Важен е пътят към НАТО, а не членството

Доктор Ариел Коен е анализатор в консервативния институт "Херитидж фаундейшън" във Вашингтон. Той работи по въпроси на бившия СССР, Източна Европа и Централна Азия и като познавач на техните проблеми е съветвал американската администрация и частния сектор. Д-р Коен е член на Съвета за външна политика на САЩ, често е канен да изкаже мнението си пред комисии на Конгреса на САЩ, както и по тв. канали като Си Ен Ен, Ей Би Си, Би Би Си и руски телевизии. Последната му по-известна работа е книгата "Руският империализъм: Развитие и криза", от 1996 г., преиздадена през 1998 г. Разговорът с него се състоя по време на визитата на външния министър Соломон Паси във Вашингтон миналата седмица.

За НАТО се говори като за съюз на държави, които се разбират една друга. Позната ли е България в САЩ? Какво се говори за нея днес във Вашингтон?

- Разбира се, че е позната, в смисъл, че съществува такъв кандидат за НАТО и ЕС, но не бих казал днес, че южният фланг на НАТО днес е в списъка на приоритетите на САЩ. Профилът на България не е толкова известен като този на балтийските държави, например. Изобщо, разширяването на НАТО не стои толкова високо сред приоритети, колкото войната срещу тероризма или конфликтът в Близкия изток.

Защо е така?

Защото в Близкия изток има война, всеки ден загиват хора и този въпрос засяга пряко политиката за национална сигурност на САЩ и наказване на виновните в борбата с тероризма. След 11 септември разширяването на НАТО стана в политически смисъл по-маловажно. Събитията от миналия септември диктуват геополитическите приоритети, по които трябва да се работи. Иначе казано, новите кандидати за НАТО трябва да работят още по-усилено да прокарат своята кауза, да положат повече усилия в демонстриране на това, че са ценен актив, който НАТО е по-добре да използва, отколкото да отхвърли.
От една страна, в администрацията във Вашингтон има желание за разширяване на НАТО. Но, от друга, ние осъзнаваме, особено днес, че САЩ не могат да поемат външнополитически ангажименти по сигурността, които не допринасят непосредствено за войната срещу тероризма. Честно казано, доста препятствия изникват, ако каузата не е свързана пряко с операциите в Афганистан. А аз не виждам някакъв особен принос на другите държави - в случая не става дума само за България, а и за Словакия, Румъния, балтийските републики. Не виждам нито един факт, който да накара хората тук да кажат "Уау, това е наистина голям принос, да го запомним, когато стане дума за разширяването на НАТО".

Впрочем, за каква точно форма на НАТО става дума? Как ще изглежда алиансът през ноември в Прага?

Това е много важен въпрос, защото алиансът отново е изправен пред сериозно предизвикателство. Всеизвестно е, че НАТО възникна за въздържане на бившия СССР и включване на Германия в Европа. Днес го няма СССР, а Германия е стълб на европейската интеграция и така историческата роля на НАТО е приключена, алиансът стана жертва на собствения ски успех. Днес се работи в посока на "коалиции на желаещите", т.е. държавите, които искат да изпълнят определена задача по сигурността - умиротворяване на Македония или намаляване етническите проблеми в Прибалтика. Слава Богу, в Европа не се очертава военен конфликт и действията ще бъдат извън границите на съюза. Това може да става в Кавказ (макар че изниква въпросът как ще участва Русия) по модела на международен корпус за бързо реагиране (CJTF), но когато става дума за операции извън територията на НАТО, съдбоносно е да можеш да пренасяш силите си на голямо разстояние, съвместими помежду си части, способни да обработват информация от бойното поле и да комуникират с командването, било то в Брюксел или в района на операцията. Не съм сигурен дали българската армия в момента е способна да прави всичко това, а има технологични проблеми дори със западноевропейските партньори. Вижте гърците, италианците, дори французите - технологичното им изоставане от САЩ е тяхната слаба страна. НАТО в сегашния си вид има да върши огромна работа, а с разширяването, което американската администрация иска да извърши, интеграцията става още по-важна.

Въпросът, в крайна сметка е, кой ще плати за всичко това.

Да, така е. Европейските разходи за отбрана намаляват и са на исторически рекордно ниско равнище, може би дори в равнение с периода от Първата световна война насам - някъде около 1-1.3 процента от БВП. САЩ съветват сегашните и бъдещите членове на алианса да отделят повече за отбрана - някъде около 2 процента от БВП. Не смятам, че САЩ трябва да плащат интегрирането на новите членове. Щом няма заплаха, разширяването е добре за политическата интеграция на Европа, за демократизирането на военните сили, което означава и голяма част от старите генерали да си отидат. Армиите трябва да се съкратят, но и да останат съвместими с НАТО, т.е. да не се получи накрая една групичка от тлъсти офицери и недисциплинирани войници.

