Възможност да се увеличи влиянието на президента и БСП

Г-н Малинов, как ще коментирате предложението на президента Първанов, в навечерието на приемането на България в ЕС да се проведе референдум за членството ни в Съюза, както и да се даде право на държавния глава да насрочва референдуми, а не само да предлага на парламента тяхното провеждане?

Бих отхвърлил това предложение. Смятам, че това не е добро предложение на няколко равнища.

Първо, по принцип нямам доверие в референдумите, особено когато става дума за въпроси от такъв калибър. Ако си припомним начина, по който се сменяха обществените настроения за членството ни в НАТО, то това показва, че не е най-разумното в определен момент народът да се изказва по нещо, което е по-скоро процес, траещ дълго време и обвързващ българската нация за поколения напред.

Второ, нямам доверие на бивш лидер на политическа формация, който е искал референдум по въпрос като членството ни в НАТО. Искам да припомня много лошата традиция на БСП, която искаше референдум за присъединяването ни към НАТО, просто защото се притесняваше да каже "не на НАТО". На въпроса "Какво ще посъветвате своите избиратели?" лидерите на БСП, включително и Първанов, заявиха, че ще призоват да се гласува по съвест. Така че точно президентът Първанов, като бивш лидер на БСП, има най-малко основание да говори за референдуми, тъй като все още има много пресен и неприятен спомен за тезата на БСП за референдум за НАТО.

Трето, по време на парламентарни избори партиите се изказват и по въпроса за членство в ЕС. Досега нито една партия с ясна антиевропейска програма не е получила доверието на избирателите. В този смисъл, абсолютно ирелевантно е президентът да се опитва да увеличава своята роля в българския политически живот с подобен тип въпроси. На парламентарни избори българите се изказват достатъчно ясно и по въпроса за европейската интеграция.

Освен това, идеята за европейската интеграция се ползва с огромно доверие от българското общество и нито една партия не си е позволила да развие антиевропейска реторика - поне сериозните партии.

Как ще коментирате тогава факта, че лидерката на СДС Надежда Михайлова оцени доста позитивно изявлението на президента Първанов, включително и предложението за референдум за ЕС?

Ще оценя това като недалновидност и неразбиране точно какво се крие зад подобно предложение. В крайна сметка, това е много дълбоко подхлъзване на българската политика към референдуми, към този тип пряка демокрация, който за мен по принцип не е добра традиция в българската политика. Референдуми трябва да се въвеждат по въпроси от фундаментално значение, по които българската нация не се е произнасяла, гласувайки за политическите партии. Имам предвид въпроси, които не са били поставяни от политическите сили, не са били включени в техните програми. Въпросът за членството ни в ЕС е включван от всички партии и гласуването на българите за него е категорично - те не подкрепят политическа сила с антиевропейска реторика и визия.

Да не говорим за скритите възможности за увеличаване силата на президента и на президентската партия, която е БСП в България, от тук насетне. Така че Надежда Михайлова не разбира уловката и се е изказала неподготвена.

В България обичайно президентът се ползва с много висок рейтинг. На какво се дължи този факт, според Вас? На личността на президента или на институцията като такава?

Това се дължи на много специфичната институция, която имаме в България. Президентската институция дава възможност да говориш популистки без да носиш отговорност. Президентът става в някакъв смисъл душеприказчик на народа, като винаги той може да прехвърли отговорността на някой друг или на друга институция. Това е тайната на успешните президенти и на високите им рейтинги, на които се радваха и Желю Желев, и Петър Стоянов, и Георги Първанов.

В крайна сметка според мен, президентската институция все още не е намерила своето ясно и недвусмислено място в българската конституционна традиция. Все още се търси това място. Виждаме, че президентът Първанов се опитва да се намесва с доста сериозни и тежки инициативи. За мен, възможността президентът да инициира референдум е директна интервенция в политическия живот на страната с най-голям мащаб. Аз съм против това.