ВиК холдингът няма да налива пари в каца без дъно

Проекти и дългове на водните оператори ще се кредитират, само най-закъсалите ще получат вдигане на капитала, каза шефът на УС Иван Иванов

Иван Иванов, сн. Mediapool

Създаденият от държавата ВиК холдинг предвижда да предостави около 20 на сто от отпуснатите му от бюджета 1 млрд. лв. на водните оператори под формата на кредити за уреждане на задълженията им. Като заемно финансиране ще са и парите за проекти за водоснабдителна и канализационна инфраструктура. Най-закъсалите ВиК ще получат безвъзмездна помощ под формата на увеличение на капитала. Всички дружества с проблеми обаче ще трябва да спазват оздравителни програми.

Целта е отпуснатите 1 млрд. лв. да се завъртят постепенно в отрасъла, като вече има идеи за привличане на банково финансиране към бъдещите проекти и дейности, които ще носят приходи. Контролът ще сериозен и е изключено държавните пари да бъдат източени.Това каза в интервю за Mediapool Иван Иванов, председател на управителния съвет на "Българския ВиК холдинг".

Г-н Иванов, след като ВиК холдингът започна дейност с кредитиране на водните оператори в Добрич и Шумен, заради дълговете им за ток към "Енерго-Про", има ли други държавни ВиК, които също искат заеми?

Не всички наши дружества се нуждаят непременно от финансова подкрепа, но има такива, които от години изпитват финансови проблеми като Добрич, Шумен, Сливен, Перник, София-област. Конкретно заемите за ВиК Добрич и Шумен се случиха предварително. Но това стана заради процедурата на "Енерго-Про" за спиране на електроенергия за техни обекти, което щеше да доведе до безводие в целите региони. В ситуация на пандемия нямаше как да позволим това. Предоставихме този предварителен финансов ресурс за покриване на задълженията към "Енерго-Про", но той не е достатъчен за решаването на всичките проблеми на дружествата. Все пак има поети ангажименти за оздравяване, но те трябва да бъдат доразвити.

Ще направим оздравителни програми за всички оператори с финансови проблеми, които ще съвпаднат с новите им бизнес планове – както със задължителните по новия Закон за публичните предприятия, така и представяните в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В момента разглеждаме всички финансови потоци и работата на ВиК дружествата.

Голямата цел е дружествата в Добрич, Шумен, Сливен и Перник, които са сред бенефициентите по Оперативна програма "Околна среда" с проекти за над 100 млн. лв. всеки, да бъдат укрепени, за да получат нужното съфинансиране.

ВиК Сливен също бе пред спиране на тока. Посочихте още Перник и София-област. Тези оператори искат ли заем и на каква стойност са?

Да, но отложихме процеса, за да направим анализ и да изчакаме те да бъдат прехвърлени в холдинга. Това се случва в момента.

До момента имаме официално прехвърлени ВИК Бургас, Видин, Разград, Хасково и "Кюстендилска вода". Оказа се, че по независещи нито от регионалното министерство, нито от холдинга причини, процедурата се бави. Прехвърлянето стана с оценка на тези държавни дялове от независими експерти, назначени от Търговския регистър, и нещата се случват бавно.

Кога изтича срокът за прехвърлянето на дяловете?

На 5 ноември. Явно няма да бъде спазен, но се надявам до края на годината да приключи.

На каква стойност са поисканите от холдинга кредити от ВиК-тата?

Добрич се нуждае от много голям кредит. Сега отпуснахме колкото да погасят задълженията си за електроенергия. Имахме среща в екоминистерството, от която стана ясно, че трябва да се коригира тяхната капиталова структура, за да покажат положителен финансов резултат до края на годината, за да получат финансиране по европроекта. Трябват разчети колко пари са необходими за това и ще бъде направено така, че да не се изливат пари в каца без дъно, а да може през оздравителни програми да се подобри дългосрочно финансовото състояние на ВиК Добрич. В последните години ръководството му се справя добре, но е трудно предвид наследените сериозни задължения.

ВиК Добрич е достигнало предела на цените за ВиК услуги, в същото време разходите за електроенергия и други са нараснали много. Ще им помогнем не само финансово, но и експертно, управленски.

Работим за това ВиК операторите да могат успешно да събират натрупаните задължения към тях, които общо са над 130 млн. лв. Само за ВиК Добрич те са близо 19 млн. лв.

А оздравяването минава ли през искане за по-високи цени в бъдещите бизнес планове, които се разглеждат от КЕВР?

Не мисля, че това ще е необходимо точно сега. Догодина трябва да се внесат за разглеждане в КЕВР следващите петгодишни бизнес планове на ВиК и искаме да интегрираме в тях оздравителните програми на дружествата и да предложим цени, които смятаме, че могат да покриват текущите оперативни разходи и задължения и да остане за инвестиции. Като цените няма да надхвърлят прага на социална поносимост. Въпрос на сериозно планиране, в което всички заинтересовани страни трябва да се включат – МРРБ, ВиК холдингът, КЕВР, синдикатите, за да знаем какво искаме да постигнем, колко са нужните средства и да има работещи бизнес планове, които да влязат навреме, а не както преди със закъснение.