За какво му е на НАТО такъв модел, ако, както упорито се коментира напоследък, се реализира вариантът алиансът да стане нещо като политически клуб от типа на ОССЕ?

Ако членовете му могат да предложат само толкова, то и съюзът ще придобие такава форма В зависимост от портфейла може да си "купите" мерцедес, тойота или жигули.

Един малко по-широк въпрос, но отново в контекста на НАТО - съществува твърдение, че след изборите през 2001 г. България се сдоби с модел (някои полушеговито го наричат "царски комунизъм"), който като че ли е сигнал за "криза на идентичността" на българите. Привържениците на тази теза твърдят още, че България се нуждае от членство в НАТО като "котва", като хоризонт за изясняване към какво точно принадлежи страната.

Българският елит направи своя избор и той е Европа, не СССР, не Москва, не Истанбул. И това е добре. Но въпросът е как този елит се държи по въпроси като корупцията, прозрачността, демократичност на политическия процес, може ли да даде отговор, който е приемлив за европейците. Западна Европа е едно доста оплетено кълбо и там доста често обичат да изключват, а не толкова да включват някого. Те изключват турците, което смятам за трагична грешка и за двете страни. Защото ако турците не влязат в Европа, те, за разлика от България, могат да потърсят своята "котва" в ислямския свят. Вие сте християни и то в по-отдавна от литовците, може би дори от някои западноевропейци, от скандинавците… Турците имат алтернатива и значително малцинство от избирателите и политиците се чувстват идеално в ислямския свят. А една ислямска Турция на прага на Европа и на границата на България, няма да е нещо радостно.Европейците ще работят с България дотам, докъдето българите показват, че могат да бъдат интегрирани. И Боже опази да попаднете в категорията на онези, които са оценявани като нации, неспособни за интегриране в Европа.Знаете какъв голям проблем има ЕС със селскостопанската си политика. В този смисъл полското, румънското, дори литовското земеделие са голям проблем. И ако ЕС не започне да ви отпуска пари като на всички досегашни държави, автоматично ви превръща във втора ръка членове.

Споменахте Москва като отхвърлена алтернатива за България. Каква е разликата в руската позиция по разширяването на НАТО при първата вълна през 1997г. и сега?

Общото е в начина, по който руснаците ще приемат разширяването - те нямат друг избор. Разликата е, че през 1997 г. външната политика на Русия се диктуваше от Евгений Примаков, не от Борис Елцин. А Примаков бе в голяма степен символ на миналото, на старото съветско политическо мислене на апаратчиците. Той се опитваше да вдигне колкото може повече шум и да създаде повече проблеми. Трябваше да има среща между Клинтън и Елцин, за да бъде уредено всичко, създаден бе Съвет за сътрудничество НАТО-Русия. Разбира се при първия удобен случай - кризата в Косово, той се оттегли от съвета и много хора в Русия повярваха на старомодната му пропаганда.Путин е прагматик, което означава, че ще извлече полза от ситуацията да кажем с думите "Винаги сме подкрепяли разширяването на НАТО", но е така, защото той не може да спре това разширяване. Резултатът ще е по-тясно сътрудничество между Русия и НАТО.

Защо?

Защото Путин ясно осъзнава за какво става дума. Вижте неговите военни - за разлика от икономиката, това е една от най-малко реформираните институции в Русия. Това е същата армия, която изгуби войната в Афганистан - вижте, че американската армия за 6 месеца постигна там повече и свърши по-добра работа, отколкото руснаците за 15 години. Това е същата армия, която беше победена в Чечения и сега е в плен на бъркотията там, а това струва много пари и човешки живот. Путин разбира, че само военна реформа може да изгради отново руската армия. Още от 17 век руските военни се реформират по западен модел и днес армията на Москва не се е променила много от времената на Втората световна война. Аз наричам този модел "Втора световна война плюс ядрено оръжие". Така че Путин се нуждае от западното познание и от интеграция, защото се опитва страната му да играе отново ролята на голяма сила. Не на суперсила, защото не може с жълти стотинки да си суперсила. Вижте, че военният бюджет на САЩ в момента е по-голям от целия брутен вътрешен продукт на Русия.

Какво може да направи Путин?

Да работи с военните за присъединяване към борбата с разпространението на оръжия за масово унищожаване, към размяната на разузнавателна информация, съвместно мироопазване… Ако Русия бе интегрален член на НАТО, модерният напоследък израз "НАТО на 20-те", то по съвсем друг начин щяха да се развият нещата в Грузия. Сега САЩ казват на Москва "Вие стойте там, ние ще свършим работата тук", а Русия можеше да изиграе по-активна роля и не мисля че това щеше да е лошо. Важно е КАК правиш нещата, а реалността е, че руската армия и апарат по сигурността не могат да го направят, те не са в синхрон като стандарти и оперативност и висшите военни още мъкнат товара от студената война. Обучавал съм 20-ина руски офицери и много ясно се вижда, че 40-годишните полковници говорят английски и комуникират със западните си колеги, но с 50-годишните генерали вече не може да се работи.Така че наистина тук става дума за поколения. Русия винаги е стояла на кръстопът, но всеки неин лидер я е водил малко по-близо до Запада и Путин също върви по своята отсечка. Разбира се, винаги има ограничения - заради биографията му заради връзките му с определени институции… Така че някой след Путин, след 25-30 години ще преведе Русия още по-близо до Запада, но важното е, че се запазва това стратегическо направление.

