Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Венецуелската армия, гръбнакът на Мадуро

2 коментара
Венецуелската армия, гръбнакът на Мадуро

Въпреки силните турбуленции Николас Мадуро продължава да е начело на Венецуела благодарение на един силен съюзник: армията. Тя потвърди лоялността си, след като председателят на парламента се самопровъзгласи за временно изпълняващ длъжността президент, пише в петък агенция Франс прес.

Николас Мадуро е "легитимният президент" на Венецуела, заяви вчера сутринта висшето военно ръководство, което определи като "държавен преврат" декларацията на председателя на парламента Хуан Гуайдо.

"Това фактически е опит за създаването на паралелно правителство", заяви на пресконференция министърът на отбраната генерал Владимир Падрино, заобиколен от членове на висшето военно командване.

Предишния ден 35-годишният Гуайдо се самопровъзгласи за "изпълняващ длъжността президент" на Венецуела пред хиляди привърженици на опозицията, като веднага получи подкрепата на Съединените щати и десетина страни от Латинска Америка.

"Когато предприемаш такава стъпка, трябва да знаеш на каква подкрепа можеш да разчиташ, особено от страна на военните", заявява пред Франс прес политологът Луис Саламанка.

Лидерът на опозицията предложи амнистия на военните, които скъсат с 56-годишния социалистически ръководител. Според Гуайдо заради подкрепата си към венецуелския президент, когото той определя като "узурпатор", висшето военно командване също е нелегитмно.

"Голяма власт"

Николас Мадуро, започнал на 10 януари своя втори мандат, който бе оспорван от опозицията и от голяма част от международната общност, не престана през последните години да възнаграждава военните за лоялността им, давайки им все повече политическа и икономическа власт.

По времето на покойния президент Уго Чавес (1999-2013 г.), самият той бивш военен, 25 процента от членовете на правителството също бяха военни. При Мадуро те достигнаха 43 процента през 2017 г., а след това спаднаха до 26 процента към настоящия момент, според неправителствената организация "Граждански контрол" ("Контрол Сиудадано").

От 32-ма министри девет са военни. Те заемат министерските постове на отбраната, вътрешите работи, селското стопанство и прехраната. Освен това осъществяват надзор над държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела" (PDVSA), източник на 96 процента от доходите на страната, и контролират разузнавателните служби.

Според президентката на "Граждански контрол" Росио Сан Мигел причината за това по-слабо присъствие е, че "министерствата вече не са източници на забогатяване, както преди. Военните предпочитат да ръководят" вноса и продажбата на субсидирани стоки.

Телевизионен канал, банка, компания за автомобилостроене, строителна компания, минна компания, петролна и газова компания: тези допълнителни начинания позволиха на военните да засилят влиянието си, което, според някои анализатори, не е спряло да расте успоредно с непопулярността на Николас Мадуро.

Президентът социалист разглежда армията като "гръбнака" на страната, която в миналото бе една от най-проспериращите в Латинска Америка, а сега се намира в дълбока икономическа криза. Венецуела (която има население от 31 милиона души) разполага с 365 000 войници и 1,6 милиона резервисти.

Парламентът, който е единствената контролирана от опозицията институция и чиито решения систематично се отменят от контролирания от властта Върховен съд, е на практика заменен от Учредително събрание, съставено 100 процента от чависти.

Според Луис Саламанка "Мадуро разчита на военните, а военните разчитат на Мадуро за извличането на икономически ползи и за да избегнат съдебни преследвания, които ги чакат в случай на падане на режима".

"Дяволът" в казармите"

Въпреки усилията армията да бъде показана обединена, министърът на отбраната призна, че "дяволът" броди из казармите. В началото на седмицата 27 войници извършиха метеж срещу режима и призоваха улицата към въстание преди набързо да бъдат арестувани.

Още повече, че сред 25-мата арестувани и обвинени в организирането на атентат срещу държавния глава на 4 август има двама генерали. Близо 180 военни, обвинени в заговор срещу правителството във връзка с този случай са били вкарани в затвора миналата година, според Росио Сан Мигел.

През септември вестник "Ню Йорк таймс" написа, че американски служители са се срещали с бунтовни венецуелски военни, за да обсъдят свалянето на Николас Мадуро.

По-късно американският президент Доналд Тръмп заяви, че венецуелският режим "би могъл да бъде свален много бързо от армията, ако военните решат да го направят".

В тази страна, в която е трудно да се избяга от недостига на храна и лекарства, повече от 4300 войници напуснаха Националната гвардия през 2018 г., според документ на гвардията, цитиран от "Граждански контрол".

Неправителствената организация твърди, че близо 10 000 войници са поискали да напуснат от 2015 г.

Според анализатора Луис Саламанка висшите военни ръководители са в дилема между това "да последват Мадуро с риск да потънат заедно с него" или "да спасяват кожата си", предавайки се на правосъдието на други страни като Съединените щати.

Вашингтон, който вече включи някои от тях в санкционните си списъци (за забрана да стъпват на американска територия и за замразяване на финансовите им авоари), заплаши да засили санкциите си.

По БТА

Ключови думи

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. edin.drug
    #2

    Ние знаем как действа комундерският принцип на регулация и управление чрез дефицит и привилегии. Поддържането на дефицита деградира естествената иницативност на гражданите и с това самото им гражданско самосъзнание. Тяхна основна грижа става оцеляването. От друга страна цели съсловия получават привилегии и се оказват непропорционално по-високо поставени в обществото, което и ги прави особено лоялни към разбойническата власт (освен страхът от разправа). В България привилигированите бяха партийците

  2. Калико Джо
    #1

    Абе той и бай Добри Джуров беше личен приятел и пръв саратник на бай Тошо, ама като видя дебелия пръв го предаде за да спаси кожата...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.