понятието за суверенитет в рамките на една международна система.

Изданието Jane's Intelligence Digest написа, че заради признаците на криза в разузнавателните служби на Словакия, представители на НАТО са взели решение да ограничат контактите си със словаците. Смятате ли, че НАТО може да възприеме подобен подход и спрямо България при евентуално назначение на Аспарухов?

Нека първо да обясня за Словакия. Аз смятам, че позицията на НАТО е пресилена. Това, което става в Словакия, е политически скандал, скандал, свързан с лошото управление. В този скандал няма компоненти, отнасящи се до разузнавателните служби. Просто премиерът Дзуринда "почиства къщата" от хора, които смята, че не са му лоялни. В този случай няма да има усложнения за НАТО, нито за разузнавателните служби. Някои приятели на Словакия в САЩ и НАТО се опитаха учтиво да обяснят на словашкия премиер, че не по този начин трябва да се справя с нещата. Така че смятам, че става дума по-скоро за парламентарни процедури, отколкото за проблеми на сигурността.

Българският случай е изцяло различен. Тук става дума предимно за сигурност. Бях в щаба на НАТО в Брюксел преди 10 дни и това, което всички посланици си говореха по коридорите беше дали да се суспендира достъпът на България - така, както това е станало по времето на полковниците в Гърция или по времето на диктатора Салазар в Португалия. Така че този проблем предизвиква сериозно безпокойство във всички членове на НАТО, не само в САЩ.

Нека обобщим: как, според Вас, ще се отрази евентуалното назначаване на Бриго Аспарухов на българските аспирации за пълноправно членство в НАТО. Питам това и предвид факта, че британският парламент, да речем, все още не е ратифицирал протоколите за разширяването на Алианса.

Смятам, че това е един сериозен и обезпокоителен проблем. Но все пак става дума за съдбата на осем милиона души, а не за лошото решение на един премиер, който иска да назначи един генерал. България стои по-високо от този проблем.

Аз очаквам, че всички парламенти ще ратифицират протоколите. Освен това решението на американския Сенат и на президента е необратимо. Очакваме, че по пътя си тези страни ще срещат трудности, че ще има известно връщане назад и че това ще бъде през първите пет или десет години. Очевидно е, че не бихме искали тези трудности да се появяват в сферата на сигурността - това е доста чувствителен въпрос.

Обаче тук не става въпрос просто за един генерал. Нека се върнем към миналата година - тогава имаше опит за продажба на оръжие; след това имаме проблеми с корупцията, проблеми със сигурността. Днес пък виждам, че Върховният съд е решил, че Майкъл Чорни би могъл да се върне отново в България. С други думи: възвръщат се трафикантите на оръжие, възвръщат се нечистите служби за сигурност, сега се възвръщат и представителите на организираната престъпност. Като вземем всичко това, стигаме до извода, че става дума за движение за връщане към миналото. Става дума за три неща, които всеки в България знае, че не трябва да се правят, политическото ръководство на България е поело ангажимент да не ги прави, но на практика виждаме как това не става.

Много хора си задават въпроса: какво всъщност се случва? Според мен има няколко обяснения.

Първото е, че премиер-министърът не разбира за какво става дума. Второто обяснение е, че българите са хора, които не обичат да им се казва какво да правят и че те винаги правят обратното на това, което другите ги съветват да правят.

Най-обезпокоителното обяснение на случващото се е следното: съществува огромно количество на тайни сделки и на пари, които в момента сменят притежателя си. От друга страна, съществуват неизвестни политически сили, или да кажем - недемократични сили, които предизвикват тези процеси. Това е истински обезпокоителното: че решенията на Върховния съд, решенията на премиера, на оръжейната индустрия биха могли да бъдат контролирани от недемократични сили. И това наистина би било много лошо.