Днес централноазиатските републики са много важни за американската операция в Афганистан, но не мислите ли, че е довод в полза на разширяването на НАТО фактът, че България лежи на коридора между каспийските енергийни ресурси и Европа?

Това е сложен въпрос. Не мисля, че изграждането на икономически коридор и връзка през Черно море, се нуждаят задължително от военен съюз. Има икономически въпроси, както и такива за транспортиран ена петрол и България не е много активна в строежа на тръбопроводи или в гарантиране на достатъчно петрол в пристанище Бургас, за да се построи тръбата до Александруполис или до Адриатика. Не познавам в подробности как работи "Нефтохим Бургас", но икономическите доводи в посока интеграцията на България в Европейския съюз не е задължително да важат за разширяването на НАТО.Има и нещо друго - ако България влезе в НАТО, изобщо не е задължително това да се случи и с Румъния, защото има въпросителни около политическата система на тази страна. По същия начин, по който "царският комунизъм" (в България - б.ред.) повдига някои политически въпроси, в по-голяма степен "демокрацията на Илиеску" е въпросителна над Румъния. Външният министър Джоана върши страхотна работа да агитира за членството на страната в НАТО, както направиха и представители на няколко български правителства - Надежда Михайлова, Филип Димитров, Соломон Паси… Оттеглянето на СДС и на Петър Стоянов от властта бяха възприети тук като стъпка назад, но това не дисквалифицира България в степента, в която това направи управлението на Жан Виденов.

Така че в крайна сметка става дума за комбинация от военни, военно-политически, геополитически и демократични критерии?

Това е сложна матрица от критерии, според които засега само балтийските държави изглеждат сигурни членове. Словакия не е сигурна на 100 процента заради предстоящите избори там и дали на тях ще се завърне бившият премиер Владимир Мечиар. България и Румъния - също не са сигурни, най-вече заради политически и икономически въпроси. Става дума просто за липса на пари за поддържането на това толкова скъпо начинание, наречено модерна армия. Наистина е скъпо!Това са проблемите, но мисля, че ако България не бъде поканена сега, това вероятно ще стане при следващото разширяване, а такова със сигурност ще има. Не казвам, че България няма да бъде поканена в Прага, просто оценката ми е за шанс 50 на 50.

Казахте, че икономическите проблеми са важни, но в контекста на световната кампания срещу тероризма САЩ изгубиха интерес от Балканите. Само преди две години бяха похарчени много пари за този район…

… но от Балканите никой не ни атакува и не е убил американски граждани.

Да не искате да кажете, че трябва да ви атакуваме, за да ни обърнете внимание?

Не бих ви съветвал подобно нещо, защото ще бъдете бомбардирани като Афганистан. Това не е правилната посока.

А какъв е съветът ви Вашингтон да отдели днес повече внимание на Балканите и България?

Трябва да превърнете страната си атрактивна за САЩ като член на НАТО, като икономически партньор по начина, по който направиха Полша, Чехия и Унгария.

Но това е двупосочен процес, включително на финансови жестове от САЩ - помощ за отбраната, разсрочване или опрощаване на външен дълг… А това вече са различни критерии - ако САЩ искат България за партньор, вероятно трябва и да предложат и специфични за нея условия?

Тук проблемът е как гледате на членството в НАТО - дали е началото или краят на пътя. Лично аз смятам, че влизането в НАТО трябва да бъде резултат от усилията на страната кандидат. На страна, която наистина се променя - променя своите военни, политиката си по национална сигурност, гражданския контрол… Не казвам, че България има проблем с това. Аз имам респект от българския политически процес и икономически реформи и мисля, че вършите много добра работа. Българският избирател мисли по различен начин и изхвърли правителството на Костов и президента Петър Стоянов. Разбирам желанието да сте в НАТО, но вероятно не оценявате достатъчно смисъла от усилието да се стигне от една точка до друга. И аз искам да имам много голям апартамент, да карам мерцедес и на летището да ме чака частен самолет, но само със стискане на палци да ударя джакпота, никога няма да ги получа. Ако обаче работя здравата, ще бъде все по-близо до тази си мечта - ще имам приличен апартамент, хубава кола и най-много уроци за пилот, но много по-важен ще е процесът, пътят към това. Дори да не постигнете желаното сега, щом работите упорито, много по-вероятно е да успеете следващия път.

*Интервюто е взето със съдействието на фондация "Отворено общество"

*Съвместна публикация с Дневник