В НС е добре да има между 80 и 120 мажоритарно избрани депутати

Г-н Стоилов каква е целта, която си поставя БСП с промяната в изборния закон? В аргументите на президента и на повечето политици към този момент има голямо смесване на темите, като хората остават с впечатление, че се акцентира най-вече на проблема с купуването на гласове и прозрачността на изборния процес, които обаче могат да бъдат гарантирани с всяка избирателна система?

Една е водещата причина, която БСП и останалите партии трябва да преследват с промяната в изборното законодателство - тя е повишаване на доверието към политиката. Това включва и повишаване на интереса на избирателите към участието в изборния процес.

В БСП се обсъждат различни варианти за промяна на изборната система. Моето впечатление е, че към този момент не може да се говори кой от тях е преобладаващ. Аз имам определени предпочитания, но винаги в тази тематика е важно да се отчитат и условията, в които се предлагат и отстояват определени изменения.

Какви са вашите предпочитания?

Поначало е добре да се съчетаят предимствата на двете основни системи – мажоритарната и пропорционалната, и респективно да се намалят присъщите на всяка една от тях недостатъци. Подкрепям силно мажоритарно начало, което обаче напълно зачита всички подадени за партиите гласове.

Как технологично може да стане това?

Може да стане като всички гласове, които са подадени било за кандидатските листи, или за отделните кандидати на партиите, бъдат сумирани и те да определят в крайна сметка количеството на представителството, което имат в парламента. Разбира се кандидатите, които са получили най-много гласове измежду мажоритарните в един тур, трябва да спечелят мандати.

Това обаче не води ли и до някаква друга промяна и изобщо до изготвянето до Избирателен кодекс?

В момента говорим за парламентарни избори. Идеята за приемане на избирателен кодекс е амбициозна, но тя в момента би изразходвала много политическа енергия, без да доведе до необходимия резултат. Предстоят ни избори за европейски и национален парламент. Именно към решаването на тези задача трябва да се съсредоточим. Ако това бъде направено сполучливо, по-нататък тези решения може да се използват и за друг вид избори.

За мен в момента има прекалено фокусиране само върху темата, което говори за ограниченост. Не можем да реформираме политическата система, без да видим нейните три стълба. Това са освен изборните закони, законодателството за политическите партии и законодателство, което да даде реални възможности на гражданите за пряко участие в управлението. Без всеки един от тези стълбове конструкцията става нестабилна и не може да бъде изпълнена амбициозната задача, която се декларира.

Следователно, ако говорим за солидни и искрени намерения за такава промяна, трябва да намерим пътища за реформа на самите партии, за повече възможности гражданите да оказват влияние върху политиката. Останалото са половинчати мерки, лицемерие и откъслечни действия, които няма да доведат до прокламираните цели.

Според вас БСП и в по-широк формат – управляващата коалиция, имат ли намерение да извършат тази пълна промяна?

Отговор на този въпрос ще получите скоро, тъй като предстоящите седмици и близките месеци до есента ще го дадат. Тогава ще се види дали този отговор е положителен.

А като работа по реформата на законодателството има ли напредък?

Определена работа е извършена. Но тук става въпрос не само за свършеното, а за политическата воля и за политическата визия, което е нещо повече.

Какви са предимствата на обсъжданите системи – пропорционална с възможност за преференциален избор на кандидати и смесена, при която част от депутатите влизат като мажоритарни кандидати?

Не съм измежду застъпниците на преференциалната система. Тя като че ли пренася вътрешно-партийната кампания във времето на самите избори. Освен това тя е по-сложна за гражданите, особено ако те трябва да изразяват по-голям брой предпочитания, и така да се достига до пренареждане на листите.

А в българския вариант видяхме, че тази система беше дискредитирана още при първото си прилагане на изборите за представители в Европейския парламент. Още тогава предупредих, че този праг от 15 процента, който се предложи и прие, по същество е ликвидиране на преференциите. И след като тази система беше въведена, за да не промени нищо, върху нея вече тегнат основателни съмнения.

Затова за мен е по-добре да има опростен за гражданите избор, който да дава възможност те да предпочитат и партии, и кандидати. Ние не трябва да се връщаме по-назад в демокрацията, оттам където тя започна през 90-та година.

Затова за мен вариантът за 30 мажоритарни кандидати е недостатъчен. Освен това, той би довел до подчертаното обособяване на две категории депутати в Народното събрание. Винаги ще има някакъв нюанс между мажоритарно и пропорционално избраните, но представителството в прекалено големи райони би дало много по-голяма тежест, които са персонално избрани във всеки един от сегашните многомандатни райони. Това рискува да ги обособи в своеобразна втора камара в парламента.

Затова е по-добре да се обсъжда вариант между 80 и 120 мажоритарни кандидати, като по този начин ще има приблизителна съпоставимост на избирателите, които стоят зад различните кандидати.

Как може да стане това?

Не е толкова трудно. За мен задължително е да няма прекрояване на многомандатните избирателни райони на ниво области. В рамките на самите области, вече според количеството на избирателите, могат да се обособят по-малко или повече едномандатни избирателни райони. Но те трябва да са достатъчно големи, за да се ограничат възможностите за закупуване на гласове. Каквито и да са заклинанията, опасявам се, че покупката на гласове няма да изчезне, но тя трябва значително да се ограничи. Това обаче може да стане, когато политиците убедят гражданите, че по-изгодно е да гласуват за политика, отколкото за еднократна имуществена облага.

