Въпросът за България насочва вниманието към кризата на идентичността на ЕС

Въпросът за България насочва вниманието към кризата на идентичността на ЕС

Погледнато от строго юридическа гледна точка, на най-бедната страна в ЕС би трябвало да ѝ се разреши да влезе в еврозоната. Дали обаче Общността се основава на върховенството на закона?

Очаква се България до края на юни официално да кандидатства за влизане в механизма ERM (Exchange Rate Mechanism), което е началната позиция за пълно членство в еврозоната. Мнозина лидери от валутния съюз обаче са сдържани по въпроса, заявявайки, че икономиката на страната е твърде слаба и това ще предизвика повторение на проблемите, притиснали финансово затруднените членки на еврозоната.

Бързо се приближава моментът за взимане на решението дали на България трябва да ѝ бъде разрешено да се присъедини към еврото.

Най-бедната страна в ЕС, чиито брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е едва наполовина от средното равнище за Съюза, е решена да подаде официална молба за влизане в ERM, отправната точка към пълно членство в еврозоната, до средата на текущата година въпреки опасенията на много страни членки. Отговорът на ЕС ще отекне далеч извън България.

От строго юридическа гледна точка, единственият правилен отговор е на България да ѝ бъде позволено да се присъедини към клуба. България не само е задължена да направи това според условията на присъединяването си към ЕС, но и вече е изпълнила всички критерии.

Българската валута бе обвързана с германската марката, а след това и с еврото от 20 години и никога не се е отклонявала от определения валутен курс. Страната има едновременно бюджетен излишък и излишък по текущата сметка, държавният дълг е едва 25 % от БВП, а инфлацията - само 1,8%, покривайки целта на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Всъщност страната следва правилата на единната валута по-добре от повечето членки на еврозоната. София е убедена, че членството ще ускори изравняването на икономиката на България с останалите от блока, намалявайки усещането за риск у инвеститорите.

Въпреки това обаче множество лидери на еврозоната са сдържани към идеята да се позволи на България да въведе единната валута. Някои твърдят, че икономика ѝ е твърде слаба, за да съществува съвместно в една валутна зона с могъщи икономики като Германия. Според тях, ако на София ѝ се позволи да се присъедини, ще се стигне до повторение на проблемите, които сполетяха Гърция и други страни от еврозоната в затруднено финансово положение.

Други се опасяват, че проблемите на България с корупцията на високо равнище и недостатъците на юридическата ѝ система ще изложат на риск останалата част от еврозоната.

 

Тези страхове бяха засилени от срива миналата седмица на латвийска банка, след като министерството на финансите на САЩ я обвини в пране на пари за руски клиенти. Друга банка, руска собственост, заяви, че гуверньорът на Латвийската централна банка Илмар Римшевич е искал подкупи - обвинения, които той отхвърля.

София твърди, че сравненията със съседката ѝ Гърция са несправедливи. В десетилетието преди и след присъединяването си към еврото Гърция разруши обществените си финанси и подкопа конкурентоспособността си с взривообразно увеличаване на служителите в държавния сектор, подхранвано с дългове, и щедри пенсионни обещания. Когато пък Гърция фалира и бе принудена да иска най-големия спасителен пакет и отписване на дълг в историята, тя се противопостави на икономиите.

България, тъкмо обратното, следва политика на фискална дисциплина над 20 години след финансовия си колапс през 1996 година. Въпреки сравнително ниския жизнен стандарт и сериозните недостатъци в образователната и здравната ѝ система, икономическият модел на България, основаващ се на нисък плосък данък и балансиран бюджет, се радва на забележителна междупартийна подкрепа.

"Фискалната дисциплина е нещо като религия в България", заявява финансовият министър Владислав Горанов.

Противниците на присъединяването на България към еврозоната имат по-силни позиции в опасенията си за върховенството на закона. Единайсет години след присъединяването си към ЕС България все още е обект на специален мониторинг на ЕС, разработен с цел да засили независимостта и ефективността на юридическата ѝ система, но напредъкът се бави. Доклад миналата година определи 17 области, в които все още трябва да бъдат предприети действия.

 

Все още няма високопоставена фигура, осъдена за корупция, въпреки непрекъснатите скандали, включително и срива през 2014 година на четвъртата по големина банка в страната, който изглежда бе резултат от сблъсъка на конкурентни бизнес кланове.

София признава тези проблеми. Тя посочва, че е решена да завърши реформите на юридическата система след няколко години, през които напредъкът бе спъван от политическа нестабилност. Страната обаче отбелязва, че няколко членки на еврозоната също имат проблеми с корупция и неефективност на юридическата система. Само 27 % от българите посочват, че са били засегнати от корупция във всекидневието си спрямо 58 % от испанците, 50 % в Кипър и 46 % в Гърция, сочи изследване на Евробарометър от миналата година.

Междувременно правителството отхвърля опасенията за българската банкова система, отбелязвайки, че 70 % от банковите активи са в ръцете на подразделения на големи европейски кредитни институции, а и във всички случаи, като членка на еврозоната, банковата система ще попадне под надзора на ЕЦБ.

Зад тези опасения обаче се крие един простичък въпрос - дали самият ЕС е общност, основана на върховенството на правото? Европейските договори са ясни - правото на присъединяване към еврото би трябвало да се основава на обективни критерии, а не на субективни оценки.

Да се позволи присъединяването на България може да подхрани безпокойство в ядрото на ЕС, но отхвърлянето на кандидатурата ѝ носи риск от задълбочаване на две от основните несъответствия в ЕС. От една страна кризата на доверието, която произтича от усещането, че ЕС е станал толкова политизиран, че правилата вече не се прилагат последователно. От друга страна засилващото се разделение "изток-запад", което отразява опасенията, че страните от Централна и Източна Европа биват третирани като членки второ качество.

"Ако не харесват правилата, тогава трябва да ги променят", заявява високопоставен български представител.

София е решена да постави този въпрос преди края на юни, докато все още държи ротационното председателство на ЕС, не на последно място, защото българското общество, приело 20 години на бюджетни ограничения, го изисква, казва Горанов. Сега отговорът на ЕС може да има по-голямо значение за дългосрочната му еволюция, отколкото който и да е теоретичен дебат, който в момента доминира политическите дискусии в Брюксел.

 

По БТА

Още по темата
Още от България