Външната политика на Италия е проевропейска

Лесно е да се предизвикват свръхочаквания колко много всяко от правителствата на страните-членки може да постигне през шестмесечното си председателство на Европейския съюз. Срокът на председателството е прекалено кратък, а задачите в ЕС твърде сложни, за да бъде извършена действително някаква коренна промяна. И все пак малко държави са били в по-добра позиция от новия председателстващ Испания, за да постигнат нещо в тази посока.

Испания е един от най-успешните примери в ЕС. Откакто стана член на съюза преди 16 години, страната изгради стабилна демокрация и жизнеспособна икономика. В момента нейният икономически растеж е един от най-бързите в Европа. Тя има стабилно и надеждно правителство, ползващо се с голяма обществена подкрепа, начело с решителен и реформаторски настроен премиер - Хосе Мария Аснар. Като председател на ЕС Мадрид ще спечели и от ореола на плавния преход към еврото.

И все пак следващите месеци Испания и останалите страни от ЕС ще бъдат изправени пред сериозни предизвикателства. Икономическата активност в голяма част от Европа все повече залинява, а усилията за насърчаването ѝ са затруднени от прекалено боязливите опити за пазарно либерализиране. Междувременно еврото и Европейската централна банка тепърва ще трябва да воюват, за да спечелят пълно доверие на световните пазари.

Тези обстоятелства превръщат възстановяването на икономическия растеж в приоритет за ЕС. Неговата първостепенна задача трябва да бъде мобилизацията за осъществяването на структурната реформа, приета от лидерите на 15-те преди две години в Лисабон. Въпреки постигнатия напредък реформата изостава, а неуспешният опит на срещата на върха в Стокхолм миналата пролет тя да бъде ускорена е доказателство за липса на политическа воля.

Испания трябва да преодолее изоставането на следващата среща на върха в Барселона през март, на която страните членки да покажат твърда решимост да вървят към изпълнението на поставените в Лисабон цели. Тя трябва да се стреми и към пробив в отварянето на европейските енергийни и транспортни пазари, което е и от неин личен интерес, както и в други важни области, като интегрирането на финансовите пазари и създаването на единен европейски патент, където ползата за националната ѝ икономика е по-малка.

В същото време е необходимо да бъде намалено напрежението между Европейската централна банка и финансовите министри от еврозоната. Техните публични разпри хвърлиха сянка върху надеждността на европейската финансова политика.

На политическия фронт испанското председателство ще носи отговорност за старта на проекта за конституция на ЕС, като открит, демократичен процес и за въвеждането на антитерористичните мерки, договорени от лидерите миналия месец.

Най-големите пречки за напредъка се крият не в испанската национална политика, а в други европейски столици. Франция например се противопоставя на либерализирането на енергийния пазар и има опасност тя да използува предстоящите национални избори, като претекст за забавянето на други решения. Междувременно перспективите на сътрудничеството са застрашени от засилващата се антиевропейска позиция на Италия.

Като избягва тези потенциални подводни скали, Испания трябва да прояви яснота на целите, твърдост и дипломатичност. Освен това Мадрид трябва да бъде готов да даде личен пример, като покаже възможно най-голяма широта на възгледите в защитата на общите европейски интереси. Решението на Аснар да не се кандидатира отново за премиер на страната му дава възможност да действа като истински държавник. За доброто на ЕС и за собственото си политическо име в историята.