Ако мажоритарните райони са твърде малки, тогава нарастват възможностите на местни финансови и икономически групи да си купуват гласове.

Мажоритарният кандидат е по-уязвим от гледна точка на купуването на гласове, защото е по-трудно да остане анонимен. Изборният процес ще се освети чрез съответните кандидати, защото те по-трудно могат да скрият финансовата подкрепа, на която разчитат.

А смяната на пропоционалната система с внасянето на мажоритарен елемент ще промени ли по някакъв начин политическата система в страната?

Сама по себе си избирателната система не може радикално да промени политическата система. Но обикновено, когато се правят усилия за промяна на политическата система, това винаги минава през по-големи или по-малки изменения на избирателната. Затова аз посочих целия комплекс от действия. Защото най-важният реален критерий за промяната на политическата система е промяната на политическите партии. Не можем да говорим за реформи, ако самите субекти не са в състояние да се променят. И затова избирателната система е само един, макар и от важните, инструменти на такава промяна.

Но ако говорим за радикални промени, не смятам, че трябва да съсредоточаваме вниманието си само върху чисто политическата тематика и върху изборното законодателство. Защото в момента за българските граждани, а и за страната, най-важен е въпросът за социалната политика, за начина на живот на хората, за техните доходи. И другият въпрос, който мога да поставя, е ефективното противодействие срещу корупцията и организираната престъпност. Няма други по-остри и важни проблеми за страната днес за България. Това е не само в европейски, но и във вътрешен контекст.

Да, но нали премиерът Станишев и БСП като основна управляваща партия, непрекъснато заявяват, че именно това е приоритет в политиката... Създаде се, например, новата "суперслужба" Държавна агенция "Национална сигурност", говори се за дълбока реформа в МВР и пр.

Да, има определени действия и определени резултати. Но аз не говоря за думите, а за дълбочината, в която могат да се предизвикат промени в тези важни и чувствителни области. Така че там трябва да се съсредоточи най-голямото внимание. Иначе за политиците винаги е важно и по-интересно да се занимават с тематика, която най-пряко ги засяга. В момента има актуални световни и национални теми, които опират до рязкото покачване на цените на горивата и храните.

Отново бе повдигнат и въпросът за финансирането на партиите, като президентът Първанов сега настоя за прекратяване на финансирането от юридически лица, както и публичен регистър за дарителите. Тези неща не са ли регламентирани и в сегашните закони? Къде е проблемът?

Съществува уредба. Отделен въпрос е, че част от тези изисквания могат и на практика се заобикалят. Трябва да има по-ясна граница между бизнеса и политиката, за да не бъде политиката подчинявана изцяло на бизнес интересите или пък да е инструмент за толериране на определени бизнес интереси. Това трябва да се прекрати, защото е порочна практика на прехода.

По тази причина днес проблемите са по-тежки. Голяма част от сенчестия бизнес в България е завзел значителна част от легалната икономика. Подобно изпиране става и със сенчестите структури в политиката. От тази гледна точка е трудно да се разкъсат връзки, които са установявани с години, а днес трябва да реабилитират политиката и да я направят отговорна преди всичко пред гражданите, а не пред непублични фактори.

Поради това основното внимание трябва да бъде насочено към засилването на партиите, към повишаване на тяхната представителност. Това може да стане с ясни интереси, чрез демократичното функциониране на партиите и чрез другите фактори, включително и гражданският сектор, медиите и самият бизнес, който иска да се развива при ясни правила.

Това, което бе лансирано от Първанов като условие за участие в парламентарен или местен вот – изисквания за регистриране в определен брой общини, както и успешно явяване на два последователни избора, не е ли вече по-радикална мярка и не опираме ли до ограничаване на права?

Тук става въпрос за предложения, които са в областта на политическата технология. Има основание да изискваме партии, които съществуват, да са покрили поне минимален праг на подкрепа в определен период от време, за да претендират, че продължават да съществуват като политически субекти. Защото у нас постоянно се натрупват много партии, те са далеч над 300 и няма никакво изчистване на политическия терен от несъществуващи на практика партии или от партии, зад които се крият други интереси.

Но да искаме да броим структурите на партиите в страната, това вече е твърде много. Нужно е да измерваме партиите чрез тяхното обществено влияние. Ако те са постигнали определена подкрепа на избори няма защо законодателството да се интересува от вътрешната организация на партиите – дали те съществуват на половината или на 2/3 от територията на страната.

Ние имаме най-обективният критерий по който да ги измерим – подкрепата, която те получават от гражданите. Всичко друго е въпрос на тяхната вътрешна автономия и преценка.

Не би следвало да препятстваме възникването на нови политически формирования. Кризисните процеси в политическата система постоянно извеждат на сцената нови партии. Те в много случаи имат кратък живот. Виждаме други партии, които са с по-дълга история преминават от първостепенна във второстепенна роля, а някои в миманса, така че в политиката и в живота, има постоянно развитие. Там се раждат, живеят и умират политически субекти. Така че ние не можем да стопираме този естествен процес.

Проблемът е законодателството да го регулира, да постави ясни стандарти, които да са валидни за всички.