Това ще е подходът за дружествата, които имат нужда от оздравяване. Да не забравяме, че има и добри примери като ВиК в Русе, Враца, Бургас, Стара Загора. И те има какво да коригират – може би повече инвестиции, но като цяло нещата вървят.

Остава впечатлението, че повечето ВиК са в лошо състояние.

Не е така, просто винаги по-голям шум се създава около лошите примери. ВиК Габрово например е перфектно управляван оператор, но малко се говори за това. Да, има системни проблеми със старата инфраструктура и загубата на вода, но те са присъщи навсякъде и не са породени от сегашното управление. Не са толкова много ВиК операторите, които се нуждаят от финансова помощ. По-скоро трябва да се търси начин за по-бързо инвестиране в преодоляване на инфраструктурните проблеми.

Стартирайки работа с кредитиране на закъсали ВиК, изниква аналогия с "Българския енергиен холдинг", който в последните години само раздава пари на дъщерните си дружества.

Очевидно има дружества, които имат спешна нужда от това, но като цяло идеята не е да дадем целия един милиард като кредити, а да се осигури финансиране за резервно водоснабдяване, за да не се допускат кризи подобни на тези в Перник. В тази посока е проектът "Дунав", а отскоро Министерски съвет ни възложи и реконструкцията на язовирната стена на яз. "Бели Искър“ и свързването на яз. "Огняново“ със столичната водна инфраструктура.

Това е големият ни приоритет, а другото идва от факта, че като холдинг трябва да се грижиш за дъщерните си дружества. Не може да ги оставиш да фалират, но по-големият ресурс ще е за основните ни цели.

Ясно ли е какъв процент от тези 1 млрд. лв. ще е за кредитиране на дългове на ВиК-тата?

В момента правим тези анализи, но се бавят заради прехвърлянето на активите на ВиК-тата. Ние също трябва да имаме 3 или 5-годишен бизнес план, който няма как да не е съгласуван с този на дружествата ни и трябва да бъде одобрен от Агенцията за публични предприятия и контрол.

Мисля, че 20% от сегашния финансов ресурс ще са достатъчни за оздравяване на дружествата ни. Това не са пари, които просто ще бъдат дадени. Идеята е, че след оздравяване, те ще бъдат върнати в холдинга и ще останат на разположение на системата.

Ако 80 на сто останат за инвестиции в инфраструктура, как ще преценявате на кои оператори да предоставяте финансиране при положение, че преди време министър Аврамова каза, че вече има заявления от ВиК за 900 млн. лв. по техни проекти? Какви критерии ще заложите, ще изисквате ли от дружествата съфинансиране?

Министър Аврамова визираше проекти, които в последните години са събирани от министерството и най-често идваха от общините. ВиК холдингът няма как да предоставя средства на общините. Парите ще са за проекти на ВиК операторите. Довършва се методиката, по която ще се кандидатства с проекти пред холдинга и приоритетите за финансиране. Почти сме в позиция да започнем да събираме проектни предложения от дружествата в холдинга, каквито до края на годината се надявам да бъдат всички с държавно участие.

Смятам, че в началото на годината ни очакват много строителни работи – както по Оперативната програма "Околна среда" (ОПОС), така и проекти на холдинга. Като компания майка ще имаме необходимия контрол върху изпълнението на проектите. Изпълнението на големи инвестиционни проекти по различни финансирания е отговорна задача, но имаме опит в това. Притеснява ме липсата на достатъчно експерти, но мисля, че ще се справим и с това предизвикателство.

И все пак кои ще са приоритетните проекти за финансиране от ВиК холдинга?

Свързани с безводието и големите загуби при преноса. Операторите трябва да докажат, че решават точно тези проблеми.

Парите за инфраструктура назаем ли ще се дават и кандидатите трябва ли да осигуряват съфинансиране по проектите?

Да, заеми ще са, а където се прецени, че не е възможно да се посрещат нови кредити, ще предприемем увеличение на капитала. Но ще се разгледа случай по случай, след финансов анализ и търсене на най-доброто решение в екип.

Сигурно ще има доста такива желаещи - това са пари, които не трябва да връщат.

Всичко ще става през преглед на активи, приходи, възможности и ще се прецени при кои може да се дават кредити, кои не могат да поемат такива.

Освен процедурата за приоритизиране на проектните предложения, готвим процедурата за финансова подкрепа – дали ще са заеми, дали увеличаване на капитала или друго.

А как ще контролирате изпълнението на проектите – обществени поръчки да не отиват в определени фирми?

Ще има контрол, какъвто налага всеки кредитор. Парите ще се дават само при изпълнена работа, не и предварително. Това са съществуващи модели, само трябва да приложим добрите практики на българска почва.

