Въпрос след въпрос

Какво знае чуждестранният политик за България, когато кацне на летище София? Неговите сътрудници са му пъхнали в ръката папка, съдържаща най-важната информация за политиците, с които му предстои да се срещне. Разбира се, осведомяват го и за правителството, партиите и специфичните проблеми на страната.

Със съжаление трябва да кажем, че в ЕС се знае много малко за България. В един Съюз на 27 държави кажи-речи вече никой няма точен поглед върху отделните страни членки. Нито политиците, нито журналистите могат без предварителна подготовка ей така да отговорят как се казва министър-председателят на Литва или Словения например. По всичко изглежда, че интересът на европейските медии към България замира, ето защо е от решаващо значение как сътрудниците на някой политик от ЕС го съветват, преди да стъпи на българска земя. Възможно е обаче и друго: някъде, на друго място, отдавна да са взели решение вместо госта, преди съветниците му да се опитат да коригират нещата.

Вероятно мнозина българи са посрещнали със смесени чувства Вилфрид Мартенс, председател на ЕНП (на консервативната Народна партия), тъй като от него се очакваше да укрепи позициите на ГЕРБ и преди всичко на Бойко Борисов. И това наистина стана. Много българи обаче се вбесяват от изявите на Борисов. Човек понякога остава с впечатлението, че в ЕНП дори не знаят кой точно е Борисов. Как да не се чувстваш объркан, когато Ханс-Герт Пьотеринг, председателят на Европейския парламент, определя ГЕРБ с председател Борисов като "опора на демокрацията”! 

През 1989 г. Борисов не се е борил за демокрация. Други са се борили. Борисов тогава е бил комунист. Той дори е останал много дълго време верен на Тодор Живков, дори и след смъртта му. Борисов е участвал активно в кампанията срещу турското малцинство в края на комунистическия режим и до скоро смяташе, а може би даже още смята, че българските турци трябва да бъдат така добри и да носят славянски имена.

През септември миналата година, когато Ангела Меркел прие Борисов в Берлин, макар и вероятно не в канцлерството, и му обеща подкрепа в предстоящата предизборна борба, не чухме от ХДС почти нищо за новия им съюзник. Те избягват откритата дискусия. Очевидно консерваторите не знаят за Борисов дори онова, което може да се намери в българския и в английския вариант на Уикипедия. Хванати натясно, онези хора от ХДС, които знаят повече за България, казват, че зад Борисов стои по-интелигентният Цветан Цветанов.

Почтените български консерватори, които по-рано подкрепяха СДС, се питат дали изобщо може да се вярва на ЕНП, когато благочестиво се кълне в консервативните и дори в християнските ценности; дали консервативните народни партии подкрепят ГЕРБ, защото искат да си оставят вратичка към политическите събития в София, или защото им трябват петимата български депутати в Европарламента? Разбира се, представителите на социалдемократите също не са придирчиви при избора на партии, чието родословие се корени в комунистическите времена.

Вилфрид Мартенс не носи отговорност за разединението на консервативните партии в България. Той искаше да изглади пукнатината между СДС и ДСБ. Не успя. Когато човек не намира чиста вода, е принуден да се задоволи с по-малко чиста. ЕНП ще носи отговорност обаче, ако не пожелае да забележи недостатъците на един от своите членове.

Всяка страна в ЕС трябва да се взема на сериозно. Не бива да се създава впечатление, че не се прилагат чак толкова строги критерии към една България, която и без това се намира чак в края на Европа. Ако Евросъюзът не се интересува в еднаква степен от всичките 27 държави и дори не желае да се информира достатъчно за тях, това означава, че капацитетът му за приемане на нови страни-членки още днес може да се смята за изчерпан.

* Д-р Хайнц Брам е германски историк и политолог, специалист по въпросите на прехода в Източна Европа.