Оценявате ли досегашното управление на ВиК дружества и готви ли се смяна на шефове?

Рано е да навлизаме в темата за управлението, но Законът за публичните предприятия ни възлага и това задължение. При средни предприятия, каквито са ВиК, се изискват процедури за подбор и утвърждаване на ръководните органи. Подготвят се такива, но е твърде рано да се каже, че имаме намерение да променяме ръководния състав. Не бих казал, че ще тръгнем да сменяме управители. Ако на някой му изтече договорът, трябва да се мине през процедурите за конкурс.

Вече стана дума за яз. "Бели Искър" и яз. "Огняново". Министерският съвет реши да ви отпусне пари за целта, макар и неясно колко. Какво налага вие да се занимавате с ремонта им, при положение, че бюджетът даде 500 млн. лв. на специално създадена компания за поддръжката на язовирите?

Трудно ми е да отговоря от името на взелите това решение. Аз търся логиката в него – според Закона за водите съоръжение за водоснабдяване на една територия се използва от съответния ВиК оператор. В случая с яз. "Бели Искър" това е ВиК София-област, което ще е част от холдинга, а водоемът ще се ползва за нуждите на София град или други населени места. Затова и има логика холдингът да участва в процеса по реконструкция.

А ясно ли е какви средства ще получите от бюджета за тези реконструкции?

Това, което аз разчитам в решението на МС, е това, че Столична община ще направи предпроектно проучване за връзката с яз. "Огняново" със средства на МРРБ. За яз. "Бели Искър" вече има предпроектни проучвания, които ще изискаме от Столична община и ще направим анализ какво да предприемем. Ремонтът на "Бели Искър" малко се прехвърля като горещ картоф, които стигна и до нас.

По едно време нали се коментираше, че ремонтът ще е от концесионера "Софийска вода", който го експлоатира?

Логично погледнато 2025 г. приключва концесионният договор със "Софийска вода" и може би това е причината те да не желаят да направят такива големи инвестиции в това съоръжение.

Стената на яз. "Бели Искър" е на 75 години и трябва да се реконструира. Някой трябва да поеме тази тежка задача. Мисля, че холдингът ще се справи.

Правена ли е оценка на нужната инвестиция в това?

Да, но няма да я коментирам, защото всичко зависи от работното проектиране и зависи какво и как искаме да направим. Твърде рано е за цена.

Дори и след поредната водна реформа, все още има опасения, че заради отказа на общини да влязат във водни асоциации, за да получат средства по сегашната оперативна програма "Околна среда", усвояването на предоставените евросредства е застрашено.

ВиК холдингът ще се постарае да не се случи това. Да, закъснява се, но не е фатално. Реално повечето ВиК, които са бенефициенти за такова финансиране, са в процедури за избор на изпълнители и преговарят за осигуряване на съфинансирането на своята част по проекта. А онези, които не успеят, ще получат нашата подкрепа и съвсем реалистично е да започне строителство следващата година и да приключи в рамките на тези три години, които ни позволява програмата "Околна среда".

Най-критично е положението с ВиК Добрич и в следващите два месеца вероятно ще ги подкрепим финансово, за да спасим техния проект.

Да разбирам ли, че на онези, които не могат да осигурят банков заеми, вие ще им давате такъв?

Не сме говорили за точно такъв подход – ние да осигуряваме директно съфинансиране на дружествата си по европроекти. Но ако ги стабилизираме с кредити и подчинен дълг, банковите институции ще са по-склонни да им дават заеми. Целта е да дадем гръб на дружествата, за да бъдат банките по-сигурни като ги финансират. Ще се преговаря с Европейската банка за възстановяване и развити, с "Райфайзенбанк". Но има и дружества, които получават добри оферти от други търговски банки.

Очакванията към нас са прекалено големи, защото има много наболели проблеми. Дори малко се задъхваме, но догодина ще тръгнат водни проекти за 1.5 млрд. лв. европейско финансиране и още 500 млн. лв. от ВиК холдинга.

Реалните резултати обаче ще са видими към 2025 г. Дотогава трябва да се е завъртял и новият период за еврофинансиране. Просто не трябва да допускаме грешки.

Целта ни не е да изхарчим накуп този 1 млрд. лв., а той да се върти в различни проекти на отрасъла. Обмисляме дори инвестиции в проекти, които не само ще решават проблеми, но ще носят и приходи в холдинга. Има голям интерес от финансови институции да добавят свой ресурс към този на холдинга. Мислим възможните решения.

Как ще отговорите на критиките на бившия омбудсман Мая Манолова, че ВиК холдингът е още една структура за източване на държавни пари?

Не искам да влизам в политическа полемика. Аз и моите колеги си поставяме цели, които да доведат до резултати. В тази структура за вземане на решения от минимум девет души, от академичните среди, от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с участието на финансовото министерство и под лупата на обществото, не виждам как ще се източват пари.

Споделяне

Още от Интервюта

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?